Вицове за дъщери
В тази категория има 2302 вица, разпределени в 154 под-страници.
Свекървата посреща новата снаха в къщата - веднага решила да и покаже кой командва парада:
- Дъще, като станеш сутрин и видиш, че китката ми е от лявата страна, да знаеш, че съм в лошо настроение и да не ме заговаряш, а направо почваш да чистиш. Ако китката ми е от дясната страна, да знаеш, че не съм в добро настроение, да не ме заговаряш и направо да почваш да готвиш. А като видиш, че китката ми е по средата да знаеш, че съм много сърдита и да не ме заговаряш, а цял ден да ходиш след мене и да ми угаждаш.
- Добре, майко. А ти като станеш сутрин и видиш, че съм седнала крак връз крак, да си пия кафето и да си пуша цигарата да знаеш, че ми дреме на п*тката на коя страна ти е китката.
Баща напътства дъщеря си студентка.
- Дъще, внимавай с този твой колега.
- Но тате, ние само учим заедно.
- Знам аз как се учи. Навремето и ние с майка ти учехме, и ти се роди баш на държавният изпит!
- Аз ви поканих в къщи, да настройте пианото, а не да чукате дъщеря ми!
- Но тя, бе също много разстроена...
Госпожа Голдблум изненадала своя адвокат, като му казала, че иска да я кремират.
- Но това противоречи на вашата религия - възразил адвокатът.
- Роднините ви ще бъдат смазани от скръб.
- Не ме интересува! - настояла госпожа Голдблум.
- Решила съм. Нещо повече, искам прахът ми да бъде пръснат на входа на онзи голям магазин за дрехи.
- Защо?
- Защото поне така ще съм сигурна, че дъщеря ми ще идва на гроба ми по два пъти седмично!
Момичешки форум:
- Исках да отслабна и помолих семейството за подкрепа. Те, разбира се с радост приеха. И снощи към полунощ реших да навестя хладилника, а на вратата виси табелка "ДЕБЕЛАТА ДЪЩЕРЯ - СРАМ ЗА ФАМИЛИЯТА!"
Когато попитали Хенри Кисинджър какво означава "дипломация на совалката", той отговорил:
- О, то е нещо съвсем простичко. Например, ако искам да омъжа дъщерята на Рокфелер за някой мужик от глухо руско село, бих постъпил по следния начин... Отивам в глухо руско село, намирам там някой мужик и го питам:
- Искаш ли да се ожениш за американска еврейка?
Той ми отговаря:
- Пфу! За какво ми е? Тук си имаме достатъчно жени.
Аз:
- Да, но тя е дъщеря на милиардер.
Той:
- Охо, това променя нещата! След това отивам в Швейцария, влизам по време на заседание на управителния съвет на някоя банка и питам "Искате ли руски мужик да стане президент на вашата банка?"
Те:
- Пфу! За какво ни е?
Аз:
- Да, обаче той е зет на Рокфелер.
Те:
- Охо, това променя нещата! После се връщам у дома при Рокфелер и го питам "Искаш ли дъщеря ти да се омъжи за руски мужик?"
Той:
- Пфу! Откъде го измисли? В нашия род всички са финансисти.
Аз:
- Именно. Той е президент на швейцарска банка.
Той:
- Охо, това променя нещата! Сузи, дъще моя, ела тук! Чичко Кисинджър ти е намерил годеник - президент на швейцарска банка!
Сузи:
- Пфу! Всички финансисти са или импотентни, или пед*раси!
Аз:
- Да, обаче този е груб руски мужик!
Тя:
- Охо, това променя нещата!
Влизам одеве в стаята на дъщерите и ги питам, защо повечето от учебниците им са по земята. А, те ми отвръщат:
- Аве фадър, ти не си ли чувал никога за Нютон, за гравитацията...
Той имаше скромни мечти, синът - на корицата на "Форбс", дъщерята - на корицата на "Вог", любовницата - на корицата на "Плейбой", а жена му - в списъка на безследно изчезналите...
Осемгодишна дъщеря:
– Мамо, какво е „върджин“ (девствен/а)??!
Следва половинчасова майчина тирада за жени, мъже, чувства, любов, с*кс, проникване, „първи път“, болка и наслада…
Майката завършва с думите:
– Е, след като го направиш, вече не си девствена.
– Мамо, а какво е „екстра върджин“??! Пише го на зехтина.
- Дъще, какво искаш да ти донеса от Германия?
- Донеси ми немски водопроводчик!
Младо момиче се приготвя за пръв път да излиза на любовна среща. Майка и я съветва:
- Всичко трябва да ти е изрядно! Сресана коса, измити зъби, чисти дрехи, чисто бельо.
- Защо чисто бельо, нали е само първа среща?
- Ех, дъще… Аз на твои години не бях такава песимистка.
Единайсетгодишен младеж се връща от училище. Посреща го баба му.
- Как си Жоре, какво учихте днес в училището?
- Имахме урок по с*ксуално възпитание, бабо. Разказваха ни за п*нисите, влагалищата, половите актове и разни други работи...
Бабата, естествено изпада в шок и се обажда по телефона на дъщеря си.
- Стига ма, мамо! 2002 година сме вече, сега тия неща са част от училищната програма. - успокоява я дъщерята.
Бабата в недоумение отива да готви обяда. Когато всичко е готово тя отива в стаята на младежа да го вика за обяд и го заварва да се занимава с онанизъм. Без да дава израз на емоционалното си състояние, бабата се покашля и казва:
- Жоре, ела да обядваш, а домашното - после ще си го довършиш...
- Дай ми ръката на щерка ти!
- Каква заплата получаваш?
- 700 лв.
- Синко, с тази заплата не можеш месечната тоалетна хартия да купиш.
- Скъпи, какво ти каза баща ми за мен?
- Не съм много сигурен, но ако добре съм разбрал, че много сереш.
Млад специалист започва работа в много богата фирма. При личното събеседване президента на фирмата внезапно му казва:
- Ако се ожените за дъщеря ми ще ви дам заплата от 1 милион долара и ще ви направя съдружник.
- Ааа, какъв и е проблемът?
Президентът показва снимка - момиче страшно като смъртта.
- Освен това- тя е тъпа като дърво.
Младежът още веднъж поглежда снимката и се съгласява като си мисли:
- Дяволът си няма работа! Ако се наложи да я чукам, ще и метна на лицето една кърпа и няма да и виждам противната физиономия...
Минават години. Той купува на търг скъпа картина и се качва на една стълба да я закачи на стената. Казва на застаналата до него жена:
- Какво ми се пулиш като пуйка? Донеси чука бързо!
- Чука, чука! - повторила тя и донесла чука.
- Сега донеси пирони, не ми се моткай!
- Пирони, пирони! - повтаря тя и носи пироните.
Той започва да забива пирон и се фрасва по пръстите.
- Да те е*а!!!
- Кърпата, кърпата! - повтаря тя и изтичва от стаята.
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...