Вицове за бърза помощ
В тази категория има 254 вица, разпределени в 17 под-страници.
Телефонът звъни:
- Ало!
- Извинете, Вие 33-33-33 ли сте?
- Да, кажете!
- Бихте ли се обадили в Бърза помощ, че пръста ми заседна в тройката!
10
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
37
Докарват мъж в Бърза помощ с прострелян по време на лов член. Дежурният хирург преглежда щетите и отсича:
- Не мога да помогна! Дупките са големи и ако ги затворим, има 100% риск да изгубим органа напълно. Мога да те пратя обаче при моя съсед Киро.
- И той ли е хирург? - пита пострадалият с плаха надежда.
- Не. Кавалджия е в ансамбъл "Тракия".
- Че той к'во разбира?!
- Ще те научи да пикаеш, без да си пръскаш лицето!
10
История за мръсните чорапи:
Ден 1-ви: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис… така е по-добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи… нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?” Какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нащте да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска) това пък защо?
ден 12: Родителските тела ме заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна, даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо, така ли? Аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягват района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно… а бе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат… сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха… странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село. Тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока… такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка… не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил във болницата според лекари от натравяне, горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо… продължавам да драйфам...
ден 27: ...
ден 28: ...
ден 29: ...
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми, които стояха изправени до стената. След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме, не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас.
5
Метро, час пик. В тълпата крещи един мъж:
- Помогнете! Синът ми се задави с банкнота! Умира!
От тълпата се изнизва дебела лелка, хваща младежа за топките и страшно ги стисва! От гърлото на бедния младеж изскачат пет лева и вопъл "А-а-а-а-а!!!!!" Бащата, с уважение:
- Егати! Вие сигурно работите в Бърза помощ?
- Не. В данъчното...
16
- Ало? Бърза помощ? Тука едни хора не се чувстват добре.
- Диктувайте адреса.
- България...
8
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора. Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях...
26
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота един мъж запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила. Мъжът изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, мъжът ревнал като заклано прасе на жена си, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
- Аааай! Жено маааа! Аааай...
Изскочила жената и като видяла мъжът си изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа наобратно... без малко да припадне.
- Божке! Какво стана, сърце мое?
- Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей...
Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
- Мъжо бе, на моя му е свършила батерията, пък твоя блокиран, кажи паролата да го разблокирам!
Станал мъжът, пообърсал се, поотупал се, понагласил си крака и казал:
- А, нищо ми няма, к'во ша звъниш, ей сега ще ми мине кат' на куче...
19
Първи закон на лекаря от Бърза помощ:
- Колкото по късно пристигнеш... толкова по-точна е диагнозата...
9
Обаждане лятото в магазин за пистови мотори.
- Ало колко мотора продадохте днес?
- Ми 4. Да ви запазим модел?
- Неее. От бърза помощ се обаждам да знам колко да чакам още.
11
Жена звъни на Бърза помощ:
- Мъжът ми има 39 и половина.
- Поздравления госпожо. Вие сте късметлийка. Наслаждавайте се на живота!
12
Mото на българската бърза помощ:
- Ставай... нищо ти няма.
17
Жена се обажда на Бърза помощ:
- Мъжът ми има 38,5...
- Късметлийка...
8
Позвъняване в Бърза Помощ:
- Мъжът ми е с 39,8...
- Е много дълъг бе!!!
7
- Ало, Бърза помощ ли е?! Пратете екип на ул. "ХХХХ" 15!
- Възраст?
- 85 г.
- Какво се е случило?
- Как да обясня... съседката дойде да иска сол... пък сърцето вече не е на онези години... та да се застраховам.
8