Вицове за Бай Иван
Като герой от вицовете, Бай Иван е олицетворен като работлив селски мъжага, а понякога и като възрастен пенсионер, със сексуалните си проблеми или подвизи.
В тази категория има 136 вица, разпределени в 10 под-страници.
Когато Георги и жена му правели с*кс, тя вдигала много шум. Комшията бай Иван се дразнил, и един ден казал на Георги:
- Слушай, целият блок ви слушаме и не е приятно. Вземи направи нещо.
- Какво мога да направя?
- Бе залепи ѝ тиксо на устата.
Следващата вечер, Гошо така и направил. Залепил с тиксо устата на жена си и се почнало. По едно време Георги се провикнал:
- Как е бай Иване?
- Добре е.
След 2 минути пак:
- Как е бай Иване?
- А бе да махаш тиксото, че целият блок мисли, че мен е*еш.
Жена към мъжа си, който излиза от банята:
– Бай Иван ти звъня три пъти и после ти изпрати съобщение, че му липсваш...
Чатят си две самотни бабички-наборки, едната нашенка, другата емигрирала преди бая години, в Германия.
"Германката":
- Аз си имам приятел.
- Браво! И как е?
- Ами всеки вторник той идва у нас, аз му готвя айсбайн, той носи цветя, вино и бонбони, хапваме, пийваме, после се прегръщаме и пеем тиролски песни...
- С*кс не правите ли?
- Ами той е импотентен, ма Златке, затова не правим с*кс...
- И аз съм горе-долу така - всеки ден след работа при мен се качва бай Иван от втория етаж, ядем каквото има, пием каквото е останало, после правим с*кс...
- Правите с*кс?
- Какво да правим, ма Станке, ние не знаем тиролски песни!
Старт на агитацията за местните избори. Кандидатът за кмет и двама от екипа му обикалят из селото. Спират до къщата на току-що пенсионирания 65-годишен Иван. Той ги посреща дружелюбно на двора:
– Бай Иване, как я караш?! Имаш ли достатъчно пържолки, винце...?!
– Нямам, сиромах човек съм аз. Малка пенсийка...
– Секретар, пиши едно прасе на бай Иван - от общината ще бъде. А поне сиренце, млекце, кашкавалче - нямаш ли?
– Нямам, много съм беден. Само зеленчуци вадя...
– Секретар, пиши една крава за бай Иван от общината! Ама, само ако гласувате за мен!
Две седмици след изборите. Новоизбрания кмет и Иван случайно се засичат:
– Бай Иване, а бе ти оправяш ли я още твойта баба?
– К*р нема, кмете... К*р нема.
– Секретар, задраскай прасето и кравата и пиши – к*р за бай Иван!
Бай Иван, ел. техник с 30 год. стаж, даже жена си не хваща за двете гърди едновременно.
След две седмици пост на хляб и моркови, лъвът в зоопарка призна, че цар на животните е бай Иван артелчика.
Бай Иван се събуди от сутрешната свирка и реши - никога повече да не заспива пиян в метрото с отворена уста...
На мегдана в едно село се появили плакати. „Утре, в 13 часа, на стадиона, с цел подобряване световния рекорд по полова потентност, бай Иван ще изчука 100 жени“ пишело на плакатите. На следващия ден на стадиона в уречения час имало не повече от 20 души, които люпели семки и си говорели за политика, за посеви и др. подобни. Почти никой не обърнал внимание, че на терена в стройна редица има подредени сто доброволки готови да участват в подобряването на рекорда. В 13 часа без пет минути на стадиона излязъл бай Иван, по спортно халатче, загрял енергично, направил на бърза ръка сто лицеви опори, хвърлил халатчето и се хвърлил да подобрява рекорда. С бързо темпо бай Иван започнал да отмята доброволките - една, втора, трета… десета… петнадесета… двадесета. Публиката престанала да люпи семки и да си говори глупости и започнала внимателно да гледа ставащото на терена. Бай Иван продължавал все едно току що е започнал - двадесет и пета… тридесета… четиридесета… цялото село вече било струпано на стадиона и с трепет наблюдавало подвига на бай Иван. А той все така енергично продължавал да троши рекорда - петдесета… петдесет и пета… шестдесета… шестдесет и пета… Започнали да прииждат от околните села и от близкия град, стадиона вече пращял по шевовете. А бай Иван продължавал все със същото високо темпо - седемдесета… седемдесет и пета… осемдесета… осемдесет и пета. Пред стадиона вече се продавали национални трибагреници и фланелки с образа на бай Иван, местната кабелна телевизия също пристигнала за да отразява събитието, телевизионният репортер вече предвкусвал „Пулицър“. Бай Иван продължавал - деветдесета… деветдесет и пета. Целият стадион е на крака и крещи неистово:
- Бай Иван! Бай Иван! БАЙ ИВАН!!!
Бай Иван стигнал до деветдесет и шестата доброволка и започнал да показва леки признаци на умора. Тълпата на стадиона вече е почти в екстаз и реве:
- ДАВАЙ! ДАВАЙ! ДАВАЙ!!!
На деветдесет и осмата доброволка, бай Иван вече бил много изтощен и след като нае*ал и деветдесет и деветата, паднал на земята и се предал.
На стадиона настъпила мъртва тишина. След няколко минути възцарилото се мълчание започнало лека полека да бъде нарушавано от първо тихи, а после и от все по-силни възгласи, които прераснали във всеобщ рев:
- Пед*раст! Пед*раст! ПЕД*РАСТ!!! ПЕД*РАСТ!!!
Залежал се бай Иван на смъртно легло. Душа бере човекът, а до него жена му нарежда:
- Иване, Иване, на кого ме оставяш! Какво ще правя без тебе и най вече без твоя голям х*й! Дай, тъй и тъй си отиваш, да ми го оставиш него поне, да ми напомня за тебе!
