Вицове за деца
Хумор за малките калпазани и техните учители и родители. Посмейте се със смешните истории за детските пакости, любопитството и хитрините им.
В тази категория има 4174 вица, разпределени в 279 под-страници.
Гори небостъргач. На N етаж има детска градина, пристигат пожарникарите и разпъват платнище. Учителките започват да хвърлят децата през прозореца. Хвърлят дете - пожарникарите го хващат, второ - пак го хващат. Хвърлят негърче, пожарникарите дърпат платнището. Пак негърче - отново дърпат платнището.
- Ей, какво става? Защо не го хванахте?
- Тия изгорелите, не ни ги хвърляйте повече!
Час на класният ръководител:
- Сега деца,скоро ще започнем да обсъждаме в този час нещо ново за вас, все пак вече сте 7 клас, ще започнете момчетата да изпитвате любопитство към момичетата, и обратно. За това ще трябва да говорим, кое е нормално, какво се прави, как се прави… Иванчо вдигнал ръка, и преподавателя казал:
- Да кажи?
Иванчо казал:
- А тия, който вече сме еб*ли, може ли да ходим вече да ги ритаме…
Когато Бог създаде мъжа…
Когато Бог създаде магарето му каза:
- Ще работиш от сутрин до вечер и ще мъкнеш най- големите тежести на гърба си. Ще ядеш трева и няма да си
много умно. Ще живееш 50 години.
Тогава магарето му каза:
- 50 години такъв живот е много жестоко. Дай ми само 30 години.
Така и станало.
После Бог създаде кучето и му каза:
- Ти си куче и като такова ще пазиш собствеността на човека и ще му бъдеш най- верният приятел. Ще ядеш остатъците
от трапезата на човека и ще живееш 25 години.
Тогава кучето каза:
- Господи, 25 години такъв живот не се издържа. Дай ми само 10 години.
Така и станало.
После Бог създаде маймуната и и каза:
- Ще скачаш от дърво на дърво и ще се държиш като глупак. Ще се правиш на шут и ще живееш 20 години.
Тогава маймуната му каза:
- Господи, 20 години като шут за всички са много. Дай ми само 10 години.
Така и станало.
Накрая Господ създаде мъжа и му каза:
- Ти си мъж. Единственото разумно същество, което ще съществува на земята. Ще използваш разума си, за да властваш над останалите същества. Ще властваш на земята и ще живееш 20 години.
Тогава мъжът каза:
- Господи, да съм мъж само за 20 години не е достатъчно. Дай ми моля те 20-те години, от които се отказа магарето,
15-те години, от които се отказа кучето и 10-те години, от които се отказа маймуната.
Така и станало.
От тогава мъжът живее 20 години като мъж, после се жени и работи 20 години като магаре, което от сутрин до вечер
носи тежестите на семейния живот. После създава деца и живее 15 години като куче, пазейки дома и собствеността си,
ядейки каквото остава от семейството му. И, когато остарее, се държи като глупак и се прави на шут за внуците си…
Вчера в чата един мъж ме пита:
- Скъпа, с какво си? След кратък размисъл написах:
- С ипотека, шарка, три деца…
До сега мълчи гадината…
Семеен скандал:
- Тръгвай си, на кого ще си нужна с тези деца?
- Аз поне ще съм с децата! А ти бе?
- Аз, на банките, с тези кредити…
Рано ми е да имам деца. Още не съм подготвен психически да купувам Kinder Surprise и после да го давам на някого…
- Деца, как вика котето?
- Мяуу…
- Как вика кучето?
- Бау, Бау…
- Как вика кончето?
- СЪБИРАААААМ… СТАРИИИИ… ПЕЕЧКИИИИ… ПЕРАЛНИИИИ… БОООЙЛЕРИ…
Подли същества са жените - плашат децата с чичковци, а чичковците - с деца…
Млада ромка ражда в родилния дом. На следващата година – пак. На следващата – пак. И така – 12 пъти. На тринадесетата година обаче не идва. Среща я случайно доктора на улицата и пита:
– Какво стана, решихте че ви стигат толкова деца ли?
– Не, най-накрая разбрахме, защо се появяват.
Английски лорд и съпругата му в купе на влака София – Враца:
– Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти – ти беше млада козарка и пишкаше горе на Черепишките скали. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци; ето след малко… В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците.
– Ама, защо… искаме да гледаме тая чудна природа – роптае лордът.
– Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишка горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.
Съчинение на тема - "Как изглежда моята майка"
Мама е стройна. Има дълги крака, но стъпалата и́ са плоски. Главата и́ е малко по-голяма от моята, защото е умна. Има сиво-зелени очи, много тънки вежди и дълги мигли, а под очите има сенки. Носът и е нормален, но леко гърбав, защото като дете е паднала от колело и го е счупила. Устните и́ винаги са с различно червило, според това, как е облечена. Има хубави бели зъби. Има много дълга шия и винаги носи шал. Има много широки рамене, но й отива. Мама има красиви ръце и ноктите и́ винаги са лакирани. Казва, че има широки кости и затова дупето и́ е голямо. Краката й са хубави, защото никога не ги е чупила. Мама е можела да стане модел, но е много ниска, и никъде не са я искали.
P.S. Тати плаче, и много моли него да не го описвам.
- Не, не мога да ти повиша заплатата. Иво получава толкова, колкото и ти, а той има четири деца.
- Странно! Аз винаги съм си мислил, че човек трябва да получава пари за работата, която върши, а не за хобито.
Есен. Капки дъжд печално чукат по прозореца. Вятърът вие като ранен вълк. Имаш чувството, че самото небето плаче като малко дете. В такова време мечтаеш, да се прибереш в топлият уютен дом...
- Иванов, не смятам, че точно така се пише обяснителна записка, защо си закъснял за работа.
- Как се радва майка на малко дете?
- "Уййй" на мама.
Нова историчка влиза в клас и задава въпрос:
- Деца, кажете ми, кой е превзел Константинопол?
Абсолютна тишина.
- Тогава ще извиквам по дневника… Да каже номер 6, Петърчо.
Петърчо:
- Не съм аз, госпожице. Сигурно Гошко го е взел…
Учителката отива при заместник директора и му обяснява, че 6 Б клас се подиграват с нея и не искат да отговарят, кой е превзел Константинопол…
Заместник директорът:
- Мда-ааа… 6 Б, значи… Константинопол, значи… А той скъпо ли струва, тоя Константинопол?
Учителката, обляна в сълзи отива при директора.
Директорът я изслушва и казва:
- 6 Б, казвате? Не, тия са такива гадове, че никога няма да го върнат.