В ЖИВОТА НА ЖЕНАТА ИМА 5 МЪЖЕ СЪПРУГ...
В ЖИВОТА НА ЖЕНАТА ИМА 5 МЪЖЕ
СЪПРУГ – малко знае, малко вижда
ПРИЯТЕЛ – много знае, малко вижда
ЛЮБОВНИК – малко знае, много вижда
ГИНЕКОЛОГ – много знае, много вижда
ШЕФ – квото каже – т`ва става
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
По какво си приличат жената и кучето
1. И жената и кучето изглеждат глупаво с шапка.
2. И жената и кучето придават твърде голяма значение на ласките.
3. И жената и кучето дават вид, че слушат всяка ваша дума.
4. И жената и кучето нищо не разбират от футбол.
5. Никога не можеш да бъдеш сигурен какво са си наумили.
Ако жената зад волана дава ляв мигач, това съвсем не означава, че ще завие надясно. Тя спокойно може да продължи и направо.
Младеж влиза в църквата да се изповяда:
- Грешен съм, отче.
- С коя сгреши, сине мой?
- Не мога да и кажа името.
- С жената на кмета или с жената на градския съдия?
- Не, не с тях.
- А може би с жената на пощальона? И с нея нашите мъже
правят грешки.
- Не, и с нея не съм.
- Щом не казваш имена, няма да мога да ти опростя греховете.
Младежът излязъл от църквата и приятелите му веднага го
наобиколили:
- Какво стана?
- Не ми опрости греховете, но научих няколко адреса на лесни
мацки.
На една жена мъжът умрял, тя отишла на спиритически сеанс, за да поговори с него. Всичко се случило както трябва и във въздуха се появил призракът на мъжа й:
- Скъпи, как си?
- Добре, всичко е наред!
- Там по-добре ли ти е, отколкото с мен?
- О, да, много по-добре...
Жената през сълзи:
- Да знаеш как ми се иска и аз да разбера как е там в рая...
- Къв рай бе? Аз съм в ада!
- Албена май се жени за четвърти път!
- Не, за пети.
- Боже мой, та това вече е наркомания!
Говорят си двама приятели:
- Ако ти предложат да избираш между жена ти и някоя кинозвезда, коя кинозвезда ще избереш?
- Татко, в училище ме обиждат, че родителите ми били необразовани...
- А какво е това училище, сине?
Църква. Свадба. Свещеникът приключва церемонията. Младоженецът:
- Колко ви дължа за церемонията?
- На мен нищо. Но може да направие дарение на цървката.
- И колко да бъде това дарение?
- Ами преценете красотата на булката си и направете съобтветстващо дарение.
Замислил се малдоженецът и подал един долар на свещеника. Свещеникът го погледнал неодобрително, след това полгеднал булката и му върнал 50 цента.
Звъни телефонът в апартамента на сем. Петрови. Мъжът отговаря:
- Ало, обаждаме се от автосервиза. Жена ви дойде да ремонтираме колата и искаме да знаем кой ще плаща за ремонта.
- Естествено, целият ремонт на колата ще го плащам аз.
- Не, питаме кой ще плаща за ремонта на автосервиза.
Морски пехотинец, е изпратен за няколко години на остров в
Тихия океан, пише на жена си и я моли да му изпрати нещо,
с което да се развлича, за да не мисли за красивите островни
момичета. Съпругата му изпраща хармоника и му предлага да
се научи да свири на нея. Когато след две години войникът
се прибира в къщи, прегръща жена си и казва:
- Скъпа, умирам за малко любов! Хайде да си лягаме веднага!
- Добре, - казва тя, - само че първо ми посвири на хармоника.
- Толкова ми е омръзнала моята жена! - оплаква се мъж на лекаря.
- Толкова съм уморен от нея!
- Трябва да отидете на море - да си починете, да поплувате...
- Не, докторе, това няма да помогне! Тя плува прекрасно...
Съпругът е на смъртно легло. За да му е по-леко, той решава
да изповяда на жена си:
- Трябва да ти призная нещо, скъпа. Вече цяла година те
мамя с Лидия...
- Знам, скъпи - отговаря жена му. - Защо иначе, мислиш,
ти слагам тия мухоморки в супата.
- Невероятно много разбирам от автомобили! - хвали се Хари.
- Как не! - казва съседът му.
- Нали виждам как през вечер жена ти те праща да спиш в гаража!
Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го
пита какво е станало.
- Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея
до петдесет години! - отговаря съпругът.
- Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет...
Учителката съветва учениците да бъдат внимателни към
старите хора.
- Аз преведох една стара жена през улицата! - хвали се на
другия ден Пол.
- Чудесно! - казва учителката. - А ти, Пиер?
- Помагах на Пол.
- Браво! А ти, Жан?
- Аз помагах на Пол и Пиер.
- Защо беше необходимо да им помагаш?
- Ами, онази бабишкера изобщо не искаше да пресича. Аз я
бутах отзад, а те я дърпаха за ръцете.