Вицове за Червената шапчица
В тази категория има 411 вица, разпределени в 28 под-страници.
Върви си Червената шапчица през гората и от един храст озъбен се подава Вълкът:
- Стой! Къде отиваш?
- Ами тръгнала съм към Баба…
- Какво носиш в кошничката?
- Печена кокошка, баница с масълце, бутилка с…
- А хартия има ли?
Дошъл първият мензис на Червената Шапчица и тя тръгнала през гората и плаче.
Среща я вълкът и пита:
- А ма, що плачеш?
- Е ми, нещо ми тече кръв тука…
- Абе, не съм специалист, ама дай да погледна - казал вълка. Тогава Червената Шапчица си вдигнала полата и вълка ужасен казал:
- Абе, пак казвам, не съм специалист, ама някой май ти е отхапал т*шаците!
И тогава Червената шапчица попитала:
- А защо ти е толкова голяма опашката?
- Това не ми е опашката. - отговорил вълкът и се изчервил.
Червената шапчица отишла на гости на баба си. Носела и пълна кошница. Тя била много болна… на креват.
Внучката застанала над баба си… хванала я за ръката и казала:
- Баси големите ръки чУек. Тфа ти ли си?
Срещнала в гората Червената шапчица лошият вълк. Метнала му се на врата и съблазнително рекла:
- Направи ми нещо …лошо, нещо… ама много лошо!
- Добре! - казал вълкът и й счупил крака.
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
По любопитствала Шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало Шапчицата настрани и възпитано й обяснило.
- Като кажеш люляк - то почва да те е*е. Като кажеш круша – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - люляк - иииии голяма КЕФФФФ, казала КРУША и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк… и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не й е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала "люляк" и на стари години й се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо "люляк" и после квот искаш ма прави.
Казал Вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му Ловецът. Хукнал Вълчо към Ловеца.
- Кажи "люляк" и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си Ловецът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И к'во да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал Ловецът.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се Ловецът и погледнал.
- Я! ЛЮЛЯЦИ!
- Ти каква си ма пу*ка заспала?
- Аз не съм пу*ка заспала,аз съм Червената шапчица.
- А къде ти е шапката?
- Ау, каква съм пу*ка заспала.
Седят червената шапчица, ловджията и бабата на червената шапчица в нейната къща и чакат вълкът да дойде, щот трябва да репетират приказката. Да, ама вълкът го няма. Чакат те, чакат, ама вълкът никакъв го няма. Ядосват се те, псуват го, вече минава час, два, още го няма и в един момент влиза един такъв изморен изпотен и всички:
- Аре бе, дае*а, къде се моткаш, ще прецакаш цялата приказка!
А вълкът:
- Абе мани, мани. По пътя ме срещна Кевин Костнър и такива танци му ударихме, че свят ще ви се завие!
Върви си червената шапчица из гората и на среща й Мецан, хукнала с всички сили да бяга, но не щеш ли паднала и си изкълчила кракът. Идва Мецан и Червената шапчица се замолила:
- Моля ти се Мецане, не ме яж, виж каква съм хилава, даже за закуска няма да ти стигна.
Мецан:
- Виж червена шапчице, аз и не искам да те ям, а и по принцип съм вегетарианец, ама днеска вълка го извикаха военните та ме помоли да те намеря и да ти предам, да продължите с приказката утре.
Кумчо вълчо вървял из гората, лутал се цял ден, но за негов късмет не срещнал червената шапчица и така оживял още един ден.
Върви вълкът из гората и изведнъж вижда над храстите една червена шапка. Казал си:
- Охо ето я и червената шапчица и моя обяд!
Хвърлил се към мястото където мернал червената шапка, но там нямало никой. В този момент усетил бодване в гърба и уплашен попитал:
- Червена шапчице ти ли си това?
- Почти позна вълчо, от както се записах доброволка в армията, вече съм червената барета.
В един хубав летен ден, вълкът се бил излегнал на брега на езерото, наслаждава се на слънцето и ловил риба. В един момент от близките храсти се появила червената шапчица, а зад нея групичка мутри.
Червената шапчица извикала:
- Ето този, миндил, миналата седмица ме причака, зад храстите и ме изнасили.
При което мутрите само това и чакали - хванали вълка и бой, бой, бой, строшили му канчето от бой.
С последни сили вълкът казал.
- Пу дее**, знаех си, че нещо съм объркал в приказката.
И Вълкът се надвесил над бабата на Червената шапчица и казал:
- Ще те ям! Избирай с какво - с кетчуп или с горчица?
- По-добре с телевизора, че след малко ми почва сериала.
Върви си Червената шапчица из гората, насреща и излиза вълкът. Пита я:
- Тебе, Червена шапчице, не ти ли е страх да се разхождаш така сама в гората?
- Е, защо да ме е страх? Познавам гората, обичам с*кса…
Червената шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам, за първи път ми е, много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената шапчица.
Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо…