Вицове за Червената шапчица
В тази категория има 411 вица, разпределени в 28 под-страници.
Върви си Сивият Вълк през гората и какво да види!? До едно дърво, наведена, със събути гащички - Червената шапчица! Вълчо много се зачудил, но решил да не губи време и като и го набухааал... Червената шапчица много се изненадала! Обаче, още много по-силно се изненадал Човекът-невидимка...
- От какво да ме е страх? - помисли си Червената шапчица, гледайки смрачаващата се гора.
- Пътя го знам...
- С*кса го обичам...
И смело пое по пътеката.
Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
- Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
- Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна - бой, бой и виж сега на какво приличам.
- Така е Вълчо! - казала баба Меца.
- Като бъркаш Червена шапчица с червена барета...
Иванчо 17 пъти прочете приказката за Червената шапчица и не можа да открие нито една сцена, която да съвпада с филмчето, което намери в бюрото на баща си.
Из Чернобилската гора с огромни крачки се носи Червената шапчица.
Ръст - около 3 метра. Обувки 56 номер. Глава - ката тиква. Ц*ци - разхвърляни навсякъде по тялото...
Насреща и вълкът. Хваща го тя за ушите и го вдига на нивото на очите си. С прегракнал, но силен глас:
- Ти ли искаш да ме изядеш!?
- Не! Не, какво говориш!? Аз съм вегетарианец!
- Може би искаш да ме изчукаш, а!?
- Не! - жално измяукал вълка.
- Аз съм гей!
Тя бавно го спуска надолу:
- Духай, тогава!
Живеели в една къща майка с трите си сина. Те имали една крава, но тя умряла. Кравата била единственият начин за прехрана. Майката събрала едва, едва пари и казала на най-големия син:
- Слушай сега, олигофрен такъв! Отиваш за мляко, но минаваш през селото, а не през гората, защото червената шапчица ще те измами.
Синът казал:
- Да бе, мамо, спокойно.
И тръгнал. Стигнал до разклона и си казал:
- "Кво ме плашат с тая червена шапчица?"
Тръгнал през гората. По пътя изскочила червената шапчица и му казала:
- Слушай сега! Ще ме е*беш 10 пъти иначе ти взимам парите.
Човекът се съгласил и почнал. 5-6 пъти и на седмия не издържал. Връща се у тях и майка му вика:
- Дебил такъв, нали ти казах да не минаваш през гората!
Минали няколко седмици и майката събрала пак пари и пратила средния син и на него му казала да не минава през гората.
Тръгнал той и стигнал до разклона и си казал:
- "Е*ал съм ти червената шапчица! Какво толкова ще стане?"
Вървял, вървял, изскочила червената шапчица и казала:
- Ще ме е*еш 20 пъти, иначе ще ти взема парите.
Средният син си казал:
"Какво пък толкова - ще се справя!"
И я почнал. Минал я е 15-16 пъти и до там. Взела му парите.
Майката вкъщи му казала:
- Как може да си такъв тъпанар като баща си бе, ла*но!
След месец с 300 зора събрала пак пари. Този път пратила най-малкия син и му казала:
- Недей да минаваш през гората, че ще ти откъсна главата!
- Няма проблеми, майко! Аз не съм дебил като тия!
И тръгнал. Минал и той през гората и срещнал червената шапчица.
Тя му казала:
- Ще ме е*еш 30 пъти иначе ти взема парите!
Почнал я той 25-30 пъти, стигнал 40 и на 45-ия път червена шапчица казала:
- Чакай, чакай, кво направи ти бе!?
Малкият син я хванал за косата и ѝ казал:
- Ей сега ще разбереш от какво умря предната крава!
Върви си Червената шапчица в гората и си мисли:
- Егати живота, на 18 станах, а живея при нашите и мъкна кошници на километри до къщата на тая бабичка всеки ден. Що не я тресна по главата и да се свърши и с търченето, и с жилищния ми проблем... Върви си Вълкът в гората и си мисли:
- Лелеее, колко съм гладеееен, а пък и как ми се чу*аааа... Що не взема да изям Бабата и да се направя на нея в леглото, а като дойде оная симпатяга Червената шапчица и легне до мене... Аууууу!
Отива, изяжда Бабата, ляга в леглото и се прави на заспал. Влиза не след дълго Червената шапчица, вади една сопа изпод пелерината и му разбива главата.
Поука: Никога, когато ти се ч*ка, не се прави на заспала баба!
Червената шапчица влязла при баба си. Хванала я за ръцете и казала:
- Ба си големите ръки, чуек, урудска раута!
Завършил Вълкът корпоративно право в Лондон, върнал се в родната гора, срещнал Червената Шапчица на пътечката и рекъл:
- Какво предпочиташ, Червена Шапчице - сливане или поглъщане?
Лежат си в леглото Червената шапчица и Вълкът. Червената шапчица пали цигара и правейки кръгчета дим промърморва:
- Ама и аз съм една глупачка, да вярвам, на бабини деветини! Подлъга ме ти с тоя голям нос, с големите уши, а то?
Юридически прочит на ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.
В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира* на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение – в къщата на бабата.
Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка – субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници.
Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления.
Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама”, извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника.
С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург
Хванал Вълкът Червената шапчица и я завел в храстите:
- Давай!
- Вълчо, кво ти става бе!
- Давай ма, на кого говоря!
- Ама ти си огромен, а аз съм малка!
- Още една дума и те набих! Давай!
С неохота Червената шапчица си повдигнала поличката и си засмъкнала гащичките. Вълкът едва сдържайки се да не я ступа:
- Да не съм те довел тука да акаш ма! Давай баницата!
Вървят Червената шапчица и Вълкът през гората и вървят и вървят... Какво друго им остава? Бабата е заела леглото!
- Как се казва сина на Червената шапчица?
- Вълко Червенков…
- Къде бе, прасе?
- На погребение отивам, Мечо Пух.
- Въйй! Че кой, бе?…
- Червената шапчица.
- А стига бе! Такова младо девойче…
- Ловецът я гръмна. Два патрона в десетката - бам, бам!
- Ужассс! И що?!
- Ми що… За една седмица три вълка му изтръшкала. Скъсала ги от с*кс...
- Млъкни бе, прасе - разбрах! Приказка е това, деца ни четат… Три вълка викаш, за една седмица?…
- Да бе. Баба й била на санаториум.