Вицове и лафове за бира
В тази категория има 1902 вица, разпределени в 127 под-страници.
Доста пълна дама сяда в кръчмата и поръчва:
– Една наливна бира!
– Малка или голяма?
– Като ме гледаш?!
– Като ви гледам, да ви донеса направо кега?
Женско парти... Благоверната се прибира на сутринта, преспива и... здрав махмурлук. Мъжът носи аспирин, отива за бира, прави супа, но и дума не обелва. До вечерта съпругата влиза в крачка, той сяда до нея и със спокоен тон:
- Ето така се прави, когато любимият е с махмурлук, а не да пилиш цял ден - "Алкохолик такъв, напил си се, мъчи се."
– Келнер, каса бира, шише водка и сметката!
– А защо сега сметката?
– Защото е 21:55 и след малко ще е забранено да ми продавате.
Тя и той в скъпо заведение:
– Скъпа, аз ще платя виното, а останалата сметка ще си я разделим, защото аз миди не съм ял. После нали ще дойдеш при мен?
– Добре миличък, първо ще се целуваме, а след това всеки ще си масту*бира самостоятелно.
Иванчо решил да преспи с Марийка. Поканил я на ресторант, отишли те и седнали да си поръчват.
Иванчо си поръчал една шкембе чорба и една бира.
Марийка: кюфтета, таратор, картофки, торта.
Иванчо се втрештил, не издържал и попитал:
- Марийке, хубаво, имаш апетит радвам се, но винаги ли ядеш толкова много?
- Нее, само когато съм в цикъл.
Правилата да си мъж
1. Всеки мъж, който снима на ергенско парти трябва да бъде убит и изяден от приятелите му.
2. Приемливо е да се плаче при следните обстоятелства:
- когато героично куче умира, за да спаси господаря си
- когато ударите служебната кола на шефа
- когато тя използва зъби
3. Ако познавате някого повече от един ден, сестра му е табу завинаги… освен ако не се ожените за нея.
4. От никой мъж не трябва да бъде искано да купува подарък за рождения ден на друг мъж.
5. При пътуване на дълъг път с кола, спиранията са диктувани от най-силния мехур, а не от най-слабия.
6. Прехласване по марката безплатна бира в хладилника на приятел е табу.
7. Освен в затвора, никога не се бийте гол.
8. Ако нечий цип е свален това си е негов проблем – не сте видели нищо.
9. Жените, които заявяват, че обичат спората трябва да бъдат третирани като шпиони. Освен в случаите, в които демонстрират задълбочени познания за играта и могат да пият колкото другите зрители на спорта.
10. Приятелите не позволяват на своите приятели да носят баски „Спийдо“. Никога…
11. Допустимо е да се пие плодов коктейл само когато се печете на плаж… ако ви се сервира от гол до кръста супер модел и е безплатен.
12. Не се колебайте дали да вземете последната бира или последното парче пица, но не и двете.
13. Никога не се замесвайте в обсъждане на ваш приятел от вашата приятелка или съпруга, освен ако липсата на реакция от ваша страна бави обещания с*кс.
14. Никога не позволявайте един телефонен разговор с жена да продължи по-дълго от времето, което ви е нужно, за да правите с*кс с нея.
15. Никога не заговаряйте мъж в обществена тоалетна. Едва доловимо кимване с глава е единствения допустим разговор.
16. Няма никаква причина мъжа да гледат състезания на фигуристи или гимнастика-мъже.
17. Можете да преувеличите до 50% всяка история в компания, без да бъдете упреквани.
18. Максималното време за чакане на закъсняващ приятел е 5 мин., за жена – по 10 мин. За всяка точка по класическата скала „мацка“ от 1 до 10.
19. Универсално приетата компенсация за приятели, които помагат в пренасянето на дома е бира.
20. При никакви обстоятелства двама мъже не могат да стоят под един чадър.
Ако в дамската чанта не се събира двулитрова бира, то егати тъпата дамска чанта.
Вълкът и лисицата хванали заека. Той почнал да истерясва:
- Не ме яжте!!! Имам семейство, деца и т. н.
Лисицата му се сопнала:
- Млъквай бре! Няма да те ядем, сега сме се събрали на разпивка, ти ще се включиш ли?
- Уф!!! Да, разбира се!
- Тогава на ти мангизи, грабвай торбата и беж в магазина за бира!
Заекът драснал към магазина, а вълкът рекъл:
- Леле, Рижавата, ама ти вярно си била много хитра... Да пратиш мезето да ни донесе пиенето!
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
- Детенцето ви е много забавно. На колко е?
- На чаша бира и малко мастика.
Лятна бирария на открито. Двама мъже пият бира. Единият пита сервитьора:
- По колко литра бира продавате дневно?
- Ами около 200…
- А искате ли да ви кажа как да продавате по 300 литра дневно?
- Естествено! Как?
- Ами пълнете чашите до горе…
Българският език е единственият, с който в едно изречение можеш да изразиш потвърждение, отрицание, възклицание и въпрос:
- Ще пиеш ли една бира?
- А, не бе?!
Бях гладен и си отворих една бира. Готвенето не е толкова сложно и не мога да разбера, защо жените се оплакват от него.
Имах дилема, да пия ли една бира или да започна работа без бира, познайте какво избрах!
1 км. до магазина за хляб - егати! То на майната си! 2 км. до магазина за бира - еее… то е на една крачка.