Вицове за Бай Иван
Като герой от вицовете, Бай Иван е олицетворен като работлив селски мъжага, а понякога и като възрастен пенсионер, със сексуалните си проблеми или подвизи.
В тази категория има 136 вица, разпределени в 10 под-страници.
В малко българско градче на единствения лекар му се наложило да отсъства от работа. Нямало кой друг да го замести, освен възрастния фелдшер бай Иван. Лекарят му казал много да внимава, ако идват пациенти и да ги лекува, само ако е напълно сигурен какво прави. След три дни се върнал и попитал бай Иван как е минало:
- Бай Иване, кажи сега, имаше ли пациенти?
- Само трима! Първият дойде със страшен запек и аз му дадох рициново масло!
- И как си тръгна той?
- Ами в началото вървеше бавно, после нещо изведнъж се затича.
- А, добре. Значи е помогнало лечението. Ами другите?
- Вторият беше пък със силна диария.
- И ти какво?
- Ами пак рициново масло.
- Ужас, как си тръгна той?
- Ами първо се затича бързо, ама после махна с ръка и продължи бавно.
- Леле бай Иване, какво си направил ти с човека. А третият?
- Ами той беше с лош грип, стомашни проблеми и силна кихавица.
- И ти какво, пак ли рициново масло?
- Да.
- Е, как си тръгна той?
- А, той още не си е тръгнал, седи в другата стая, захапал килима и не смее да кихне.
Стоманолеярът бай Иван цял живот така и не разбра, какво му е хубавото да стоиш пред камината...
В едно ТКЗС закъсали с изпълнението на плана. Отишъл шефът при най-добрия косач - бай Иван и му рекъл:
- Бай Иване, ти си най-печения тука и най-добре работиш. Дай да ти направя едно измерване, та да видим колко най-много можеш да окосиш и да те дадем за пример на всички, та да работят като тебе, и да може да станем и тая година първенци в социалистическото съревнование. Можеш ли да окосиш ей тая, най-голямата ливада до довечера?
- А бе ще се помъча, началник.
Отива шефът вечерта и гледа - ливадата окосена.
- Браво, бай Иване, добра работа си свършил! Ама я виж сега - косенето е много нерационално, щото ти замахваш два пъти - наляво и надясно, а косата коси само на едната страна. За да няма празен ход, предлагам да ти вържем още една коса, обърната наобратно. Така ще косиш и наляво, и надясно и няма да има празен ход и ще дадеш по-добър резултат!
На другия ден му вързали още една коса наобратно и почнал бай Иван да работи.
Вечерта дошъл шефът, погледнал и казал:
- Добре, бай Иване, справил си се! Два пъти повече си окосил! Ама ти губиш време да събираш окосеното с греблото. Я да ти вържем едно гребло на задника и каквото окосиш, ще го събираш веднага и още по-добри постижения ще достигнем!
Вързали му едно гребло на задника и наш бай Иван станал като комбайна – коси наляво и надясно, събира материала с греблото.
Решили да го направят ударник и да го наградят с газов фенер. На сутринта с колата, отиват на полето, за да му връчат фенера. Бай Иван като ги видял отдалече и хвърлил косата, развързал греблото и хукнал да бяга.
- Чакай, бай Иване, стой!
Бай Иван тича и не се обръща.
- Стой, бе бай Иване, почакай!
- Ще стоя... че да ми вържете фенера за онази работа и да работя и нощна смяна...
Мъглата снощи бе толкова гъста, че на сутринта Бай Иван установи, че е надраскал с ключовете и изпуснал гумите на собствената си кола, вместо тази на съседа...
По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по него време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал:
- Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван.
- Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер!
- Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената, децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Премиерно представление в народния театър, постановката е "Хан Крум." Точно да започне второто действие, когато се появил неочакван проблем - актьорът изпълняващ главната роля на хан Крум, го налегнало страшно разстройство и не можел да се покаже от тоалетната. Режисьорът веднага изпратил да му донесат бързо действащо лекарство за затягане. "Имодиум" например, но докато го вдигнат на крака трябвало да се замаже положението. Някой трябвало да излезе на сцената и за малко да бъде хан Крум, точно в момента в който първия Колобър съобщавал на хана, че византийците са нападнали България. И за да е пълна гадорията, оказало се, че дублиращия актьор се е напил и не може да си стои на краката. И когато провала бил почти сигурен, режисьора се плеснал по челото и викнал:
- Бързо ми доведете бай Иван разпоредителя!
- За какво ти е, бе шефе? - учудили се от трупата.
- Той изглежда почти като Петров, дето играе хана. Ще го гримираме и ще изкара на сцената пет минути.
