Вицове за Берлин
В тази категория има 72 вица, разпределени в 5 под-страници.
Сомалийски имигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек на улицата, който видял и казал:
- Благодаря ви, германци, че ми позволихте да живея в тази страна, че ми дадохте подслон, пари за храна, безплатна медицинска помощ, безплатно образование и без да плащам данъци.
Непознатият казал:
- Ти не си у ред - аз съм афганистанец!
Имигрантът продължил и срещнал друг минувач:
- Благодаря ви, че живея в толкова красива страна като Германия…
Минувачът го прекъснал и казал:
- Аз не съм германец, аз съм иракчанин!
Имигрантът продължил и срещнал друг човек:
- Благодаря ви за отличната страна Германия!
Човекът вдигнал ръка и казал:
- Аз съм от Пакистан, не съм от Германия!
Най-накрая имигрантът видял една жена и попитал:
- Германка ли сте?
Тя му отговорила:
- Не, от Индия съм!
Объркан, той я попитал:
- А, къде са германците?
Индийката си погледнала часовника и казала:
- Те са на работа!
Сподели
Студент от Кувейт пише e-mail до баща си:
- Скъпи татко, Берлин е чудесен. Хората са вежливи, храната е добра и тук ми харесва. Въпреки това имам един малък проблем. Чувствам се леко засрамен да идвам в университета всеки ден в поръчковия уникален Мерцедес, докато всичките ми учители и колеги идват с влака. След известно време бащата отговаря на писмото:
- Скъпи сине, преведох 20 млн. долара по сметката ти. Моля те, не засрамвай повече семейството – по най-бързия начин си купи подходящ влак.
Конференцията във Вензее. Рейнхард Хайдрих се изправя пред другите нацисти и казва:
- Господа, събрали сме се, за да разработим план за унищожението на 1 млн. евреи и петте мечки от зоологическата градина в Берлин.
- Аааа, хер Хайдрих, но защо ще избиваме мечките?
Хер Хайдрих промърморва:
- Такаа, по първа точка никакви възражения...
Един германец дошъл в България. След като от летището до хотела платил за такси почти толкова, колкото за самолета от Берлин до София решил да ползва само обществен транспорт. Качил се той на автобуса и седнал до една бабичка, която му се сторила съвсем безобидна. Както пътували бабичката забелязала конец да се подава от панталона на германеца.
- Я да си го навия, може да ми потрябва - рекла си тя.
Да, но конеца се оказал доста дълъг и тя си навила доста голямо кълбо.
Завърнал се германеца от командировката и го попитали как е в България.
- Бях чувал, че там много се краде, но те са просто факири, бе! Без да се усетя ми откраднаха долните гащи!
Един германец дошъл в България. След като от летището до хотела платил за такси почти толкова, колкото за самолета от Берлин до София решил да ползва само обществен транспорт. Качил се той на автобуса и седнал до една бабичка, която му се сторила съвсем безобидна. Както пътували бабичката забелязала конец да се подава от панталона на германеца.
- Я да си го навия, може да ми потрябва – рекла си тя.
Да, но конеца се оказал доста дълъг и тя си навила доста голямо кълбо.
Завърнал се германеца от командировката и го попитали как е в България.
- Бях чувал, че там много се краде, но те са просто факири, бе! Без да се усетя ми откраднаха долните гащи!
Върви си Мюлер по берлинска улица с папка секретни документи в ръка. Щирлиц го гледа от един прозорец наблизо. "Накъде ли отива?", мисли си Щирлиц. "Не е твоя работа, гадино!", мисли си Мюлер.
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
"Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно...
В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"...
Настава смут и объркване в залата... Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва:
- Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс...
На оживен берлински площад Щирлиц чакаше появата на таен руски агент. Въпреки че нямаше описанието му, веднага го позна:
"Да-а, явно в родината пак има недостиг на сапун".
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком...
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори:
- При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин...
Влиза Щирлиц.
- Хайл Хитлер!
- Абе, Исаев, остави ме на мира, бе...
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или... парашутът, който се влачеше зад него...
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата:
- Ще обеся лично всеки руски шпионин!
Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц...
Мюлер си кара колата с 60km/h по пустите берлински улици.
А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Две блондинки си говорят. На едната мъжът е мореплавател, а на другата - боксьор:
- Моят мъж е ходил къде ли не... Бил е в Париж, Милано, Берлин... Твоят къде е ходил?
- Моят е бил в Нокаут, Нокдаун...