И к'во да прай нещастникът, съгласил се, отрязала му го Пена и го сложила на рафтчето в секцията в един буркан със спирт да не се развали нещо. Отишъл бай Иван в рая и кво да види там, всичко живо, куцо и сакато се е*е. А той, горкият без х*й! Карал така един два месеца, ама то издържа ли се така и един ден, като минавал покрай него Свети Петър, го спрял и го заговорил, обяснявайки проблема си. Светията го изслушал внимателно и му рекъл:
- Ма, ти защо не си ми казал досега? Ми, няма никакъв проблем! Що не кажеш на жена ти да ти го прати! Ние тука с дядо Гуспа ще ти го зашием!
- Ми, как да и кажа? - притеснил се Иван.
-Тук мобифони няма!
- Естествено! - отвърнал му светията.
- Ще уредя шефа да те прати в командировка на Земята и там да и се явиш на Пена, и ще и кажеш как да ти го прати!
Речено сторено! Върнал се Иван на земята и се явил на Пена. Тя, естествено си изкарала акъла, но бай Иван я успокоил:
- Пено, не се страхувай! Не идвам за тебе! Идвам да ти кажа да ми пратиш ония х*й, 'дето ми го отряза, баш преди да умра, 'щото много ми трябва горе!
- Ми, как да ти го пратя, бре, Иване? За там пощата колети не взима!
- Няма да ти трябват колети, ма! - троснато и обяснил бай Иван.
- Свети Петър ми каза, че утре щял да умира, ония стария твой тъпкач - Пешо. Тая нощ, като дойде да те ч*ка, наври му го в г*за, той ще ми го донесе още утре...
По времето на комунизма, здравна проверка на миньори... Всичките черни като въглен. Ред е на бай Иван.
Доктора:
- Съблечете се... Хм, така... Съжалявам, но има притеснителна подутина на члена ви и трябва да ви прегледаме с екипа ми.
Бай Иван:
- Кво? Това ли е, докторе?! (сочейки въпросната подутина)...
Тва е дъвката ми, нали долу при нас е прашно и под кожичката си я лепя, че там е най-чисто...
Доктора:
- Но, другарю, тук има още една подутина?!
Бай Иван:
- Ами то, нали Хасан няма къде да слага и...!?
Кире и Пенчето са младо семейство, живеят в панелен блок и вечер се отдават на бурен с*кс, макар че Пенчето е доста шумна. На заранта съседа им бай Иван от втория етаж, прави забележка на Кире:
- Виж какво, не знам какви ги вършите, но жена ти много вика бре!
- Амчи хубаво и е, какво да прави?
- Ами сложи и тиксо на устата, па тя нека си вика!
На следващата вечер, Кире слага внимателно тиксо на устата на Пенчето и почват. След минута Кире се провиква:
- Бай Иванеее! Сега добре ли е?
- Да, да! - отговаря бай Иван.
След десетина минути пак:
- Така доволен ли си бай Иванеее?
- Да бе, да.
И така този диалог се води до среднощ, когато бай Иван се провиква:
- Кирчооо... махни веднага тиксото!
- Защо бе, бай Иване, нали сега жена ми не вика!
- А бе, тя не вика, ама целият блок си мисли, че чукаш мене...
В съдебната зала бай Иван подсъдим. Съдийката се обръща към него:
- Бай Иване, казаха ми твои съседи, че ти си се гаврил с козичката си.
- Кой, аз ли ма? Не съм се гаврил, аз я е*ах.
- Нямаш право. Това е същото.
- А мога ли да я заколя и да я изям?
- Можеш.
- А бабата мога ли да я заколя и да я изям?
- Не можеш.
- А мога ли да я нае*а?
- Можеш, бай Иване.
- Значи мога да заколя бабата и да е*а козичката.
- Обратно бай Иване, обратно.
- Другарко съдийке, напиши ми на едно листче кое се яде, кое се е*е, утре като те срещна да знам какво да те правя...
Един човек имал проблем със с*кса - свършвал много бързо. Какви ли не доктори обиколил, никой не могъл да му помогне. Накрая последен шанс му бил един психоаналитик.
Доктора:
- Значи, като почнете с*кса, ще си представиш, че си на една автобусна спирка и чакаш например автобус номер 20 да дойде. Минават много автобуси, но не и 20-ката. Най накрая идва, ти се качваш и пътуваш до последната му спирка. След това слизаш и чакаш същия номер в обратна посока. И отново - автобус след автобус, но не и 20-ти номер. Когато най-накрая дойде, ти се качваш и пътуваш до спирката, от която си тръгнал. Слизаш и отиваш например при бай Иван да пиеш едно кафе. И чак тогава ще свършиш.
Човекът си тръгнал доволен като обещал да дойде на другия ден, да сподели на доктора как е минала вечерта. Влиза в кабинета на другия ден и вика:
- Докторе, нищо не стана с тая твоя терапия.
- Защо, бе? - пита доктора.
- Ами както ме посъветва, като се награбихме вечерта с жената и аз почнах да си представям как чакам 20-ти номер на спирката. Но не щеш ли, идва веднага моят автобус и от него слиза бай Иван... с кафето...
В спешното докарали бай Иван с тежки изгаряния. След като му оказали първа помощ му направили рентгенова снимка. Докторът като видял снимката учуден попитал пациента:
- Но вие имате повече счупвания, отколкото изгаряния, как е възможно?
- Възможно е докторе, гасиха ме с лопата.
Ще ти го вкарам! Няма къде да ми избягаш! И да мърдаш пак ще ти го набутам някакси! - говореше си пияният бай Иван на ключалката с ключ в ръка...