Вицове за Червената шапчица
В тази категория има 411 вица, разпределени в 28 под-страници.
И тогава Червената шапчица попитала:
- А защо ти е толкова голяма опашката?
- Опашката ми е по-малка и е отзад! - отговорил вълкът и се изчервил.
Вървяла си Червената шапчица през гората и Кумчо Вълчо я срещнал...
- Червена шапчице, сваляй гащите! А тя се изсмяла:
- Хехе, Вълчо си мисли, че ще му станат!
Червената шапчица отишла да бере цветя в гората. По пътя минала през Перник. Сега бере душа...
Както си вървяла Червената шапчица из гората я хванал вълкът и я замъкнал в храсталаците:
- Давай, изревал вълкът.
- Ама вълчо, това, онова, не може ли...
- ДАВАЙ, още по-силно изревал вълкът.
Червената шапчица си вдигнала полата и свалила гащите...
- Кошницата, кошницата ми дай! Да не съм те довел да сереш тука...
Вълкът върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица.
Придърпва я в храстите и ѝ шепне на ухото:
– Мечтаеш ли за голяма и чиста любов?
– Да.
Събаря я на тревата и я оправя. Червената шапчица се надига и казва:
– А бе, не знам дали ти е чист, ама какво ме баламосваш че ти е голям?
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!?
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано ѝ обяснило.
- Като кажеш „люляк” - то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите ѝ. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ, ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
Разхожда се вълкът из гората и изведнъж вижда Червената шапчица да лежи чисто гола под едно дърво.
- Знаеш ли че може да ти се случи нещо лошо? - попитал вълкът.
- Знам. - палаво му смигнала Червената шапчица.
И вълкът ѝ счупил ръката....
Из Чернобилската гора с огромни крачки се носи Червената шапчица. Ръст около 3 метра. Обувки 56 номер. Глава – като тиква. Цици – разхвърляни навсякъде по тялото...
Насреща ѝ Вълкът. Хваща го тя за ушите и го вдига на нивото на очите си. С прегракнал, но силен глас му извиква:
- Ти ли искаш да ме изядеш?!
- Не! Не, какво говориш?! Аз съм вегетарианец!
- Може би искаш да ме изчукаш, а?!
- Не! – жално измяукал вълкът.
– Аз съм гей!
Тя бавно го спуска надолу:
- Добре. Духай, тогава!
Върви си Червената шапчица из гората и вижда вълка на велосипед:
- Вълчо, хайде да ме закараш до баба?
- Добре, сядай на рамката.
- "Какъв гламав вълк?" - мисли си Червената шапчица.
- Изобщо не разбра, че съм без гащи...
- "Каква глупава Червена шапчица, изобщо не видя, че колелото е без рамка"...
Червената шапчица пуши до Вълка в леглото:
- Ееех, как ме подведе ти с тия големи очи, уши, зъби... Как ме подведеее...!!!
Червената Шапчица срещнала в гората вълкът и го попитала:
- Ще ме изядеш ли?
- Не!
- Искаш ли да ти дам каквото нося?
- Не!
- Любов... Искаш ли да правим любов?
- Не!
- Нещо извратено! Любов и после да ме изядеш, примерно?
- Не!
- А един шамар няма ли да ми удариш?
- Не!
- Поне ме наплюй.
- Не!
- Напсувай ме!
- Не!
- Какъв вълк си ти, бе?
- Веган, будист със западноевропейска ценностна система! – примирено отговорил вълкът...
Червената шапчица вече не ходи пеша в гората. Баба и и купи Ауди. Гледайте сериала "транспортер!"
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и мъжът пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
– Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя...
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
– Ах колко съм ви благодарна! Готова съм да направя всичко за вас!
Мъжът това и чакал. Отбил колата в близката горичка, свалил си панталона и казал:
- Давай Шапчице!
– Ох… Аз, не знам! Колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена!
– Спокойно, бе! Всички се притесняват първия път! - успокоява я мъжът.
– Е, добре тогава! - съгласила се Червената Шапчица. Хванала инструмента, навела се към него, прокашляла се, отворила уста и започнала…
- Скъпа бабо...
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо!
Червената шапчица потеглила към бабината къщичка с кошничката. Обаче и дошло за пръв път по пътя. Уплашила се тя при гледката и се мушнала в един храст да плаче. Изведнъж се появил вълкът.
- Червена шапчице, ща ям!
- Вълчо! - изплакала тя.
- Виж! Нещо ми има и кървя обилно! Какво става?!
Вълкът се стъписал, почесал се зад ушите и рекъл:
- Не съм спец, ама май са ти отрязали т*шаците!