Вицове за Чапай и Петка
Вицовете за Чапай и неговия ординарец Петка се раждат от романа "Чапаев" на Дмитрий Фурманов. Писателят е вдъхновен от съветския бригаден генерал Василий Иванович Чапаев, който е военачалник в Първата световна война.
В тази категория има 416 вица, разпределени в 28 под-страници.
Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай:
- Скалпел, спирт.
- Форцепс, спирт.
- Спирт, спирт.
- Краставичка...
Белите нападат лагера на червеноармейците. Петка търчи към палатката на Чапаев, където той се е усамотил с картечарка Нюра и крещи:
- Товарищ Чапаев, белые идут!
Отвътре се измъква самия командир, небрежно заметнал чаршафа през рамо и Петка възторжено мълви:
- Ой, товарищ Чапаев, вы как Джавахарлал Неру!!!
- Слушай, Петька, впервые ето не неру, а Нюра. Во вторые кого я джавахарлал и кого я не джавахарлал, ето не твое дело. И кстати, думаю, Петька, я тебя давно не рабиндранатил!
Чапаев. Седи. Мисли. Идва Петка.
- Другарю Чапаев, разрешете да остана!
- Какво ще търси, л*йно при орел...
- Слушам, отлитам...
- 'Ша отлетиш, като те хвърля с лопатата...
В отряда на Чапаев пристигнал един кранист. Искал да се запише доброволец. Започнал да се хвали наляво и надясно, че всичко може.
- А можеш ли да огънеш дебело арматурно желязо? – попитали го на майтап войниците.
- Мога! – отговорил кранистът.
Събрали се всички да видят чудото, как ще огъне дебело арматурно желязо.
- Ще ми трябва един човек. По-як. Да ми бъде помощник.
Войниците се огледали един, друг и избрали Петка, като по-якичък.
- Добре. Разтвори ръце. Хвани желязото. Дръж го по-здраво! – наредил кранистът на Петка.
В следващия миг. Праааас! Кранистът бил един як шут на Петка по топките. Петка:
- Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ!
Желязото започнало бавно да се огъва в ръцете на Петка.
Учителката по история пита Володя:
- Кой е бил Чапаев?
Володя:
- Предводителя на негрите!
Учителката:
- Как така?
Володя:
- Нали се бил срещу белите.
Учителката:
- Чапаев е бил командир на Червената армия.
Володя:
- Ебаси и индианци ли са участвали в тая война!
Анка Картечарката се връща от конкурс за пpост*тутки със сребърен медал.
Петка и Василий Иванич я питат:
- Казвай, защо си на второ място!
- Срещнахме се на финала с французойката. Тя легнала, и аз легнала, тя права, и аз права, тя на задна, и аз на задна, тя в устата, а аз не можах...
Петка и Чапаев си мислят:
- Така няма да стане, трябват тренировки.
На следващата година Анка пристига със златен медал и с медал за оригиналност.
- Разказвай!
- Пак сме на финала с французойката. Тя легнала, и аз легнала, тя права, и аз права, тя на задна, и аз на задна, тя в устата, а аз лапнах два, и като свирнах!
Германците купили завода "АЗЛК" и решили, вместо Москвич да произвеждат Мерцедес. Настроили линията, пуснали я - излиза Москвич! Сменили машините изцяло с германски, преоборудвали целия завод, пускат линията - излиза Москвич! Сменили персонала, само германци (даже охраната и чистачките), пускат линията - Москвич!
На отсрещния хълм стоят Чапай и Петка, гледат през биноклите и Чапай казва:
- Петка, аз като ти разправях, че мястото е прокълнато, ти ми се смееше...
Петка гледа Чапай нещо прави на покрива.
- Василий Иванич, какво правиш на покрива?
- Опъвам антена.
- Хм, Антена - много хубаво име, ама защо на покрива?
Час по история в руско училище:
- И така, Вовочка, кой е Чапаев?
- Чапаев е предводител на негрите.
- От къде ги измисли тези негри?
