Фокусник работил на един кораб...
Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно,
фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие
папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките
му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на:
"Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или
"Погледни в джоба на гърба му... там е..." и т. н. издавайки тайната на
всичките му фокуси. Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи -
папагалът е на капитана. Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по
чудо само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на
някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала,
който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не
издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?"
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
В салон за пиърсинг влиза ученичка, която през лятото е ползвала услугите на салона.
- Чиче, правихте ми пирсинг на пъпа. Но халката някак си много ми тежи...
Специалистът:
- Да погледнем. Повдига и тениската и... долната му челюст удря пода.
Провиква се:
- Пешоооо. Ключовете ти от гаража се намериха...
- Абе брато, ти от кога носиш обеци?
- Откакто жена ми ги намери в колата...
Младеж си купува цигари. Продавачката:
- Имаш ли 18?
- Имаш ли рулетка?
Елегантно облечен мъж влязъл в бар и седнал. Барманът се приближил и го попитал:
- Какво ще пиете, господине?
- Нищо, благодаря - отвърнал мъжът - Веднъж опитах алкохол и не ми хареса. Оттогава не съм близвал нито капка.
Барманът извадил кутия цигари и му предложил една. Мъжът обаче отказал:
- Веднъж опитах да пуша, не ми хареса и оттогава никога не съм повтарял. Вижте, всъщност изобщо нямаше да съм тук, но имам среща със сина си.
Барманът:
- Единственото ви дете, предполагам?
В парфюмерийния магазин:
- Да Ви помогна с нещо?
- Не, благодаря, разглеждам...
- Мога ли да знам кой е любимият Ви аромат?
- На печено агнешко.
Какви хубави огледала имаше едно време! Погледнеш се - млада и хубава! А сега ги произвеждат едни дефектни.
Звъни на вратата един марсианец, отваря Мария и се чува:
- Бип, бип, аз съм марсианец и идвам с мир.
- Ебаси майката как ме уплаши с тези рога.
- Бип, бип, това не са рога, а антени и благодарение на тях, разбирам всичко, което се случва на моята планета.
- Ба, тук на земята, тези с рогата, последни разбират какво се случва.
- Искам един килим!
- Виждате ми се нервен, труп ли ще увивате в него?!
- Дай ми два два килима!!!
- Не обичам да чета книги. Винаги има прекалено много персонажи и започвам да ги забравям и обърквам кой кой е.
- Прочети "Робинзон Крузо", ще ти хареса.
Учителката се обажда на ученика:
- Утре съм заета, няма да сме на училище.
Ученика звъни на баща си:
- Утре не съм на училище, хайде за риба.
Бащата звъни на секретарката:
- Утре съм възпрепятстван, ще го направим в сряда.
Секретарката звъни на мъжа си:
- Скъпи, бизнес пътуването ми се отлага, нека да излезем някъде.
Мъжът звъни на учителката:
- Утре жена ми си е в къщи, ще се видим в сряда.
Учителката звъни на ученика:
- Утре сме на училище.
В съда...
- И така... подсъдими... Вас ви обвиняват в шарлатанство. Продавали сте на наивни граждани елексир на вечната младост. Осъждан ли сте преди?
- Да, Ваша светлост... през 1403, 1451, 1639, 1893, 1904 и 1932...
- И така, във вашето мазе е намерен недеклариран апарат за дестилация на алкохол.
- Не можете да докажете, че съм го използвал - опъва се Иванчо.
- Това няма значение - имате апарат, значи сте го използвал.
- Тогава искам и обвинение за изнасилване.
Съдията потрива ръце:
- Значи още самопризнания!
- Ами и за това имам апарат.
Ереван Еар. Самолетът лети за Тбилиси. Излитането е приключило, по плашливите пътници вече са се успокоили, но още не е даден сигнал за откопчаване на коланите. Някои по-опитни пътници започват да се изнервят. Неочаквано самолета прави винт и всички се оказват с главата надолу. Шок, писъци... От уредбата се чува дълбок, спокоен глас:
- Уважаеми пасажери, с вас говори командира на полета Армен Харпарцумян. Всичко е под контрол, няма място за паника. Само да си капна капките в носа и ще заемем нормално положение.
Петка и Верка се върнали от Италия. Чапай попитал първия:
- Как прекара там, Петка?
Оня отговорил:
- Аз вече не съм Петка, а Петручио! Ами, как прекарах... Сутрин, като се събудех - първата ми работа беше да се кача на верандата. По обед - отново се излежавах дълго на верандата. И вечер пак се пльосвах на верандата!
Чапай се хванал за главата:
- Е, ти от тая веранда - не си разгледал никакви забележителности, бе! А ти, Верка - как си прекарваше времето?
Тя отговорила:
- Аз вече не съм Верка, а Веранда!
- Как се отнасяте към мъжката изневяра?
- Ще походи, ще се върне, ще потропа с рога, ще му отворя!