Вицове за деца
Хумор за малките калпазани и техните учители и родители. Посмейте се със смешните истории за детските пакости, любопитството и хитрините им.
В тази категория има 4174 вица, разпределени в 279 под-страници.
- Знаеш ли какво е еротика?
- Не, аз имам девет деца и нямам време да се занимавам с наука.
Две деца си говорят:
- Ти имаш ли брат или сестра?
- Не, но имам трима бащи от първата си майка и четири майки от първия си баща.
- Докторе, искам да ме кастрираш!
- Ама как, така няма да можеш да имаш деца вече!
- Именно.
- Ама ти това обмисли ли, го - все пак важно решение е... Обсъди ли го със семейството ти?
- Да, даже гласувахме. 17 за, само 2 против.
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския:
- Ко праиш бе?
- Мииии, ша са беся.
- И що?
- Амии, неам деца.
- Добре, а зеле ядеш ли?
- Не!?
- А трябва, трябва!
Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския:
- Ко праиш бе?
- Мииии, ша са беся.
- И що?
- Амии, неам деца.
- Добре, а чушки и домати ядеш ли?
- Мии... не!?
- А трябва, трябва!
Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския:
- Ко праиш бе?
- Мииии, ша са беся.
- И що?
- Амии, неам деца.
- Добре, а жена си еб*ш ли?
- Не!?
- А трябва, трябва...
По време на другарска среща учител пита един от бившите си ученици:
- Имаш ли деца?
- Да, шест!
- О, не си се променил никак! В клас също никога не внимаваше...
Агитационен плакат:
"Скъпи родители! Помнете, че малките деца, оставени без надзор, скоро се превръщат в малки родители!"
Турист минал през някакво село и бил впечатлен от огромния брой деца, които щъкали по улиците. Попитал един от местните за обяснение.
- Ами какво да ви кажа, има един влак дето минава през селото в 5.30 сутринта...
- Е, и? Какво общо има това?
- Ами 5.30 е едно такова никакво време - няма за кога да заспиваш пак, а за работа е рано...
- Много обичам второто си дете!
- Сигурно е прекрасно!
- Симпатично е като всички деца, обаче майка му още не ме е съдила за издръжка!
- Ама какво си направил! Това дете дето си го взел от детската градина не е нашето!
- Не се впрягай бе, жена! Нали утре и без това ще го връщаме.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Попитали един човек колко деца има. Той отговрил:
- Ами шест.
- Сигурно много обичате децата?
- Децата не толкова, но правенето им...
Разговарят момче и момиче.
- Знаеш ли - казва той, - ние сме четири деца и всеки си има свой сребърен прибор за хранене!
- Това не е нищо - отговаря тя. - Ние сме седем братя и сестри и всеки си има свой собствен баща!
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
- Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята.
- Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
Пред родилния дом мъж чака да му се роди дете.
Излиза акушерката и казва:
- Честито, вече сте баща!
- Момче ли е? - попитал бащата
- Не.
- Ами какво е тогава?
В автобуса кондукторката проверява билетите и стига до млад мъж без билет.
- Аз съм самотен баща, пътувам безплатно.
- И колко деца имате?
- Пет.
- Леле, че как се оправяте с тях?
- Какво има да се оправям, те живеят с майка си.
- А вие?
- А аз съм самотен баща.