Вицове за дъртаци
В тази категория има 81 вица, разпределени в 6 под-страници.
Дедо Либен - стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя - Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета...
- Из "Джендърски разкази
Когато бях малък изобщо не съм очаквал, че ще стана умен, красив и преуспял мъж. Сега на дърти години - виждам, че съм излязъл прав...
Една жена забелязала мъжа си да се заглежда по з*дника на тяхната съседка. Отначало силно изревнувала, но после решила да направи друго. Отишла при съседката и попитала:
- Как така предизвикваш такъв силен интерес към... з*дника си?
- Тайната е да се научиш да го въртиш по специален начин.
- И какъв е този специален начин?
- Знаеш ли, в "Обеля", ето на този адрес, в тази мансарда живее един стар учител по математика, той ще те научи.
- Но ако не поиска да го направи?
- Ще поиска, просто му кажи паролата, а тя е "идвам за един урок".
Вдига се нашата и отива в "Обеля", чука по вратата на мансардата, тя се отваря и пред нея изниква дементен старец с четина вместо брада, огромен нос и очила осми диоптър.
- "Идвам за един урок!" - плахо изрича жената.
Старият и маха с ръка да влезе, тя се озовава в малка стая с още по-малък килер. Той влиза в килера, рови в него и накрая излиза с една прашна черна дъска и кутия нови бели тебешири. Поставя дъската пред жената, вади един тебешир от кутията и тъкмо жената си мисли "оная пачавра съседката ми се е подиграла, този дъртак ще ме кара да решавам уравнения", старецът казва:
- Съблечи се!
- Но на мен ми е добре така с палтото.
- Гола!
- Гола ли?
Ония кима. Жената се съблича, но и си отдъхва "едва ли ще решавам задачи".
- Обърни се с гръб към дъската! - казва стареца.
- С гръб ли?
- Хайде бе, момиче, нали искаш урок, обръщай се.
Обърнала се.
- А сега се наведи. Повече... повече... така е добре.
Тогава математикът набутал тебешира в з*дника на нашата героиня, чукнал с пръст по дъската и властно наредил:
- Сега напиши... осемдесет и осем.
Като малки бяхме с проходилки, като дърти пак с проходилки... дейба и живота кво нещо е само?
Бях онзи ден на зъболекар. Чакам си часа в чакалнята и виждам изписано цялото име на зъболекаря на вратата на кабинета. Съвпада с името на един висок и снажен, неземно красив младеж, в който бях безумно влюбена в гимназията. Възможно ли това да е той? Дойде и моя час, и пред мен се изправи един пригърбен чичка, с шкембе, оплешивял. Не е възможно да е той.
След края на процедурата го попитах:
- Вие слуайно да сте учили в Пета гимназия?
- Да! Випуск '92. Защо?
Стига, бе! Тоя спаружен дъртак е моята бивша любов.
- Ами били сме в едно училище с Вас!
- Сериозно ли? Вие по какво преподавахте?
Ставри приживе беше много порочен. Развратник и гуляйджия, славата му се носеше из целия окръг. Накрая се спомина, от Спин ли, от цироза ли - не можаха да кажат точно. И по всички канони попадна в Ада. Баш Дяволът му обясни, че за такива изявени като него има опции... на всеки 1000 години да им се променя наказанието и му предложи да си избере. Заведоха го до казан, където някакъв се вареше в катран. Ставри отказа. После ходиха до отдела за бой с пръчки. И там не поиска. На третото място една супер блондинка правеше яка свирка на някакъв дъртак. На Ставри му светнаха очите и каза:
- Тука ще е!
Дяволът:
- Ок... Ей, русото момиче! Ставай и ела насам... наказанието ти изтече.
- Много си секски!!!
- А стига бе дъртак...
- Дъртак, дъртак, ама дава стотак!!!
- Кажи МЛАДЕЖ, кога ще ги дадеш?
На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше:
- Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?
Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.
Преди около месец в нашия квартал отвориха нов бардак. Все готини госпожици влизат на работа, та вчера, както бях загорял, реших да го посетя. Озърнах се за зли съседи и "муш" - вътре. Пред мен, гледам, две врати.
- "Колко сте възрастен?" - пише над тях.
- "Ако сте млад, влезте тук!", "Ако сте стар - тук!"
Хм, викам си, млад-млад не съм, ама пък не съм и толкова стар, но знаеш ли какво са намислили? Ако си много млад, ще вземат да ти пуснат две-три нимфоманки и аха ти разказали играта... Затуй влязох при по-старичките, по-улегнала мацка ще ми пуснат, по-спокойно ще е, а и с повече опит ще бъде. Да, но пред мен пак две врати.
