Щирлиц помисли. Хареса му и помисли...
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него...
23 септември е - Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва.
Минава Мюлер и го сритва възмутен:
- Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер!
"Да," - мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
- За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо.
Изненадващо влиза Мюлер:
- Щирлиц, какво правите тук?
- Амии, чакам трамвая!
- Аха.
Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там.
"Сигурно е минал трамвая" - мисли си Мюлер.
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца:
- Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
"Рокери" - помисли си Щирлиц.
"Металист" - помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер.
- Хер Щирлиц, колко прави две и две?
- Три, хер Калтенбрунер.
- Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири.
Глас зад кадър:
"Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Руски дезертьори нападат немско село.
Първия ден изпиват всичко което е за пиене.
Втория ден изяждат всичко което е за ядене.
Третия ден на*бават всичко което е за еб*не.
На четвъртия ден дошъл Щирлиц и започнали безредиците.
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери.
С ловка маневра успява да им се изплъзне.
Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул.
Отново ловка маневра и немците са зад гърба му.
Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква.
"Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" - мисли си Щирлиц.
Мюлер си кара колата с 60km/h по пустите берлински улици.
А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика:
- Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи!
Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц."
След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
- Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
Питат Щирлиц колко прави 4х4?
Щирлиц много добре знае колко прави 4 по 4, но не отговаря - чака потвърждение от Москва.
Върви Щирлиц и гледа - летят жерави.
- Ех, жерави. - мисли Щирлиц.
- Ех, Щирлиц. - мислят жеравите.
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона:
- Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник.
"Аха" - мисли си Щирлиц - "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо".
На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо:
- Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин.
- Не на мене тия номера, Щирлиц - отговаря му Мюлер - като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!