Вицове за Червената шапчица
В тази категория има 411 вица, разпределени в 28 под-страници.
Червената Шапчица среща в гората вълка и го пита:
- Ще ме изядеш ли?
- Не!
- Искаш ли да ти дам каквото нося?
- Не!
- Любов... Искаш ли да правим любов?
- Не!
- Нещо извратено! С*кс и после да ме изядеш, примерно?
- Не!
- А шамар няма ли да ми удариш?
- Не!
- Поне ме наплюй?
- Не!
- Напсувай ме!
- Не!
- Какъв вълк си ти, бе?
- Веган, будист със западноевропейска ценностна система! – примирено отговорил вълкът.
Еврейско семейство приготвя кошницата на Червената шапчица:
- И запомни, Червена шапчице, баба ти може да се оплаква от малката си пенсия, от това, че покрива тече, че няма дърва за зимата, че вечно е сама... Няма да обръщаш внимание... Запомни - сиренките са по 1.00 лв, а кашкавалките по 1.20 лв...
Червената шапчица тръгнала за баба си през гората. По едно време пред нея изкочил вълкът:
– Вълчо, моля те, не ме яж! Ще ти ти дам топлата питка, ако трябва и любов щи дам...
– Стига с тия простотии ма, дай ми вестника в който е увита питката, че нямам новини от сума време...
Детето на Червената Шапчица най-вероятно се казва Вълко Червенков.
Кумчо Влъчо причакал Червената Шапчица и я завлякъл в храстите...
- Давай!
- Ама Кумчо Вълчо, ти си дърт и грозен!
- Айде давай, ма!
- Ама Кумчо Вълчо, много си голям бе, а я такава мъненка!
- Давай, ще се ядосам, ма!
Червената Шапчица запретнала поличка, смъкнала гащетата и се одупила...
- Ама оооу... я да не съм те довел тука да сереш ма, давай питката, че умрях от глад...
- По какво си приличат 55 год. мъж и вълка?
- Гонят през деня Червената шапчица, а вечер „ядат” бабата...
- Старите хора трябва да се слушат и уважават. Ето на, червената шапчица, не послушала майка си и вълкът я изял!
- Знам,знам, ама първи изял бабата!
Кумчо Вълчо причакал Червената Шапчица и я завлякъл в храстите...
- Давай!
- Ама Кумчо Вълчо, ти си дърт и грозен...!
- Давай бързо ма...!
- Ама Кумчо Вълчо, много си голем бе, а аз съм мъненка!
- Давай, че ще се ядосам, ма...!
Червената Шапчица запретнала поличка, смъкнала
гащичките и се одупила...
- Кво правиш ма! Да не съм те довел тука по голяма нужда! Давай питката, че умрех от глад...
- Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
- Не, Червената!
- А, да, Червената. Майка ѝ я извикала и ѝ казала "Слушай Зелена шапчице."
— Ама не, Червена!
— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да ѝ занесеш тази обелка от картоф.
— Не "върви при баба си да ѝ занесеш тази пшеничена питка."
— Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
— Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
— И вълкът я попитал "Колко прави шест по осем?"
— Нищо подобно. Вълкът я попитал "Къде отиваш?"
— Имаш право. И Черната шапчица отговорила!?
— Червената шапчица, Червената, Червената!
— Да, и отговорила "Отивам на пазар да купя доматено пюре."
— И на сън не ѝ минало това през ума: "отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя."
— Точно така и конят казал!
— Какъв кон? Това бил вълкът.
— Да. И казал така: "вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка."
— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
— Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.
Върви си Червената шапчица из гората и си мисли:
- Егати живота, на 18 станах, а живея при нашите и мъкна кошници на километри до къщата на тая бабичка всеки ден. Що не я тресна по главата и да се свърши и с търчането, и с жилищния ми проблем...
Върви си Вълкът в гората и си мисли:
- Лелеее, колко съм гладеееен, а пък и как ми се чука... Що не взема да изям бабата и да се направя на нея в леглото, а като дойде оная симпатяга Червената шапчица и легне до мене... Аууууу!
Отива, изяжда бабата, ляга в леглото и се прави на заспал. Влиза не след дълго Червената шапчица, вади една сопа изпод пелерината и му разбива главата.
Поука: Никога, когато ти се чука, не се прави на заспала баба!
Червената шапчица вървяла през гората. Изведнъж пред нея изскочил вълкът и викнал:
- Веднага давай!
- Ей сега се събличам!
- Да ти се не види и к*рвата, аз баницата искам...
Върви си Червената Шапчица в гората и изведнъж от храстите изскача един заек омазан целия с лайна.
- Ах, бедничкото то! Как си се оцапало! - казала Червенета Шапчица и бръзо го избърсала с една салфетка. Изведнъж от храстите се чул гласа на Кумчо Вълчо:
- Еееей! Червената Шапчица! Имаш ли още салфетки?
- Нямам!
- Лошо, я кажи на заека пак да дойде!
Червената шапчица, кьоркютук пияна, се търкаля в полето. До нея пасе една крава (от приказката "Ке паса")... Гледа кравата колко ѝ е лошо на Червената шапчица, колко ѝ е гадно, станало ѝ жал, приближила се и зашепнала:
- Бедна Червена шапчице, виждам лошо ти е, да ти дам малко прясно мляко да си пийнеш!
Приближила се кравата и сложила вимето си в устата на Червената шапчица, а тя се провикнала:
- Момчета, момчета...един по един, моля ви, един по един...
ЮРИДИЧЕСКИ ПРОЧИТ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимия имот на нейната роднина от втора степен по права линия. В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане срещу, което нейната баба ѝ прехвърлила собствеността върху къщата. Червената шапчица се отправила към горските територии с цел да престира* на баба си уговореното, като спази местоизпълнението - в къщата на бабата. Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища. Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка - субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници. Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления. Той се възползвал от незнанието и неосведомеността на Червената шапчица във връзка с пътната мрежа и кадастралната карта, и я насочил в неправилна посока. Същевременно стигнал първи до цитирания недвижим имот, собственост на бабата, и извършил умишлено убийство по особено жесток начин - чрез изяждане на жертвата. Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама", извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника. С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург.
Върви Червената Шапчица през гората и вижда Вълка, мята му се на врата и казва:
- Искам да ми направиш нещо мръсно…
Вълка учуден:
- Ама как така не разбирам?
- А бе да да ми направиш нещо много лошо… бъди лош с мен…
- Добре! - казал Вълка и ѝ счупил крака…