Интересно, какво жените са харесвали...
- Интересно, какво жените са харесвали у мъжете, преди това?
- Преди кога?
- Преди да измислят парите!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Ти купуваш ли си билетчета от Лотарията?
– Не.
– Защо?
– Обичам да печеля и за това си купувам Зрънчо с играчка...
Управляващият компанията вика при себе си млад подчинен.
- Справяте се чудесно! - казва му той.
- Съветът на директорите реши да ви назначи за мениджър на компанията в Торонто...
- Не зная дали е възможно да откажа, сър. Виждате ли, цялото канадско население според мен се дели на две - хокеисти и прост*тутки.
- Млади човече, бих ви помолил да вземете думите си назад. Моята жена е канадка!
- Наистина ли? А за кой отбор играе?
Просяк към случаен минувач:
- Моля Ви, Господине... днес е празник... дайте някой лев.
- Много съжалявам! Нямам никакви пари. Имам само кредитни карти в момента.
- Уффф... заради такива като Вас се принудих да си купя ПОС-терминал! Дайте картата насам!
– Тате, защо археолозите не могат да открият македонски монети от Средновековието?
– Ми, 'щото още тогава са ползвали кредитни карти...
Един финландец се обажда на съседа си:
- Колко градуса е?
- Ами... -13 градуса.
- Не у вас, а за навън те питам.
Диета хлебарка:
- Ядеш само през нощта, и щом някой светне лампата, веднага бягаш да се скриеш!
К’во нещо е кармата, значи? Днес хванах двама тийнейджъри да пушат зад офиса. След 10 минути, шефа ме хвана да пуша зад офиса с двама тийнейджъри...
- Разбрах, че учиш японски.
- Опитвам се.
- Кажи нещо.
- Мога да ти кажа - върви на майната си.
- Давай!
- Върви на майната си.
Жена влиза в магазин за антики и пита:
- Извинете, колко струва онзи дебеличкият Буда?
- Шшшшш, тихо, това е шефа!
Дойде 14 февруари... Ще го преживея, какво ли не съм преживявал.
Парите не растели по дърветата! Тогава защо постоянно изникват банкови клонове?
В музея:
- Това е Минерва - казва екскурзоводът.
- А този зад нея, това нейният мъж ли е?
- Не... Тя не е имала мъж. Тя е била Богиня на мъдростта.
- Учителю Уонг, защо всички китайци сме еднакви?
- Аз не съм учителя Уонг.
Щирлиц отново се отегчаваше в офицерския стол и анорексично ровеше в чинията си. Еднообразието на 300-те френски сирена и шампанско беше потискащо. Точно тогава Мюлер бодряшки пожела да седне до него и това го принуди да вземе кожената чанта в скута си. От нея го лъхна свежата миризма на сланинка, просветна му и той се размечта за водката, сельодката и главата кромид смачкана с пестник върху дъската за рязане... Победата беше близо!
Три рискови фрази:
- Не си права - към жена си!
- Не съм гладен - към баба си!
- По твое усмотрение - към фризьора!