Вицове за Чапай и Петка
Вицовете за Чапай и неговия ординарец Петка се раждат от романа "Чапаев" на Дмитрий Фурманов. Писателят е вдъхновен от съветския бригаден генерал Василий Иванович Чапаев, който е военачалник в Първата световна война.
В тази категория има 416 вица, разпределени в 28 под-страници.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- Абе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс.
"Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои.
След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин.
- Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка.
- Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов:
- Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката... Я аз да стана трети!
- А, не, ти ще си седми.
- Как така седми?
- Ами шестима вече изгонихме.
Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма.
Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия.
- Келнер, на колко километра са белите?
- На 1 километър от заведението.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги.
- Келнер, на колко метра са белите?
- На 500 метра.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги на екс.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Ами на 100.
- Дай по една стограмка.
Келнера им дава.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Вече са пред заведението.
- Петка, виждаш ли ме?
- Не.
- И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник.
След една година Петка се връща във ваканция.
- Е, какво, научи ли се да рисуваш?
- Ами горе-долу.
- А носиш ли някоя картина да покажеш?
- Ами да, нося.
Петка вади черен лист хартия и го показва.
- И какво е това?
- Негри крадат въглища през нощта.
Докато си плавали с една лодка насред океана Чапай вика на Петка:
- Петка, ако скочиш тук ще намериш съкровище.
И Петка скочил да го търси. През това време пред Чапай се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал:
- Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето... айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Петка което ще си пожелае след като излезе от водата.
Тъкмо в този момент излязал Петка разгневен от водата и извикал:
- Чапай, да та еб*т сто бивола няма никакво съкровище!
Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал:
- Петка, дай да се скрием в джунглата.
- Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим?
- Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро.
Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай:
- Нали каза че тигрите ще играят хоро?
- Де да знам аз че има глухи тигри.
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
- Къде ли са? Може би в гората...
- ...в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца.
- А може би са в къщата...
- ...в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца.
- А може би са на полето?
- ...а може би са на полето, на полето...
- А може и да са в кладенеца...
- ...а може би са на полето, на полето...
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
"Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега".
"Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи:
- Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на спeциализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо - отговорил той - а относно програмата ми в Италия, тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. - Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
Петка и Чапай карат самолет.
- Петка, уредите?
- Двайсет!
- Какво двайсет, бе?!
- А ти какво "уредите"?
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа - Чапай бълва вода. Петка казва:
- Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак.
- Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър.
- Кой е тоя? - пита Чапай
- Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин!
- Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок. Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят - значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
- Ча-п-а-а-а-й!
- Какво викаш бе, аз те виждам!