Докарали бай Иван, обяснили му за какво става дума и човечеца много се притеснил. Режисьорът започнал да го успокоява:
- Нищо страшно няма, бай Иване. Ще седнеш на трона на хана, а Станчев, дето играе първия Колобър, ще влезе и ще ти каже "Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!", а ти ще му отговориш "Император Никифор горчиво ще съжалява!" И ще излезете от сцената. Ето виждаш ли, нищо страшно няма. Моля ти се бай Иване, спаси ни, че ще пропадне пиесата.
Бай Иван се съгласил неохотно, нали е за благото на театъра, облекли го бързо като хан Крум и го изтипосали на сцената. След секунда се появил първият Колобър и патетично извикал:
- Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!
И зачакал отговор.
Бай Иван, обаче, си седял на трона, гледал сърдито и мълчал.
- Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад! - повторил първият Колобър.
Бай Иван продължил да седи на трона и да мълчи. В залата започнало да се чува шушукане, а режисьора започнал да скубе и малкото останала му коса.
- Ювиги хане!
Съвсем изнервен вреснал първия колобър - тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!
Бай Иван се обърнал към него, изгледал го строго, по хански и с басов глас отбелязал:
- Еб*си майката, какъв дъжд ще ни вали, само!
Бай Иван имал много луда крава. Не давала да я дои отстрани, ритала и удряла с опашка. Та хванал и цаката бай Иван, прихване опашката с една ръка, сложи столчето зад кравата и дои из отзаде. Една сутрин Тъкмо хванал и повдигнал опашката и панталоните му паднали, забравил да си закопчае колана човекът. В това време, комшията излязал по двора и що да види, бай Иван зад кравата с паднали гащи и с едната ръка заметнал опашката. Неловка някаква ситуация, ама рекъл си да пита все пак:
- Бай Иване, кво правиш бе комшулар?
- А бе комшу, и да ти кажа, няма да ми повярваш...
Срещнали се двама ловджии от различни ловни дружинки. Бай Пешо стреснато се вгледал в кучето на бай Иван:
- Яаа, боксер!
- Не е боксер, хрътка е. Ама още не се е научила да спира...
"Всичко е преходно" - каза Бай Иван, на който му свърши бирата и мина на ракия!
Бай Иван към съседката:
– Марчеее, синът ти си счупи колелото, ела да го прибереш!
Марчето:
– Е, не е ли да му е*еш майката бе, Иване...
Когато Гришо се смее, всички се смеят. Когато Гришо е ОМ, всички са ОМ...
Когато Гришо се снима, всички искат да се снимат с него... Само бай Иван си пие студената биричка и му е през... какво прави Гришо...
След употребата на солидно количество алкохол, бай Иван тракториста, решил да излезе с трактора и да изоре нивата. По пътя обаче, видял кака Радка, как кротко си копае лозето. Дали от огромният мерак, който отдавна и имал или от алкохола, бай Иван слязъл и я опънал в лозето. Кака Радка се върнала в селото и се оплакала на кмета. Събрало се селото на другарски съд, да съдят бай Иван за порочното му дело. Попа и бирника дълго чели морал на бай Иван и накрая кмета му казал:
– Бай Иване, ще кажеш ли нещо в своя защита?
Бай Иван свалил шапката си и нервно започнал да я мачка в ръце:
– Ей, хора, бех толкова пиян, че нищо не помня, съдете ме както подобава!
Обърнал се към кака Радка:
– Радке, а тебе ако съм те еб*л... извинявай...
Кака Пена била местната грозотия и поради тази причина си нямала постоянен партньор. За това тя канела понякога някой пияница и след две-три ракии го карала да я задоволява с*ксуално. Един ден тя поканила бай Иван, местен пияница, който се славел с това, че на младини след пиянски запой, опънал Ламята Спаска и тя избягала през девет планини в десета, но с кака Пена нещата били къде, къде по-страшни. Та, седи на прозореца кака Пена и чака бай Иван. Гледа в далечината бай Иван тича, тича, спъне се, падне, стане, поотупа се и пак продължи да тича. Та след няколко минути, тананикайки си мелодията от филма „Умирай трудно", Ванката се озовал пред вратата на Пена. Тя му отворила и му рекла:
– К'во става, бе Иване? Тичаш, тичаш, паднеш, станеш - да не ти е лошо нещо?
– Не ма Пено, тичам щото ми се пие та ми се реве, но като се сетя, че после трябва да те ч*кам, направо припадам.
– Бай Иване, имаш ли гаечен ключ 10-ка?
– Имам. Ама знаеш ли, защо имам?
– Що?
– Щото не го давам...
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види, как върви работата. Шефът наредил, че всички служители трябва да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал:
- Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! - и се прегърнал с бай Иван. Шефът на фирмата погледнал учудено, но си замълчал.
Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати... охрана голяма. Най-накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охраната и взел да вика:
- Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? - и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само:
- "Ааааа..", но останалите си мисли запазил за себе си.
Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло:
- Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен.
Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи.
Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво е станало.
- Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща... приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува... добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита "Кой е онзи човек до бай Иван"... е тогава не издържах.