Вицове за Червената шапчица
В тази категория има 411 вица, разпределени в 28 под-страници.
Върви си червената шапчица през гората. Изведнъж от храстите се показва главата на вълка:
- Ти къде отиваш, сигурно при баба си?
- Да.
- И в кошничката има питка?
- Да.
- И плитка е завита във вестник?
- Да.
- Дай ми вестника, ако обичаш!
- Какво е да си минал 55?
- Все едно си вълкът от приказка. Цял ден гониш Червената шапчица, пък накрая сдъвчеш бабата...
- Какво е да си минал 55?
- Все едно си вълкът от приказката. Цял ден гониш Червената шапчица, пък накрая сдъвчеш бабата...
- Каква интересна опашка имаш! - казала Червената Шапчица, сядайки на коленете на Вълка.
- Това не е опашка, ти си още малка и не ги разбираш тия работи. - казал Вълкът.
- Я се виж, още мляко около устата имаш.
- Това не е мляко. - казала Червената Шапчица...
Лежи си Червената Шапчица до вълка и пуши.
- Подлъга ме ти с тоя голям нос, големи уши и големи зъби, подлъгааа...
Червената шапчица си върви из гората и "БУМ", нещо я ударило и тя припаднала. Събужда се и вижда бележка "Червена шапчице, вече не си девствена. Подпис: Вълкът"
На другия ден пак същото: "БУМ" и припаднала.
Събужда се и нова бележка "Червена шапчице, вече си к*рва. Попис: Али Баба и 40-те разбойника"
На третия ден пак: "БУМ"! Този път бележката гласяла "Червена шапчице, отново си девствена. Подпис: Храбрият шивач".
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена...
- Спокойно, бе! Всички се притесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо...
Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!
Из Чернобилската гора с огромни крачки се носи Червената шапчица.
Ръст - около 3 метра. Обувки 56 номер. Глава - като тиква. Ц*ци - разхвърляни навсякъде по тялото...
Насреща и вълкът. Хваща го тя за ушите и го вдига на нивото на очите си. С прегракнал, но силен глас:
- Ти ли искаш да ме изядеш!?
- Не! Не, какво говориш!? Аз съм вегетарианец!
- Може би искаш да ме изчукаш, а!?
- Не! - жално измяукал вълка.
- Аз съм гей!
Тя бавно го спуска надолу:
- Духай, тогава!
Габровка пълни с банички кошничката на щерката с червената шапчица и и заръчва за последно:
- Не се заигравай много с разни кумчо-вълчовци, ами направо при баба си!
Тя, кaто те види, веднага ще завие като линейка, чe ей го на - пенcията малка, лекарствата скъпи, поскъпна тока, поскъпна бензина..., ама ти си дръж на своето - с извара - по два лева, със сирене - по три!
Върви си Червената шапчица из гората и среща вълка.
- Здравей, прости*утко! - зарадвал се той.
- Простак! Как може да ме наричаш така? - възмутила се тя. - Аз съм добро и възпитано момиче! Виж каква красива червена шапка имам и чисто нова червена рокличка, в тон с червените чорапки и червени обувки... Майчице, вярно на прости*утка приличам!
Червената шапчица си върви из гората и "БУМ", нещо я ударило и тя припаднала. Събужда се и вижда бележка "Червена шапчице, вече не си дев*твена. Подпис: Вълкът"
На другия ден пак същото: "БУМ" и припаднала.
Събужда се и нова бележка "Червена шапчице, вече си ку*ва. Попис: Али Баба и 40-те разбойника"
На третия ден пак: "БУМ"! Този път бележката гласяла "Червена шапчице, отново си дев*твена. Подпис: Храбрият шивач".
Отива Червената шапчица при баба си:
- Здравей, бабо, нося ти топла питка с масълце!
- Питка ли? - казва бабата.- Аз не те ли пратих за пържени картофки и бирички?
- По какво си приличат 55-годишен мъж и вълкът?
- През деня гонят Червената шапчица, а вечер "ядат" бабата.
Водело се дело за прост*туция. Съдията казал строго:
- Госпожице, вярно ли е, че снощи сте правила платена любов, облечена като Червената шапчица.? И то в тройка с двама клиенти. Единият - маскиран като Кумчо Вълчо, а другият - като Добрият ловец? И през цялото време на сеанса сте пяла "На китарата - Васко Жабата"?
Прости*утката се замислила дълбоко и накрая въздъхнала:
- Съжалявам, господин съдия! Графикът ми е адски натоварен. Имам страшно много клиенти. И си спомням само по-изчанчените случаи!