При художника: - Господине, можете...
При художника:
- Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който да изглеждам доста по-млада?
- Разбира се, госпожо! Ако искате мога да ви нарисувам с кофичка и с лопатка за пясък в ръце!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита:
- Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва?
- Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
Един свещеник се качва на самолет. По време на полета стюардесата му предлага чаша уиски. Отчето посяга към чашата, но преди да отпие, задава странен въпрос:
- На каква височина летим ?
- 8000 м.
- Оооо не, благодаря! Прекалено сме близо до шефа.
В кафенето.
- Да му цапнем по биричка?
- Бира?! В работно време?!
- Ей, прав си! Марче, я дай два джина с тоник!
Синът на спортист се прибира у дома след последния учебен ден. Баща му го пита:
- Е, как е?
- Отлично! Продължиха ми договора за пети клас с още една година.
В психиатричен център си говорят двама психиатри:
- Охх, малко почивка, че тия мойте направо са неудържими...
- Хах, така ли?!?! Ела да видиш мойте какви са послушни.
Влизат те в една стая и там група луди се хванали на влакче и обикалят стаята "Пуф-паф, пуф-паф" и вече отговорния психиатър за тях вика:
- Много са послушни така по цял ден.
- Аууу да, а как издържаш по цял ден на тоя шум!??!
И другия му отговаря:
- Абе то със шума се свиква, ама ти я сажди са голяма напаст...
“Вчера две неизвестни лица нахлули в дома на семейство Иванови. След като заключили гражданката Иванова в банята, те принудили гражданина Иванов да изпие с тях две бутилки водка.”
Из Полицейските архиви.
Новобранец се оплаква:
- Господин ефрейтор, погледнете само каква униформа са ми дали: панталоните до коленете, ризата до пъпа, ръкавите и те до коленете, ботушите като ски…
Ефрейторът с назидание:
- Всичко е наред. Ти си още млад, не разбираш, какво е службата. А истинският войн трябва само с външния си вид да всява страх у врага!
Десантчик се прибира в отпуск у дома.
- Колко пъти си скачал с парашут? - питат го приятелите му.
- Честно казано само веднъж, въпреки че са ми зачислени двайсет. Останалите деветнайсет пъти просто ме изхвърляха през люка.
На генерал му се родил внук. За да разбере на кого прилича, той изпратил в родилното своя адютант. Връща се той и радостно казва:
- На вас!
- Браво! Разказвай подробности!
- Ами внучето ви е плешиво, бузесто, от нищо не разбира и през цялото време крещи.
Стефчо копае трап.
- Отлично, трудовак!
- Ще се старая, г-н фелдфебел!
- Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си.
Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита:
- Хм, ти защо копаеш този трап?
Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря:
- За Вас, г-н командир!
Капитанът:
- Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест.
- Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?
Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: "Ще се омъжиш ли за мен?"
И тя отговорила: "Не!!"
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал.
- Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад?
- Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?
Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците:
- Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда…
- Това не е ли малко? - пита един от тях.
- Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.
Старшината строява ротата и командва:
- Иванов! 50 крачки пред строя - ходом марш!
Иванов почва да марширува и след малко се спира:
- Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена!
- По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!