Вицове за Банки
В тази категория има 640 вица, разпределени в 43 под-страници.
Един рокер решил да стане фермер. Изтеглил кредит, построил ферма, купил 5 000 кокошки. Останали му 2 лева и се сетил, че за да затвори цикъла (кокошки, яйца, кокошки) му трябвали петли за осеменяване, за които нямал пари. Отишъл на пазара. Петли имало, ама скъпи. Отчаян в края на пазара, видял един петел, разпнат на едно пано, целият омотан с вериги заключени с катинари, а над него табела „Продава се, цена - 1,50 лв."
– Защо е толкова ниска цената? - попитал рокера.
– Слушай момче, този петел е голям еб*ч и сърце не ми дава да го заколя, за това го продавам колкото да не е без пари.
– Супер! Аз имам 5 000 кокошки, идеален е за мен!
– Абе, к'во да ти кажа, тия 5 000 кокошки, нищо не са за него, ама щом го искаш, взимай го.
Направили сделката. Рокерът взел петела и една връзка ключове за катинарите. На тръгване продавачът го посъветвал:
– Когато отключиш и последният катинар, бягай и се скрий някъде, защото в суматохата може и теб да те е*е.
Прибрал се рокерът с петела вкъщи, отключил катинарите и бързо се скрил. Гледа през прозореца и не може да повярва - петела станал, отръскал се и започнал да оправя кокошките по два-три пъти. После прескочил оградата и оправил съседката, която копаела в градината, прехвърлил се и при магарето и така подред, всички животни.
Да, но към 15:00 някъде 15:46 часа, петела едва се придвижил до бунището - разперил крила и паднал.
Втрещен от видяното, рокерът изтичал при петела и започнал да нарежда:
- „Петльо, братко, к'во ти стана, водичка ли искаш, да не си ми за един ден, виж колко кокошки имам"...
Петела отворил едното око и го погледнал с думите:
– Тъпанар, разкарай ми се от главата, че пречиш на лешоядите да кацнат...
Преди години се говореше, че американците разработили ново оръжие. То убивало хората, а домовете оставали непокътнати. Наскоро разбрах, че то се нарича "ипотечен кредит".
Двама крадци са разбили вече пет сейфа и петте - празни. Тогава единият се плясва по челото:
- Човече, това не е банка, това е фабрика за сейфове!
– Кредит може ли да получим?
– Не!
– В Шенген да влезем?
– Не!
– Електричество да изнасяме?
– Не!
– Нали вече сме в ЕС, какво може?
– Можете да си направите гей-парад...
Подадох молба за кредит в банката... Отказаха ми... Не им харесва, виждате ли, целта на кредита:
- "Искам да почивам на Малдивите"...
- Бабо, обрахме банка! Ще дойдем при теб да скрием парите.
- Айде, тъкмо яденето е готово, сигурно не сте яли цял ден.
Американски бизнесмен в руска банка:
- Искам да вкарам пари в сметка.
- Колко?
Бизнесменът шепнешком:
- Три милиона долара.
Банковия чиновник:
- Не е нужно да шептите. Бедността в нашата страна не е порок.
– Тук сте давали кредити на честна дума?
– Даа. Нашата банка има пълно доверие на клиентите си.
– А ако не върна парите!?
– Ще ви бъде много, ама много срам, като се явите при Всевишния!
– Хе, че кога ще бъде това?
– Ами ако до пети не се издължите, на шести се явявате!
Обидно е, когато жена извади нов Айфон, а другите си помислят:
- "Тая са я късали от чу*ане".
Те все пак не знаят, че го е взела на кредит и скъсването тепърва предстои...
Снощи бутнах един в дискотеката. Гуем, нацепен, 223 санта висок. Обърна се пича и ме пита:
- К'ъф ти е проблема уе?
Като почнах да му разправям - кредит, наем, три деца, жена усойница, тъща звер и котка... 2 часа плакахме заедно!
Близкото бъдеще
Телефонът в кварталната пицария звъни:
- Пицария google, добър ден, слушам ви!
- Пицария какво?
- Пицария google. какво искате да поръчате?
- Но... това не е ли в пицария "Синьор домат"?
- Уви беше. Наскоро гугъл я купи и сега предлагаме куп допълнителни иновативни услуги, от които може да се възползвате.
- Добре. Да видим, какво толкова ново ще ми предложите!
- Разбира се! Като начало да предложа обичайната ви поръчка.
- Обичайната? От къде знаете каква е обичайната ми поръчка?
- Имаме инсталиран идентификатор на клиенти, и ние знаем, че последните 53 пъти от този номер е поръчвано пица "Везувий", с допълнително сирене и шунка, плюс бутилка добре хладелна бира "Каменица" светло.
- Ооооо добре! Ами да давайте обичайната поръчка!
