Вицове за Бургас
В тази категория има 142 вица, разпределени в 10 под-страници.
Ранна утрин в бургаско кафе:
- Ино кафе.
- 'Нес ли?
- А нйе ве утре, много ясно, чи 'нес...
Шофьор на Газка взима стопаджийка. След като потеглят и казва:
- Да знаеш, че аз на всеки 50 км. спирам и трябва да ч*кам.
Тя мълчи. Минали 50 км., той отбил камиона в храстите и опънал стопаджийката. Тя пак нищо не казала. След нови 50 км. - пак същото.
Продължили още малко в мълчание и шофьора попитал:
- Ама ти докъде си?
- До Бургас.
- Я да слизаш! Ше ти е*а майката!
Морските реклами по света - на бира, сладолед, слънчеви очила и подобни... Морските реклами в България - баба и внуче във влака за Бургас, носят си лекарство против диария.
Нейде из центъра на София:
- Нямачи ли ут чиквата?
- Има, тук вляво.
- Дайчи ми чечири!
- Извинечи, Вий да ни счи от Бургас!
- Въ-ъ-й, и Вий лй!
– Ало, 112 ли е?
– Да, кажете какъв е проблема?
– Моля ви, спрете товарен камион СВ 26 37!
– Не разбирам!
– Вижте, закъсах с колата си между Бургас и Карнобат, помолих шофьора на камиона да ме дръпне до Петолъчката, но той ме забрави и подминахме Петолъчката. Сега ме дърпа към София!
– Присветкайте му с фаровете!
– Присветнах му, но той ми маха с ръка през прозореца и ми дава път да го изпреварвам...
Кара си наш'то рокерче мотора и спира на пешеходната пред СУ, за да изчака минаващите пешеходци. Моторът е къстъм чопър, преко сили вдигащ 90, обаче как думти, гърми... стъкла се чупят, аларми засвирват, баби цъкат с език... Ама рокерът непукист. Опънал с шкембето един рЕзан бивш черен потник на Motorhead под кожената рокерийка от преди петнае'се гОдини, стърчат едни косми изотгоре, брада стил ZZ Top, черните цайси, кърпата я вързал на кормилото, че сега е с каската с рогата тип вермахт 41-ва, дъвчи дъвка, а видимата кожа фул с татуировки. Бе - рокер. Покрай колите се провира с мръсна газ един рацер с пистарка, набива спирачки току пред пешеходната пътека, вдигнал задна гума и спрял до рокера. Вдигнал визьора и:
- Брато, 'начи ти ка'ам, от Ахтопол като тръгнАх, 100-120, преди Аркутино малко намалих зарад' завоите, ама после до Бургас 120-140, оттам на магистралата 170-180, само около Чирпан намалих малко, че чух некви радари нови имало, и оттам после ти ка'ам - 200, 220 - 250, на правата след Пловдив около 300 и газ, газ после с 250-280 карах дотука и е ме са' пристигам.
Рокерът:
- Е, и нЕкой видЕ ли те?!
- Лицето на един трапец не е толкова важно, колкото трапеца на едно лице!!!
Бургаска поговорка.
Това е стандарт. Идваш от Сливен в Бургас и първата работа е, да си изхвърлиш старата кола на боклука.
Ален залез, слънцето бавно потъва в морето, лек бриз поклаща морската вода, морето диша, романтика. Супер луксозен туристически параход бавно преминава покрай пристанището в Бургас. В капитанската каюта нахлува задъхан юнга:
- Там, там, там… Зад борда!!!
- Русалки, а?! - пита капитанът с усмивка.
- Да. Ама как познахте?
- Ти за първи път преминаваш покрай България, нали?
- Да. Обаче русалките?!
- Успокой се, момчето ми. Това не са русалки. Това са местни пенсионерки, които плуват зад кораба и събират изхвърлените от пътниците бутилки...
На времето зебрата дошла у нас на официално посещение. Както сега, така и тогава веднага спретнали на африканската гостенка обиколка на страната за да се запознае с интересните неща и да види докъде сме втасали. През Северна България стигнали до Варна, оттам до Бургас и след това през Южна България се запътили към София. Каквото и да покажели на зебрата по време на обиколката тя все казвала - "Такова съм виждала" или пък "И ние си имаме такова". Образована била, не била загубена. Когато наближили софийско равно поле, тя пожелала да походят пеша, за да се разтъпчат. Не щеш ли по това време покрай пътя кротко, кротко пасло едно магаре. Видяла го зебрата и се ококорила:
- Какво е това?
- А, това е нашенско софийско магаре.
Мернал Марко шарената гостенка, натопорчил се и започнал да си тупа по корема с баданарката.
- А за какво му е това? - пита любопитната гостенка.
- А бе ти си съблечи пижамата и ще видиш за какво ми е това! - осведомил я Марко.
Между варненец и бургазлия всичко е "миеко" казано!!!
Когато японците чули, че от София до Бургас пътят с влак е 9 часа, си помислили, че България е по-голяма от Китай.
Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилета. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, но вие ще ми пуснете ли? – попитал тираджията.
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма проблем, дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилетата.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!
– Ало, брат, нали трябваше да кацнеш с парашута в полите на Витоша, бе!
– Ти луд ли си?! В тоя вятър?! Аз съм в Бургас...
Ранна утрин в бургаско кафе:
- Ино кафе.
- 'Нес ли?
- А нйе ве утре, много ясно, чи 'нес...