Вицове за четвъртък
В тази категория има 156 вица, разпределени в 11 под-страници.
Из дневника на американски шпионин:
- Понеделник – пих с руснаците.
- Вторник – Боже, иска ми се да съм умрял!
- Сряда – руснаците ме поканиха за по едно против махмурлук.
- Четвъртък – Боже, защо не умрях във вторник?!
Четвъртък вечерта. Тя:
– Представи си… ако утре няма да ме има, какво ще е?
Той:
– Ми, петък.
- Ало, мило, подхлъзнах се в банята и се ударих лошо.
- А ти к'во правиш в банята в четвъртък?
Двама равини се срещнали и в разговор решили да се самоизтъкнат на кого по-големи чудеса са му се случили на шабат.
Първият разправя:
- Братко, няма да повярваш, излизам онзи ден от синагогата, а навън вали дъжд като из ведро, ама нали е шабат и не мога да си извадя чадъра да го разпъна. Помолих се и след малко - Чудо! От дясно дъжд, от ляво дъжд, по средата слънце и аз тръгнах по слънчевата пътека и се прибрах сух у дома.
Другият му разправя:
- Да, братко, наистина това е голямо чудо, но чакай аз да ти разкажа! Излизам онзи ден от синагогата, а пред мен на стълбите 100 долара, ама нали е шабат и не мога да се наведа да ги взема. Спрях, помолих се и стана чудо! Отдясно шабат, отляво шабат, по средата - четвъртък!
Четвъртък вечерта. Тя, с обречен тон:
- Представи си, ако утре няма да ме има, какво ще е?
Той:
- Ми, петък...
Българска седмица:
- Вторник, Сряда, Четвъртък - всяко чудо за 3 дни.
- Петък - ден на майстора.
- Събота и Неделя - 2 дни уикенд.
- Понеделник - Подготовка за ново чудо.
- Хубаво е, че днес е събота... Можем да поседнем, да разпуснем на по питие...
- Чакай бе, днес е четвъртък.
- Аааа, не ме интересува! Вече си сипах...
- Колежке, четвърти път тази седмица, закъснявате за работа. Знаете ли какво значи това?
- Днес е четвъртък?!?
Студент бил сгазен от автобус. Свестил се на другият свят. В креслото срещу него седял Сатаната.
– Къде съм?
– В ада си, синко. Но не се страхувай! Тук е по-хубаво, отколкото го описват там, на земята. Я ми кажи, ти докато беше жив, пушеше ли?
Студентът притваря очи.
– Да, пушех.
– Е, значи в Понеделник за теб ще бъде празник. Тук това е ден за пушене. Изборът е огромен, от цигари до лули и пури. Пушим всеки Понеделник до късна нощ. И майната им на астмата и рака – ти вече си умрял! А обичаше ли да пиеш?
Студентът отпуска глава:
– Е… то без това може ли?
– Супер! Тогава се готви за празник всеки Вторник! На този ден пием всичко, от сутринта. Почваме с бира и леки вина, и до вечерта вече сме на шотове Абсент и Текила. Ти нали вече си умрял? Цирозата няма да те споходи. А как беше с наркотиците?
Студентът се изчервил:
– Да, имаше!
– Е, какво, значи ще се веселиш цял ден и в Сряда! Тук това е ден на наркотиците. Имаме от най-леките до хероина и тежката синтетика. Каквото искаш прави и не се бой от предозировка – нали вече си умрял! А с жените как беше?
Студентът се оживява:
– Е, как иначе!
– Ами тогава в Четвъртък ще си поживееш от зори до късна вечер. Тук това е ден за жени. Работата е в това, че в ада жените са 10 пъти повече от мъжете. Ще имаш много голям избор! А за сифилис и спин не си и помисляй – нали вече си умрял! А гей връзка имал ли си?
Студентът се свива:
– Не, не съм. По жени само си падам.
– Мдааа… Петъка хич няма да ти хареса…
Обичам да работя!
- Понеделник - след отмор!
- Вторник - подготовка за работа!
- Сряда - малко работа!
- Четвъртък - отмор, след работа!
- Петък - подготовка за отмор!
- Събота и неделя отмор!
Един петък не почне ли от четвъртък, хич не ми го хвалете!
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
Комшийското семейство е здраво и сплотено, защото правят с*кс пет пъти през седмицата! Мъжът в понеделник, сряда и петък, а жена му - вторник и четвъртък...
Двама равини се срещнали и в разговора решили да се самоизтъкнат, на кого по-големи чудеса са му се случили на шабат.
Първият разправя:
- Братко, няма да повярваш, излизам онзи ден от синагогата, а навън вали дъжд като из ведро, ама нали е шабат и не мога да си извадя чадъра, да го разпъна. Помолих се и след малко - Чудо! От дясно дъжд, от ляво дъжд, по средата слънце и аз тръгнах по слънчевата пътека и се прибрах сух у дома.
Другият му разправя:
- Да, братко, наистина това е голямо чудо, но чакай аз да ти разкажа! Излизам онзи ден от синагогата, а пред мен на стълбите 100 долара, ама нали е шабат и не мога да се наведа да ги взема. Спрях, помолих се и стана чудо! Отдясно шабат, отляво шабат, по средата четвъртък!
- Споделих с жена си,че искам да бъда кремиран.
- И какво те притеснява?
- Ами, записала ми е час за идния четвъртък.