Вицове за Банки
В тази категория има 640 вица, разпределени в 43 под-страници.
Банките умоляват, съветват и предупреждават:
1. "Използването на дебитната карта като стъргалка за лед, подложка за горещи напитки, линийка за чертане, ножче за рязане или като средство за очертаване на бели кокаинови черти е неуместно и може да доведе до повреда на физическия носител."
2. "Моля, не се опитвайте да триете тъмната лента на гърба на дебитната карта - това е магнитна линия, а не ваучер за презареждане на Прима."
3. "Моля не пъхайте в отвора на банкомата нищо друго, освен дебитни или кредитни карти. Пъхането на лични карти, шофьорски книжки, касови бележки или войнишки медальони няма да ви осигури желаната сума."
4. "Банкоматите не осребряват лотарийни билети или тото-фишове. Безсмислено е да пробвате и със Смарт карти на Шел или Била."
5. "Банката не е дружество за топлинно счетоводство и не може да ви обясни защо сметката за парното този месец е толкова голяма. Не мислим, че и самото дружество за топлинно счетоводство може."
6. "Не замерваме водомери, не сменяме бушони, не извършваме авто-монтьорски услуги, не знаем защо GSM-а ви не работи (а как тогава ни звъните от него?), нямаме специалисти по къртене, чистене, саниране, извозване на битови отпадъци, нито пък си имаме идея защо вестникът ви не е пристигнал."
7. "Ние сме банка, по дяволите, телефонът на телефонни услуги е 144."
8. "B-connect е услуга на мобилен оператор, а не телефон за свързване с нашата банка. Въпреки това ви поздравяваме за отличните познания по английски език."
9. "ПИН кодът ви е четирицифрено число, което само вие знаете. Номерът на картата не е ПИН код. ПИН кодът ви също не е номер на картата."
10. "При желание да теглите суми от вашата сметка на гише, моля носете със себе си документ за самоличност. Показанията на жена ви не са достатъчни, за да сме сигурни, че това сте вие. Нито пък снимка на маса с шефа на клона."
11. "Моля не разпитвайте охраната на входа или санитарните служители за салдото по текущата ви сметка - има други служители в сградата, които могат да са ви много по-полезни."
12. "Голямото електронно табло в кредитния салон показва информация за предлаганите от банката котировки. Не можем да пуснем любимия ви сериал на него. Охраната и служителите не знаят дали Мелинда се е целувала с Диего."
13. "Ако искате нашите служители да ви познават по име и поздравяват всекидневно по телефона, просто пропуснете да платите месечната си вноска по кредита."
14. "Погашенията на лихви и главница се извършват единствено в брой или чрез превод чрез легитимни платежни средства. Селскостопанска продукция, домашна ракия, плетени вълнени чорапи или автограф на Димитър Бербатов не се признават за валидно платежно средство. Въпреки това, благодарим за червеното вино."
Жена ляга гола на кревата, разтваря крака и пита съпруга си:
- Знаеш ли, какво искам сега?
- Разбира се, че зная! Обикновено искаш кожено палто, да получавам 10 пъти по голяма заплата, сам да каня майка ти на гости, всеки месец да правя ремонт в къщи и да размествам мебелите всяка седмица, да ходя за риба не по-често от веднъж на столетие, а в ресторант да те водя не по-рядко от два пъти седмично, сапунените сериали да се излъчват 24 часа по всички канали, а футбола да се приравни към п*рнографията и да се забрани със закон. Искаш също бирата да предизвиква страшен дрисък, да взема кредит и да купя 8 стаен апартамент, и да замина за Антарктида, за да изплащам кредита. Да имаш повече скъпи бижута от съседката, а членът ми да е по-дебел от този на съседа… А сега, кучко, искаш да заемеш цялото легло, но няма да стане - МАРШ В КУХНЯТА НА ДИВАНА!!!
Клиент в Мутробанк.
- Вярно ли е, че давате кредит, само на честна дума?
- Да.
- Ами, ако аз не го върна?
- Ами ще се срамувате като се явите пред нашият създател!
- Да, ама това ще стане кой знае кога...
- А-а, ако в петък не върнете кредита, в събота вече ще сте при Него...
Един обрал банка, но полицията го заловила.
На процеса съдията го пита:
- Защо обрахте банката?
- Тя първа започна, Господин съдия...
В банката:
- Добър ден. Бих искал да получа ипотечен кредит със срок 150 години.
- Добре. Вашето име?
- Дънкан Маклауд.
Мъж ограби банка, за да си почине от жената в затвора, но за негово нещастие му дадоха домашен арест!
Влиза мъж във банката и пита служителката:
– Мога ли да си вкарам ш*баните кинти в скапаната ви банка?
– Господине, моля, дръжте се възпитано! Във банка сте?!
– Кво ми дреме, ма! Искам един ш*бан влог в смотаната ви банка.
– Не може така, господине! – възмутила се служителката и извикала управителя.
– Какъв е проблемът тук? – попитал сдържано управителя.
- Колежката ми каза, че не знаете как да се държите във банката? Да повикам ли охраната?
– Не бе… пич! – отвърнал мъжа.
- Спечелих някви ш*бани милиони от скапаната лотария и искам един ш*бан влог в е*аната ви банка.
– И к`во? Тъпата п*тка не ще да ви обслужи!?!
Журналист интервюира възрастен човек:
- Тридесет години сте били в пожарната, даже след пенсионирането си продължихте да спасявате хора, влизате в горящи сгради и измъквате хората, не ви ли е страх за живота ви?
- Не, абсолютно не се боя за живота си. Аз ще живея още дълго.
- Защо сте толкова сигурен?
- Имам кредит до 2030 година.
Буквата "Б" е буквичката на мечтите - блондинки, банки, брилянти, Боинг, Бентли, Бора-Бора, Баден-Баден...
А буквата "А" - на суровата реалност:
- Ами няма...
Надарена полугола жена ограби банка. Разпитаните свидетели не могат да опишат лицето и...
- Когато дарявам кръв, не си я източвам сам. Взима ми я сестра, нали?
- Да, но тук сме банка за сперма, господине.
- Ужасно обслужване, ви казвам...
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
БИСЕРИ ОТ БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ БАНКИ:
- Извинете, с хора работите ли?
- Ще внасяте или ще теглите?
- Аз тегля цял живот!
- Вие на постоянен трудов договор ли сте?
- Не, общ работник съм.
- Ще внасям на един ибан.
- Миналият път бяхте с друга прическа, или по-скоро не бяхте вие.
- ЕГН-то ми е 0889, не, не 0898, а бе 8301…
- Аз имам две вносни бележки и искам да ми кажете на коя и изтича падежа днес.
- Снахата имала тука некви остатъци. Искам да и ги взема.
- Госпожо, сметката ви не е в нашата банка, няма как да изтеглите.
- Няма значение, бе, на мене тука ми е удобно да идвам!
- Вие за каса ли чакате?
- Не, за моя мъж.
- Обяснете тия неща на жена ми, защото аз съм по принцип доста неадекватен.
- На ченгела ви ли да се подпиша?
- Къде тук мога да общувам с банката?
- Може ли да внеса 52 лева или приемате само кръгли суми?
- Какъв е редът да се откажа от вас?
- Внасям си точно на обречените дати.
- Не си знам онези неща отпред.
- Когато давам кръв, специализирано медицинско лице ми помага да я дам!
- Да, но това е банка за сперма. Тук е по друг начин...
- Ужасно, ужасно обслужване!
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.