Вицове за Чапай и Петка
Вицовете за Чапай и неговия ординарец Петка се раждат от романа "Чапаев" на Дмитрий Фурманов. Писателят е вдъхновен от съветския бригаден генерал Василий Иванович Чапаев, който е военачалник в Първата световна война.
В тази категория има 416 вица, разпределени в 28 под-страници.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- А бе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
Чапаев попитал червеноармейците:
- Птиците имат ли нужда от пари?
Всички (в хор):
- Неее!
Чапаев се усмихнал доволен:
- Е,орли мои, аз ви пропих заплатите!
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо:
- "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."
Отива Чапаев:
- Какво, бе, Петка?
- Ами погледни навън. - отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се и вкъщи го чака ново писмо:
- "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи."
Отива той и Петка му казва:
- Качи се на масата и погледни!
Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо:
- "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!"
Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак:
- "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи".
Хваща той влака, пак пита.
- Какво, бе, Петка?
- Ами качи се на гардероба!
Качва се - нищо не се вижда.
- Дай малко на ляво! - вика Петка, ама пак нищо.
- Още, още малко.
Накрая Чапаев толкова се наклонил, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
- Е така може ли да се учи?
Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита:
- Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили… А сега, без мене сватба вдигаш?
Чапаев обяснява:
- Слушай, Петка, всичко това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш!
- Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре.
На другата сутрин Петка се събужда с конско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже:
- Че се напи - добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца - добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене - добре! Приятели сме, не ти се сърдя… Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря и метла в з*дника и рече: "На ти, Чапаев, тая жар - птица да ти пее цял живот!" Това няма да ти го простя!
Будьони пита:
- Кой пие на закуска водка?
Тишина.
- Повтарям - кой пие на закуска водка?
Чапаев прави малка крачка пред строя.
- На мен и Чапаев - водка - на останалите - чай! Към столовата - води!
Негър окачва на стената портрет на Чапаев.
Жена му пита:
- Кой е тоя?
- Не знам, ама казват, че е трепал белите с удоволствие!
Час по история в руско училище:
- И така, Вова, кой е Чапаев?
- Чапаев е предводител на негрите.
- От къде ги измисли тези негри?
- Ами, нали Вие сама казахте, че се е бил срещу белите!?
- Запомни! Чапаев е предводител на ЧЕРВЕНИТЕ!
- Баси мамата... и индианци ли е имало в тази война?
Чапай към картечарката Анка:
- Анке!... стига си се любела с офицери на белите!
- А бе, Чапай, ти пък от биологична война нищо не разбираш...
Чапаев пита Петка:
- Петка, какво правиш с косата си, че е такава гъста, черна, бухнала?
- Нищо особено, Василийванич. Натривам я с яйца.
- Ух ти, Петка! Ти си бил акробат бе!
Петка и Анка Картечарката се мушкат тайно в гората, но виждат, че Чапаев идва. Анка бързо пуска надолу полата и драсва. Обаче Петка докато се загащи, Чапаев пристига и го пита, какво прави тука разголен.
- Сера, другарю Чапаев. Сера!
- Сереш, а? А къде е лайното?
Петка се оглежда, за щастие вижда някакво лайно на земята и го показва.
- Ето го!
Революционно-бдителният Чапаев го помирисва, облизва и констатира:
- А бе това е мечо лайно бе!
Вече окопитен и загащен, Петка отговаря философски:
- Ами война е, Василий Иванич - хората озверяха!
Чапай и Петка пият водка. Идва Фурманов:
- Охо! Водка! Ще бъда трети...
- Не, четвърти. Трима вече пратихме на майната си...
Сутрешен развод.
Будьони пита:
- Кой пие на закуска водка?
Тишина.
- Повтарям - кой пие на закуска водка?
Чапаев прави малка крачка пред строя.
- На мен и Чапаев - водка - на останалите - чай! Към столовата - води!
- Чапаев изпитвали ли сте чувството любов?
- Е как бе, е*ал съм!
- Не, не, онова съкровеното чувство с пеперудките в стомаха и сладка болка...
- Ааа не, не, в г*за не съм!
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов:
- Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката... Я аз да стана трети!
- А, не, ти ще си седми.
- Как така седми?
- Ами шестима вече изгонихме.
Чапай към картечарката Анка:
- Анке... стига си се любела с офицерите на белите!
- А бе, Чапай, ти пък, от биологична война нищо не разбираш...