- "Колко ти е голям?" пише над тях. "Ако ти е голям, тук", "Ако ти е малък - тук". Бе, не мога да се оплача, пък и от мен не са се оплаквали, ама пък и прекалено голям не е... Долу-горе, над средното за страната, но ако вляза при с големите, дали няма да ми дадат някоя разхалтана да шляпам като джапанка вътре... Знаеш ли! Хайде при по-тесничките! Егаси! - пак две врати! "Колко си богат?" - Богат тук, беден - там... Бе, вашта мама! Май искат да ми вземат повече пари за едно и също нещо... Я при по-бедните! Влизам, то се оказа, че излизам! Пак на улицата! На вратата огромна табела:
- "Я си върви в къщи, дърти, бедни чикиджийо! Какво точно мислеше да правиш при нас?"
А пред мене, от всичките съседи и съседки, само аз липсвах... Та голям смях падна, исках да кажа - срам!
Двама дърти стари приятели се срещнали.
- А бе, Гоше, вече си на 72 години, а днес те видях с 20 годишна блондинка под ръка, вчера с 18 годишна брюнетка, а миналата седмица с 25 годишна пищна мадама. Как постигаш този успех с младите гаджета?
- Ами, 100 лева са си 100 лева, приятелю!!!
А бе "нищото" никога не е нищо. Понякога е мъжко, което без скандалджийката не може да си намери нито гащите, нито чорапите, горкия, а друг път е дърто женско, дето му викат свекърва. Една истинска жена винаги може да спретне от нищо нещо... И не бих казал, че това е скандал, а просто добронамерена, приятелска беседа, завършваща само с няколко счупени чашки и чинийки. А после си е повод за лека и разтоварваща шопинг терапийка.
Едни бабки си говорели, отвън на пейката.
По едно време минал един бабанко и решил да се позабавлява с бабките и им рекъл:
- Ей, бабушкерници, от утре да ви няма! Ясно ли е?
Едната от бабите се примолила:
- Недей така, бе момче... Ще се оплача на внук ми...
Бабанкото:
- Дърто, довечера, точно в десет да си тук с внука си, няма ли ви - лошо...
Вечерта, точно в десет, бабанкото пристига. Вижда бабите, пак седят и си говорят.
- Бабушкерник, къде е внукът ти... да не се е уплашил, а? - присмял се бабанкото.
- Ооо, не знам, бабиното. Той в армията снайперист беше...
В кокошарника се появило младо петле. Старият петел му провежда инструктаж:
- И, да знаеш - зор нямаш! Полека полека, днес една, утре - друга! Ако не смогваш - аз ще помагам!
- Мани се бе, дъртак! - рекло петлето и до обяд оправило всичките кокошки. След обяд - патките, пуйките и две врабчета! По икиндия старият петел го гледа - проснато насред двора, вирнало крачета, разперило крилца...
- Горкичкото! Ееех, думам аз ама няма кой да чуе!
- Махай се бе, щото ако не успея да примамя оная гарга – тебе ще изчукам!
Добре, че на дърти години се захванах с висша математика. Сега, по каквито и формули да ми изчисляват пенсията, аз винаги мога заедно с тях да получа отрицателно число...
Събрали се индианците, и решили да идат при шамана, да го питат, аджеба, каква ще е зимата. Цяло лято им писнало от лов на бизони, и искали да знаят какво ще е занапред.
Отишли при шамана, и питали:
- Ооо, велики дърти пергишино! Стига си висял у фейсбук, ами кажи на племето, каква ще е зимата тая година!
Стария шаман пуснал прозорец "Режим Инкогнито", покашлял се авторитетно, и отсякъл:
- Тая година зимата ще е най-лютата от 100 години насам! Почвайте веднага да събирате дърва!
Юрнали се изплашени индианците с брадви и топори към гората. Шамана, доволен, че са го оставили да си рови спокойно във "вицове", се отпуснал блажено.
Обаче по едно време се замислил:
- Брех, мама му стара! Дали не ги излъгах? Цяло лято не съм излизал от палатката! Я да ида при Емо Чолаков, той ги знае най-добре тия прогнози.
Отишъл в телевизията, и питал бат Емо:
- Ооо, велики сине на Едрата Градушка! Баща на Гърмящия Облак! Кажи ни, неземни, каква ще е зимата тая година?
Емо Чолаков с танцова стъпка започнал да отговаря:
- Тая година, велики шамане, ще е люта зимата. Видях, че индианците събират дърва като луди!!!