Не казвам, че си дебела, но сигурно любимият ти плод е Милка с ягоди.

Добавен преди 9 години 12

Някакъв чете дебела книга в трамвая и коментира на глас:
- А стига бе!
- Не може да бъде!
- Егати простотията!
- Ама сериозно ли?...
- Тия нещо се бъзикат с хората!
Съседът по седалка любопитства:
- Какво четете?
Читателят обръща книгата така, че да се види корицата:
- "Правописен речник на българския език"

Добавен преди 9 години 7

Учителката поставила задача на учениците да напишат съчинение за зимата. На другия ден Иванчо вдига настоятелно ръка. Учителката му позволява да прочете съчинението си и той започва:
- Падна дебел сняг, студ скова езерото край селото.
Учителката, приятно изненадана:
- Добре, Иванчо.
- Децата грабнаха шейните и тръгнаха да се пързалят на замръзналото езеро, вдигна се весела глъчка.
- Браво, Иванчо!
- На единия край на езерото две магарета се еб*т...
- Чакай, Иванчо, неудобно е...
- Неудобно е, госпожо, хлъзгаво е, обаче те все пак се еб*т!

Добавен преди 9 години 35

Най-страшното женско проклятие:
”Една година на диета да караш, а после мъжа ти да те напусне заради по-дебела от теб!”

Добавен преди 9 години 17

- Скъпи, тази рокля прави ли ме дебела?
- А ти мислиш ли, че тази вратовръзка ме прави плешив?
- Ама ти си си плешив...
- Е, да де...

Добавен преди 9 години 32

Не плачи! Ти не си дебела... Просто твоите родители специално и грижовно са та охранили така, за да те предпазят от стриптийз и прост*туция.

Добавен преди 9 години 16

За мъжът е достатъчно да знае, че в него вярват. За жената е достатъчно да знае, че я обичат. И че е красива. И че тази рокля не я прави дебела. И че не е дебела. И за какво ти звъня онази. И всичко, по дяволите, трябва да знае...

Добавен преди 9 години 23

- Кажи на една девойка сто пъти, че е красива - няма да повярва. Един път и кажи, че е дебела - ще запомни за цял живот... Слоновете имат страхотна памет!

Добавен преди 9 години 34

Дете пита майка си, какво е това пед*раст:
- Не знам сине, питай баща си, той знае...
- Тате, кво е това пед*раст?
- Сега ще ти обясня сине, навремето работех в Сибир а там много студено, ватенката ми беше тъничка и иде един с дебела ватенка и ми вика:
- Щи я дам, ама ако те упъна един път.
Минута тишина и сина не издържал:
- Е кво стана тате, даде ли ти ватенката???
- Не сине, излъга ме...
- Еееегати пед*раса...

Добавен преди 9 години 28

Влиза момиче в офиса си и казва на колежките:
- Добър член… оффф… дебел ден… оффф… а бе нещо не мога да се опомня от снощи!

Добавен преди 9 години 11

Ако кажете на една жена, че е дебела, тя ще го помни цял живот... Нали сте чували израза:
- "Помни като слон!"

Добавен преди 9 години 17

КАКВО ИСКАТ ЖЕНИТЕ?

Правиш комплимент - отрича;

Не правиш - цупи се.

Съгласяваш се - безхарактерен си;

Не се съгласяваш - не я разбираш.

Търсиш я - омръзваш;

Не я търсиш - не ти пука за нея.

Ревнуваш я - лош характер;

Не я ревнуваш - не я обичаш.

... Закъснееш с минутка - Армагедон ;

Няма я час - какво лошо има?

Виждаш се с приятели - пренебрегваш я;

Тя се види с нейните - нямаш място с нас.

Загледаш друга - дере ти очите;

Нея я гледат - това е комплимент. За теб.

Когато говори - да я слушаш;

Когато слушаш - защо не ми говориш.

Обръщаш й внимание - досаждаш;

Не й обръщаш - как смееш!

Нежен си - иска силен мъж;

Силен си - иска нежност.

Успокояваш, когато плаче - остави ме;

Оставяш я - безсърдечна свиня си.

Грижиш се за нея - господстваш;

Не се грижиш - не я обичаш.

Помагаш в кухнята - пречиш;

Не помагаш - мързеливец си.

Отричаш, че роклята я прави дебела - лъжеш;

Не лъжеш - нараняваш нарочно.

Хвалиш майка й - подлизурко;

Не я хвалиш - типична мъжка свиня.

Разсмиваш я - несериозен клоун си;

Не я разсмиваш - скучен си.

Говориш си с други - игнорираш я;

Говориш с нея - обсебваш я.

Романтика - айде , че съм на работа утре;

Даваш направо - шовинистко прасе.

Питаш я кой ресторант - какъв мъж си;

Не я питаш - не зачиташ желанията й.

Разказваш й деня си - уфф досаден си;

Не разказваш - за нищо не си говорим вече.

Питаш за нейния ден - подозрителен си;

Не питаш - нищо не те интересува за мен.

Нека тя реши обяда - имай мнение поне веднъж;

Пожелаваш си - това не ти е кръчма.

Изядеш си всичко - прасе си;

Оставиш малко - о, да, нали не готвя като майка ти...

Помагаш в чистенето - пречиш;

Не помагаш - да, нека се мъчи робинята...

Гушкаш я - дишаш ми в ухото;

Не я гушкаш - безчувствено говедо.

Много работиш - нищо не правиш вкъщи;

По-малко работиш - нищо не внасяш вкъщи.

Грижиш се за колата - обичаш я повече от мен;

Не се грижиш - и мен така занемари.

Четейки това:

Възмущаваш се - жена си;

Кимаш ухилено - мъж си.

Добавен преди 9 години 38

В съда:
- Заклевате ли се да казвате истината и само истината?
- Да, дебела жено с мустаци!

Добавен преди 9 години 5

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 9 години 44

Защо се изразявате толкова сложно? Не е нужно да пишете:
- "Мъже, не съдете за нас по килограмите, за да не съдим за вас по сантиметрите". Напишете си откровено:
- "Дебела жена търси някой с голям."

Добавен преди 9 години 13