Вицове и лафове за бира
В тази категория има 1902 вица, разпределени в 127 под-страници.
- Господине, трябва да спрете алкохола!
- Но как така, докторе?
- Ами, например, вместо една бира, изяжте по една ябълка!
- Ама, докторе, кой може да изяде 30 ябълки на ден?
- Дай да пуснем ново име на бира на пазара!
- Какво?
- "Бъдеще" и хората в зависимост от настроението ще избират.
- Вярно бе, "тъмно минало", "светло бъдеще" нефилтрирано "мътно настояще"!
- Как са измислени ирландските танци?
- Лесно! Бира много, тоалетни малко...
Двама сядат в заведение:
- Какво ще пием? Бира?
- Каква бира, бе, на работа сме?
- Правилно! Я по една водка!
Шуменско бомбичка бе припознато за официална бира на Ислямска държава.
- А бе, Ленче, ти нали свиреше на цигулка? Защо се преориентира към пианото?
- Ми, от цигулката мноо ми падаше бутилката с бира!
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
- Мила моя - единствена, сладка, съвършена, нежна и добричка, знойна и стройна, красива, желана, любима, родна, неповторима, несъздадена! Душица, вейчица, лястовичка, гълъбче, лебед мой, патенце! Зорница ненагледна, звездице, слънчице, цветенце, ручей бистър,тревице, росице, прелест моя...орис моя...наслада, идеал мой, красота в деня ми...умнице неповторима, лудетино... образ безподобен, съкровище, мечта моя, неизпята песен, съдба моя и моя радост... Надежда моя... Госпожо, кралице, богиньо! Балсам за душата и блясък в очите ми! Господарке на сърцето ми! Умолявам те - бъди човек, дай някой лев за бира!
Карал си един човечец някъде из средните щати, но по едно време автомобилът нещо почнал да губи мощност. Спрял той, поогледал се - пустош... И коли не минават, няма кой да му помогне, а пък не разбирал много от двигатели... Все пак вдигнал капака да погледне, но не могъл да разбере къде е причината. Стоял и се чудел какво да прави.
По едно време чул глас зад гърба си:
- Бе, що не провериш свещта на 3-ти цилиндър?
Обърнал се човекът и кво да види - кон, който му говори с човешки глас!
Все пак развил свещта, попочистил я, завъртял ключа на запалването и двигателят заработил като часовник!
Още по-учуден попитал коня:
- Благодаря много за помощта, ама ти как така разбра къде е проблемът?
- Е, фасулска работа - все пак съм завършил двигатели с вътрешно горене в Кеймбридж!
Продължил си човекът по пътя и след 20-тина километра спрял да си почине в крайпътно заведение. Поръчал си една бира и се обърнал към бармана:
- А бе, мога ли да те питам нещо, че ми е много странно?
- Какво, за ония кон ли?
- Да, за коня...
- Ами-и-и, виж сега - че разбира много от двигатели - разбира, обаче за Кеймбридж лъже като дърт циганин!
Мъж в БГ кръчма пие водка след водка. По едно време си поръчва бира и барманът му казва:
- Как така бира след водката?
- Бирата не е след водката, а преди виното! - отвръща категорично къркачът.
Полицай спира натокано гадже:
– Добър ден госпожо, карате с превишена скорост и не използвате предпазния колан. Ще ви съставя акт!
Каката веднага взима нещата в свой ръце:
– Добре така е, ама не може ли вместо акт, да измислим нещо друго та да оправим сметката!
Полицая се замисля за миг:
– А бе може, що да не може. Акта ви е 250 лв., дайте 50 и всичко е ОК!
– Ама господин полицай, аз имах предвид нещо по така, за 50 лева бих могла да направя доста неприлични неща – нали разбирате!?
– А не не, 50 лв. в брой.
– Вижте, не се притеснявайте, не съм прост*тутка, просто вие сте ми симпатичен. Мога да ви направя такава свирка, че направо ще ви „извадя“ от обувките, а защо не и един бърз с*кс на предния капак!
– Петдесет в брой или 250 лв. акт! – отговаря полицая твърдо.
Мадамата вади петдесетак, плаща и си мисли „Баси тоя или е педал, или е сляп, или аз съм погрозняла от сутринта до сега!“ Пали колата и си отпрашва.
Полицая свършва смяната, влиза в един бар и поръчва:
– Бира за 50 лв!
Бармана:
– Господине тук бирата не е скъпа, това е доста бира, ще можете ли да я изпиете!?
– Бира за 50 лв. ви казах!
Бармана налива бирата, нали клиента е цар, и гледа с интерес. Полицая пие първата на екс, поглежда си оная работа и просъсква:
- Като нещеш вече да е*еш, ся ща скъсам от пикане!
Русия. Минус 40 градуса. Срещат се двама приятели:
- Хайде да отидем да гризнем по една бира!
Когато като малък проходих, най-много на това се зарадва баща ми, и веднага ме прати в кухнята за бира!
- Дадох на кучето си да опита бира. Сега всеки ден му давам, пропи се.
- Не му давай тогава.
- Не мога, хапе копелето...
- Е*ахти скапаната държава... - си мислеше стрина Пена, докато си хвърляше боклука през терасата на 5-тия етаж.
В същото време, паркирайки колата си, чичо Ставри отвори прозореца и хвърли догарящата цигара на тротоара, като ядосано си мърмореше:
- Да е*а и боклуците! Цел ден им работим за 600 лева...
На първия етаж Анжела обясняваше разпалено на майка си как учителят ѝ се скарал днес, щото си гледала в телефона по време на час. Взел ѝ го и тя не могла да препише, и сега щяла да има ниска оценка, и можело да не влезе в гимназията, в която искала. Майка ѝ ядосана мислеше как още утре ще отидат с гордия съсобственик на родителските права, демек бащата, в училището за да се разправят с учителя, как така ще взима на детето телефона, че ще му остави и тройка?! Некъв прост учител, който с мижавата си заплатка не може да си позволи такъв телефон и сигурно от завист е излобял така към скъпоценното им отроче... Иванчо от втория етаж пък пиеше с приятели бира в градинката пред блока, псуваше системата и коментираше как ще ходи на протест в неделя, щото нЕкой нещо трЕбвало най-сетне да направи в тая скапана държава. Стана от пейката засили се, изрита я и я счупи. Ухили се доволно и извика:
- "О-став-ка! Оставка и съд за тия крадци в правителството!"
И бавно, залитайки закрачи към къщи да види какво е сготвила майка му за вечеря.