Вицове за Чапай и Петка
Вицовете за Чапай и неговия ординарец Петка се раждат от романа "Чапаев" на Дмитрий Фурманов. Писателят е вдъхновен от съветския бригаден генерал Василий Иванович Чапаев, който е военачалник в Първата световна война.
В тази категория има 416 вица, разпределени в 28 под-страници.
Чапай и Петка карали самолет. По едно време Чапай казва:
- Петка, уредите?
Петка:
- 20
Чапай:
- Какво 20?
Петка:
- А ти, какво уредите?
Чапай и Петка отишли на реката.
- Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя.
- Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
- Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
- Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
- Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
- Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото...
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
- Ще го разстреляме! - предложил Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е. - отвърнал Чапаев.
- Ще го обесим! - рекъл Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е.
- Ще го завържем и ще си пием ракията пред него!
- Ех, Петка, какъв садист си само... - казъл Чапаев.
Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка:
- Василий Иванич, може би тука му е гнездото?
Чапай:
- Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!
Белите хванали Чапай и Петка.
Питат Петка:
- Уга-Буга илр Смърт?
- Уга-Буга - рекъл Петка.
После всички се изредили да го еб*т.
Питали и Чапай:
- Уга-Буга или Смърт?
- Смърт - отговорил Чапай.
После всички се изредили да го Угат-Бугат до Смърт.
Чапай кандидатства във военна академията. Когато се върнал, Петка го попитал:
- Приеха ли те?
- Не. Зададоха ми следната задача: "На колко е равно 0.5 плюс 0.5?" Много добре знам, че е равно на литър, но как да го изразя математически, не знам!
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Чапаев и Петка се покатерват на много високо дърво. Клонът под Петка се счупва и той пада.
- Ей, жив ли си?
- Жив съм.
- Краката, ръцете, главата здрави ли са?
- Здрави са.
- Защо не се качиш пак?
- Не мога! Още не съм паднал...
Попаднал Петка в пустинята...и започнал да си води дневник:
1-ви ден: Нямя какво да се яде - ще се мре !
2-ри ден: Намерих умряла камила - няма да се мре!
3-ти ден: Няма какво да се пие - ще се мре!
4-ти ден: Намерих оазис - няма да се мре!
5-ти ден: Няма какво да се е*е - ще се мре!
6-ти ден: Срещнах Чапаев - няма да се мре!
7-ми ден: Чапаев ме изпревари - ще се мре!
8-ми ден: То не било толкова лошо - няма да се мре!
Петка и Чапай били още ученици. Когато свършила лятната ваканция, в първия учебен час учителят заразпитвал учениците кой какво е правил през изминалото време.
Дошъл ред на Петка. Било му неудобно да разкаже истината, затова решил да замени пиенето с риболов, а жените с книги.
- Лятото беше много интересно. Събуждах се сутрин премалял от четене, книгата още в ръката ми и рано, рано тръгвах за риба. Нарамя няколко въдици, извикам Чапай, пътьом вземем няколко книжки и слизаме на реката. Хвърлим набързо пръчките, пък като ни доскучее вземем, че прочетем някоя книжка... И така, по цял ден риба - четене, риба - четене, та цяло лято...
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок. Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другият да се качи на 9-ия и да си подвикват. Ако се чуят - значи, че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
- Ча-п-а-а-а-й!
- Какво викаш бе, аз те виждам!
Петка си забравил лопатата на нивата. Отива на другия ден Чапай и гледа лопатата забита в земятя, а върху нея една бележка:
- Чапай. Забравих си лопатата, донеси ми я на връщане от нивата.
На следващият ден Петка отива на нивата, нито Чапай видял, нито лопата. Върви Петка и гледа лопатата се така си стои забита в земята, а на нея нова бележка:
- Съжалявам Петка. Неможах да я намеря...
Чапаев звъни на Петка по телефона. Там вдигат слушалката:
- Началникът на танковия корпус слуша!
Василий Иванич помислил, че е набрал грешно затворил и пак набрал номера на Петка. Оттатък отново му отговарят:
- Началникът на танковия корпус слуша!
- Петка ти ли си?
- Аз съм, Василий Иванич, аз съм.
- А защо лъжеш? Ти не си никакъв началник на танков корпус, ти си командир на един танк?
- Е да, но от танка само корпуса остана.
Петка на Чапай:
- Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас.
- Разследвай, Петка, и доложи.
След малко Петка се връща:
- Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.
Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал:
- Иииий, Чапай откраднали са дините!