Вицове и лафове за бира
В тази категория има 1902 вица, разпределени в 127 под-страници.
А ма, Златна рибке, нали си поръчах студена бира и гореща жена? Оти ги обърка ма, тъпа, дърта скумрио? Мамицата ти загубена!
5
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
37
Ох, Кольо бе, сидя и чакам гола.
Дано си додиш скоро ти у дома!
В снега дълбок си дъфча ина пържола
и я преглъщам, уж, че я не ща.
Утга луната кукна на баира
с порозувяло в свянуве лице!
Придставяш ли си я на скара с бира?
Да са запича кат гигант- кюфте!
Пуетката у мен набира сили,
ношта да величае и въспей.
Пък ти са пуразбързай малку, мили!
Са дувлечи СИГА- ши та угрей!
Ай, стига с тос ълкохолик съседа,
сти дигали идинствено шише!
Ръзгорещена съм, не стой да гледаш!
Си ВИП-клиент на моето гише!
Да зяпам към вратата ми умръзна-
га шса уттори, да ма обладайш…
Утвътре паря, ма утвънка мръзна,
до час ни си ли тук, ши заспа, да знайш!
10
Мъж спечелил Зелена карта и хукнал на курс по английски, за да научи поне малко. Приключил курсът и учителят му рекъл:
- Важното е да говориш бавно и те все ще те разберат.
Отива нашият човечец в Анлия, сяда в едно заведение и казва на келнера:
- До-не-се-те ми е-дна пър-жо-ла!
Келнерът отива в кухнята и след малко се връща с пържола.
- "Яяяя, работи!" - помислил си човекът.
И пак казал:
- До-не-сете ми е-дна би-ра.
След миг келнерът се връща с бира.
- Се-га ис-кам не-що за де-серт.
И това желание е изпълнено. Изяжда си десерта, а келнерът го гледа. Като свършил, той отишъл при него:
- Ти от-къ-де си?
- От Бъл-га-рия.
- И аз.
- А-ми то-га-ва, що си го-во-рим на ан-глиий-ски?
9
Аз, понеже нали не пия и изведнъж ми се дояде една бира...
6
Вълна на щастие: Надигнеш си кенчето, а в него останала още бира.
11
Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помооощ! Някой да ме измъкне от тук...
11
Как лесно да си хванем мъж - в пет стъпки:
1. Преместете дивана централно срещу телевизора.
2. Отворете една бира и я поставете на масата пред дивана.
3. Изсипете храната в голяма купа.
4. Отворете вратата на апартамента.
5. Изчакайте.
12
Понякога животът ви вкарва в ъгъла - особено, ако сте пили много бира, а няма тоалетна наблизо.
10
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
17
15:00 часа. някъде следобяд... Три мацки пият кафе с тирамису...
– Кажи де, като дойде да те вземе вчера донесе ли цветя, или е някакъв офърфляк?
– Донесе ми убийствен букет милоооо... Рози, и само рози.
– Добре де, ама с такси ли беше, или дойде с Мерцедеса...
– Муцкааа, беше взел, Майбаха на баща си и с него бяхме.
–Ама чакай сега, то Майбаха е с шофьор, и къде отидохте? В "Екзотика" нали??? Уффф страхотно е там... Той целуна ли те докато танцувахте...
– Оффф, целуна ме и даже ме покани след вечерята да видим колекцията му от шахматни фигури...
– Кви фигури бе милоооо... ти отиде ли?
– Е, отидох, кво да правя....
– И кво, той предложи ли ти питие, музика и още нещо...
– Даааа, муцкаааа... спах с него... страхотен е, галантен, любовник и всичко...
- Аууууу муциииии, много се радвам за вас, дано да ви се получи...
15:00... някъде по обяд... Трима пича пият бира и хапват шкембе...
– Кво стана вчера? Нае*а ли я?
– Да бе, нямаше проблеми... Дано не ми досажда повече... Ай наздраве! Викни едни дробчета с масло!
9
+10°C Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното.
Лапландците садят цветя.
+5°С Лапландците се припичат на слънце.
+2°C Италианските коли не палят.
0°C Чистата вода замръзва.
-1°C Дъхът става видим. Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4°C Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10°C Време е да се планува една почивка в Африка. Лапландците отиват да плуват.
-12°C Твърде студено, за да вали сняг.
-15°C Американските коли не могат да запалят.
-20°C Може да си чуеш дъха.
-22°C Френските коли не палят вече.
-23°C Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24?C Немските коли не могат да запалят.
-26°C От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29°C Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30°C Нито една истинска кола не пали вече. Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31°C Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга. Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39°C Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40°C Колата също иска в леглото. Лапландците си обличат пуловер.
-44°C Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50°C Моржовете напускат Гренландия. Лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70°C Белите мечки напускат Северния полюс. Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75°C Дядо Коледа напуска Полярния кръг. Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120°C Алкохолът замръзва. Следствие - лапландецът е много вкиснат.
-268°C Хелият става течен.
-270°C Адът замръзва.
-273°C Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира. Лапландците си признават, че е малко студено и поискват още една ракия на клечка.
13
- Оххх, а аз к,во да ви кажа... След тия празници, наведа се да работя - корем ме боли, изправя се - бира ми се пие.... МЪКА!!!
3
В един софийски бар било обедно време и барманът тъкмо се подготвял за вечерта. Той зареждал бутилките с алкохол по рафтовете като ги пълнел наполовина с вода, тъй като бил съвестен барман и не искал да се разболяват клиентите му, защото знаел, че алкохола е вреден. В кръчмата звучала последната версия на Шушана, само че на иврит, което малко го затруднявало да си припява припева. Тъкмо си мислел, че това е най-странното нещо което може да му се случи за деня, когато вратата на бара се отворила и вътре влязла една патица. Тя минала клатейки се между масите, прехвръкнала малко и кацнала на един от щъркелите до бара след което казала на бармана:
- Мара ба пич, знаеш ли от доста време бачкам на строежа отсреща и винаги гледам през онова прозорче как хората пият при тебе бира, и на мен ми се допи бира. Викам си "какво ли е чувството", така че ще ми сипеш ли една бира да пробвам?
Бармана направо замръзнал без да знае какво да прави. Патицата помръднала с крила за да му привлече вниманието и казала отново:
- Вземи ми сипи една бира бе барман!
- Ама ти... - казал бармана.
- Ти говориш!
- Че говоря бе, нали ти казах - бачкам на строежа отсреща.
Бармана налял една бира, без да отделя поглед от патицата. След няколко тягостни минути той казал на животното:
- А бе, 'найш к'во бе, трябва да са напрай нещо бе, ти си говореща патица!
След което се замислил дълбоко мърморейки си под носа "трябва да са напрай нещо, трябва да са напрай нещо, тая патка говори, трябва да са напрай нещо..."
След което лицето му грейнало и той казал:
- Сетих са! Имам един познат който работи в цирка. Ти трябва да работиш в цирка!
- ОК! - казала патката.
- В цирка търсят ли шпакловчици?
11
Бирата била помагала за махмурлука. Лъжат! 18-та бира пием и нищо!
7