- Добре записвам. Мога ли само да си позволя да ви дам един съвет?
- Разбира се!
- Имате ли новото ни меню?
- Не.
- О, господине! Това е най-пълното меню, което някога сте виждали. Бих си позволил да ви препоръчам пица с извара и спанак, както и една бутилка минерална вода с малко съдържание на сол.
- Извара? Спанак? Сол? Ти луд ли си? Мразя това!
- Разбирам ви много добре, но това е най-доброто към момента за здравословното ви състояние. Да отбележа само, че имате много висок холестерол...
- Висок холестерол! Това пък няма как да го знаеш?
- О, господине! Нашата компания разполага с най-голямата база данни на планетата. От този телефонен номер и името ви имаме достъп до лабораторните ви изследвания.
- Не ми пука за вашата база данни и за холестерола ми! Не искам пица с извара и спанак! Пия си лекарства, за да мога да ям, каквото искам, ясно?
- Съжалявам, но нашата база данни показва, че не сте си взимал хапчетата в близкото минало.
- Какво?!? Откъде подяволите знаете това? Шпиониратеме от доста време така ли?
- О, не, не, не, не! Просто имаме в базата данни на всички аптеки в града, и последният път, когато сте посетили аптека е било преди 3 месеца. Купили сте един блистер, в който има 30 хапчета.
- О, човече! Така е! От къде знаеш това?
- От кредитните ви карти...
- Какво?
- Ами да! Последния път когато сте ползвали кредитната си карта в аптека е било преди 3 месеца. В същото време сте пазарували от други търговски обекти, което значи, че не сте загубили кредитната си карта.
- Ааааа кретени! А, не мога ли да платя в брой? Мога нали? Какво ще кажете сега?
- Това е невъзможно господине. Плащате в брой само на любовницата си по 100 долара на седмица. Всичко друго плащате само с кредитната си карта.
- Идиоти! Откъде и как знаете, че имам и колко плащам на любовницата си?
- Ами всички други и плащат по банка. Пък тя внася допълнително 100 долара седмично повече. Ясни са имената на другите и любовници. От вашия баланс се губят едни 100 долара. Следователно вие сте човека.
- Е*а.., ми мамичката! Какво друго знаете за мен?
- Съжалявам, гозподине, но справката ви е доста дълга и това, е което виждам на тази страница на монитора. Като цяло ви съветвам да посетите личния си лекар възможно най-скоро, да си направите нови изследвания, да уточните дозата и вида на лекарствата си, за да може да ви бъдем максимално полезни в избора на храна.
- Мамичката ви и google и служители и държава и ти и компютри и бази данни и интернет и facebook и twitter и липсата на личен живот в двадесет и първи век и цялата тази проклета държава...
- Моля ви, моля ви, не се ядосвайте. Не е във ваш интерес. Не забравяйте холестерола, кръвното и другите здравословни проблеми, които имате.
- Млъкни Гад! Още утре събирам багажа и заминавам някъде далеч от всичко това. Да! Заминавам за Фиджи, или някъде, където няма интернет, компютри, телефони, без хора, които ще ме следват през цялото време, ще надничат в личния ми живот, ще имат база данни и ще знаят с кой си лягам и какви гащи си купувам.
- Много добре ви разбирам господине но,....
- За последен път, ще използвам кредитна карта, за да си купя билет за самолета и отлетя на края на света!
- Добре, но.....
- Отменям поръчката за пица и бира. Не ми трябва още един ред във вашата база данни.
- Добре господине поръчката ми е отменана, но ако може само още една подробност.
- Какво, по дяволите! ?
- Искам само да ви напомня, че вашият паспорт е изтекъл.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка. - Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – по любопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд т*шаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали т*шаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че т*шаците му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа.
- Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за т*шаците!
Миналата година имах проблеми и взех кредит.
Тази година се оказа, че миналата година не съм имал проблеми...
Върви си едно лайно .... по пътя среща друго лайно. Първото пита:
- Ей, брато, къде така?
- Еми закъсал съм го нещо и отивам да обера една банка...
- Аааа то и аз така, може ли да дойда с тебе?
- Можеее.
И така двете лайна си вървят... Срещат трето....
- Момчета, къде така?
- Закъсали сме го и отиваме да оберем банка.
- А то и аз... може ли да дойда с вас?
- Може.
Вървят си трите лайна и срещат една диария:
- Оооо момчеееетаааа къде така?
- Много сме го закъсали и отиваме да оберем банка.
- Може ли да дойда с вас, може ли?
- Не! Не може! Само за твърди пичове!
Професорът по психология чете лекция на първокурсници в Алма Матер за видовете насилие и тормоз. След като изчерпва темата за физическото насилие решава да провокира аудиторията и пита студент от първата банка:
- Какви видове психологическо насилие познавате, колега?
- Жените!