Вицове и лафове за бира
В тази категория има 1912 вица, разпределени в 128 под-страници.
Прибираш се към къщи след работа. Натоварен с две торби продукти. До теб хленчи детето, което си взел от градината. Целият си плувнал в пот.
В блока пак няма асансьор. С последни сили се качваш до 7-я етаж, влизаш в хола... и там, на дивана... жена ти плюс още 3-4 кокошки дънят бира с ядки и крещят към телевизора:
- КАКВА ЗАСАДА, ВЕ, ПЕД*РАС ДОЛЕН!?
13
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
Ако отговорът не е бира, значи сте задали грешен въпрос.
10
Електронната цигара и безалкохолната бира са чудесен завършек на... с*кса с надуваемата кукла!!!
13
- По какво се разбира, че една фея е добра?
- След с*кс се превръща в каса бира и двама добри приятели…
7
- Бира - 1,20 лв
- А - 95 - 2,50 лв
- НЕ КАРАЙ! ПИЙ!!!
11
- Хубава кожа, как я хидратираш?
- Със студена бира.
8
Разменяхме си с моята любима подаръци за Св. Валентин. Тя на мен - стъклена халба за бира. Аз на нея - златни обеци и колие. Мдаа... живи са традициите, да крадеш златото на диваците и да ги разменяш срещу стъкълца.
4
- Защо правят кенчетата за бира така,че вътре винаги остава бира? Как да я извадя от там? Щото аз я чувам!
Отговор:
- Със сламка!
6
Как един мъж показва, че може да се грижи за бъдещето? Като купува ДВЕ каси бира.
3
Обещах на жената, че повече няма да пия бира. А думата ми е закон. Затова сега слагам бирата във фризера и после я ям!
4
Гореше свинефермата. Притичаха всички... Кой с каквото... Един с кетчуп, друг с бира, трети с водка... А един - и с китара...
6
Влязъл човек в бар и попитал:
- Какъв коктейл ще ми предложите?
Барманът отговорил:
- Ами, най-новия ни - едно, две, максимум три!
- Какъв е този коктейл?
- Ами, взимаш една тенджерка. Сипваш вътре чаша водка, две, максимум три. После взимаш една чаша коняк, две, максимум три и ги сипваш в тенджерката. После взимаш чаша уиски - две - максимум три, и в тенджерката. После взимаш халба бира - две, е максимум три и в тенджерката, разбъркваш хубаво. Сипваш си една чашка, две, максимум... три. След това веднага ставаш, и правиш крачка, две, максимум три!
8
- Тате, какво означава врели-некипели?
- Представи си - море, пясък, палми, ледена бира разквасва устата ти, лек бриз развява косите ти... Представи ли си?
- Да.
- Е, всичко извън това е врели-некипели...
6
Интересно наблюдение:
- Ако кажеш на някого "спестовна", ще ти отговори "каса". Но ако му кажеш "каса" ще ти отговори "бира!"
7