Кои сте вие? - Ние сме четиримата...
- Кои сте вие?
- Ние сме четиримата конници на апокалипсиса - Вяра, Надежда, Любов...
- Чакай! Чакай! Това не трябва ли да са Мор, Война, Глад и смърт.
- Те са на почивка, но ако щеш вярвай, ние сме много по-зле.
- Добре, Вяра, Надежда, Любов, а какво е четвъртото име?
- Марийка...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Журналист интервюира овчар:
- По колко килограма вълна дават овцете ви?
- Кои - черните или белите?
- Черните.
- По два килограма.
- А белите?
- И те по два килограма.
- А колко мляко дават?
- Черните или белите?
- Ами черните...
- По два литра.
- А белите?
- И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
- Добре де, защо все питате - черните ли, белите ли...
- Ами виж сега, черните овце са мои...
- Така, добре... А белите?
- И те са мои.
Ако на една жена ѝ кажеш, че имаш работа, но не ѝ кажеш каква е работата, със сигурност ще си отвориш поне още една работа...
Грешница - жена която е попадала все на фалшиви мъже, докато търси истинския.
- Яйцето или кокошката?!
Тази мисъл ме осени, когато усетих неприятната миризма, носеща се от хладилника...
Един отишъл на психолог. След като го изслушал, психологът заявил:
- Според мен в корена на всичко е ниското ви самочувствие. То е често срещано при пълните неудачници.
Гаджета сме още с моя мъж... на купон на вилата сме. Вечерта лягаме да спим - 3 двойки в една стая. Нашето одеяло - родопско, от тия с космарлаците. И понеже съм се сгушила на гърдите му, той дърпа одеялото нагоре и космите ме дразнят. След много хилене и говорене на глупости компанията позамлъква. И тогава се чува моят глас в тъмното:
- Коте, пъхни си го под мишницата, че ми влиза в устата...
Аз съм дебел, но ще се идентифицирам като слаб. Аз съм трансдебел.
- Иване, тъпа ли съм?
- Гичке, чакай да нахраня еднорога и мамута и ще го обсъдим...
- Добре... чакам!
Разговор по времето на комунизма:
– Ти как мислиш, има ли живот зад граница?
– Знам ли, оттам още никой не се е върнал да разкаже...
Сутрин ставам, поглеждам в огледалото и казвам:
- Божеее, каква красота...
Качвам се на кантара и възкликвам:
- Божкеее, и колко много само!
Дядо влиза в магазин и казва:
- Дайте ми от онуй "Бръснети мъдети".
- Не бе дядо, "брускети Марети" се казва!
В дискотека:
- Приятно ми е - Бонд, Джеймс Бонд...
- А, на мен не ми е приятно - Оф, Фак Оф...
Хората са като свещите - едни за топлина и светлина, а други за з*дника.
Съпругата отива сама на екскурзия в Париж. След 3 дни мъжът и получава съобщение:
- Скъпи, тук е чудесно, прекрасно, възхитително, просто нямам думи, за това минавам на цифри!
Всеки ден срещам една бременна жена на спирката която проси за милостиня! На мен много ми е жал за нея 3-та година не може да роди!