- Ами, нали Вие сама казахте, че се е бил срещу белите!?
- Запомни! Чапаев е предводител на ЧЕРВЕНИТЕ!
- Баси мамата... и индианци ли е имало в тази война?
Починал Чапай! Решил Петка, като негов най-близък съратник, да напише стих за паметника. Седнал Петка и сътворил стих:
- Стоит статуя с болшова х*я! Рука поднята, держит граната!
Прегледал го редактора и казал:
- Бе хубаво е ама този х*й тука...
Преправил го Петка и го носи за преглед:
- Стоит статуя с малекого х*я! Рука поднята, держит граната!
Гледа редактора и пита:
- Бе не може ли този х*й да изчезне от тука?!
Пише пак Петка и носи за преглед:
- Стоит статуя совсем без х*я! Рука поднята держит граната!
Редактора вече тотално вбесен се разкрещял:
- А бе изхвърли тоя х*й от тука бе!!!
Връща се Петка, пренаписал всичко, но редактора го нямало и направо дал текста за гравиране върху плочата. Идва деня на откриването. Дърпат покривалото и що да видиш?!? На плочата пишело:
- Стоит статуя! Рука поднята, но вместо х*я держит граната!
Чапаев попаднал в плен! Три дена го разпитвали, мъчили го всячески, но той нищо не издал! На четвъртата вечер го затворили в една килия, за да си починат малко, а от там взело да се чува страшно блъскане! Отишли да видят какво става и гледат, как Чапаев си блъска главата в стената и крещи:
- Ееех, мамка ти и склероза! Тия накрая, ще вземат да ме разстрелят!
Чапаев и Петка плуват в една река и влачат огромен куфар след себе си.
Петка:
- Чапаев, дай да го хвърлим тоя куфар, само ни пречи да плуваме!
Чапаев:
- Не, Петка, в този куфар са плановете за превземане на Париж.
С мъка преплували реката, излизат на брега и Петка казва:
- Добре, Чапаев, дай сега да видим плановете!
Чапаев отваря куфара, а вътре пълно с картофи. Взима той един картоф, слага го на земята и казва:
- Да допуснем сега, че това е Аифеловата кула...
Петка и Чапай отворили частна аптека. Потръгнало им, но конкуренцията била много недоволна. Решили да ги изобличат, че нищо не разбират от фармация и им изпратили един мним болен с диагноза - "Загуба на вкуса." Влиза той в аптеката и казва на Василий Иванович каква му е диагнозата.
Чапай казва на помощника си:
- Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13.
Пациентът отхапал от огромната таблетка и възкликнал:
- Но това е кравешко лайно!
- Ето, как бързо си възстановихте вкуса! - казал Чапай.
Конкуренцията не искала да признае загубата си и отново изпратила мнимия болен с нова диагноза - "Загуба на паметта!"
Чапай отново казва на помощника си:
- Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13.
- Но това беше кравешко лайно! - възкликнал пациента.
- Ето... и паметта Ви се върна! - рекъл Чапай.
- Страхотни таблетки! Какво ли не прави съвременната фармацевтика!
- Петка, на к'во мирише кръвта?
- На лайна! - ядосан отговорил Петка.
- Да знай'ш Петка, аз съм ранен...
На фронта от три дни дъжд, всички окопи пълни с вода... Главнокомандващите подписали споразумение предишния ден за временно прекратяване на военни действия до спиране на дъжда. Чапаев и картечарката Нурка се затварят в наблюдателната кула от сутринта. Петка умрял от любопитство се навърта около кулата и вече след обяд в ранния следобед прави кафе и отива и тропа на вратата. Чапаев излиза, изпъчва се гордо и вика:
- Ну что?
Петка решава да стартира с похвала и казва:
- Товарищ Чапаев, въй горд как Джавахарлал Неру!
Чапаев го поглежда строго, ядосано и отсича:
- Во первъйм ана не Неру, а Нурка. Иииии во вторъйм - ково я джавахарлал ето совсем нье твойо дела!!!