Вицове за деца
Хумор за малките калпазани и техните учители и родители. Посмейте се със смешните истории за детските пакости, любопитството и хитрините им.
В тази категория има 4209 вица, разпределени в 281 под-страници.
Попитали един човек колко деца има. Той отговрил:
- Ами шест.
- Сигурно много обичате децата?
- Децата не толкова, но правенето им...
Разговарят момче и момиче.
- Знаеш ли - казва той, - ние сме четири деца и всеки си има свой сребърен прибор за хранене!
- Това не е нищо - отговаря тя. - Ние сме седем братя и сестри и всеки си има свой собствен баща!
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
- Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята.
- Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
Пред родилния дом мъж чака да му се роди дете.
Излиза акушерката и казва:
- Честито, вече сте баща!
- Момче ли е? - попитал бащата
- Не.
- Ами какво е тогава?
В автобуса кондукторката проверява билетите и стига до млад мъж без билет.
- Аз съм самотен баща, пътувам безплатно.
- И колко деца имате?
- Пет.
- Леле, че как се оправяте с тях?
- Какво има да се оправям, те живеят с майка си.
- А вие?
- А аз съм самотен баща.
Едно дете се развикало.
- Тате, кравата на съседа е влязла в нашия двор!
- Тихо, синко, първо отиди да я издоиш, а после ще я гоним!
Някакъв отива да кандидатства за работа. Разправя на шефа:
- Имам жена, шест деца...
- Добре, а какво още умеете да правите?
В чата. Той:
- Аз съм спретнат, красив, умея да готвя и изкарвам добри пари в банковата сфера. Мога да те издържам и да ти правя невероятни подаръци. До няколко години смятам да отделя пари за собствена банка. Обожавам някой да ми шепне в ухото, да ми масажира врата и да ме изненадва приятно поне веднъж на 3 дни. Много уважавам жените и смятам, че трябва повече да се зачитат правата им. Искам да имам деца макар по определени причини да не вярвам, че ще са собствени.
Тя:
- О, принце мой! Откога съм те чакала?
Той:
- Нали? И аз си мисля, че моя Пешо ще реагира радушно, щом го чуе?
Котката на един студент родила на гърдите на съквартиранта му, докато той спял. Съквартирантът се събудил шокиран:
- О!
Котката:
- Какво гледаш, твои са.
- Но как така мои?
- Ами ти си бащата.
- Но това е невъзможно – аз съм човек, а ти – котка!
- И какво от това?
- Ние не можем да имаме деца.
- Да, да, а помниш ли като се галехме оная нощ?
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
- Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
- Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
- За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих с*кс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина?
- Не - отговори студено тя. - Аз съм класната ръководителка на вашия син...
Час по български език. Учителката задава въпрос на децата:
- Деца, кой ще ми отговори, в кое време е изречението - "Вчера се омъжих?"
Иванчо вдигнал ръка.
- Кажи, Иванчо.
- Ами... крайно време е госпожо...
Една вечер млад мъж се прибирал от работа и гледа - асансьора не работи. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се катери по стълбите. Между четвърти и пети етаж се разминал с пищна девойка - гърдите й били като дини, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака и загатвала малкият стегнат задник на красавицата. Косите били руси, устните - алени, в лицето - ангел. Замаян от нея, той едва не се пребил. Качил се в жилището си и позвънял на домоуправителя Бай Пешо, питайки коя е тази мадама.
- Ама ти не знаеш ли? Миналия месец в апартамента под вас се нанесе мадамата, и тя живее сама, младо момче си, ерген - давай!
И така, на следващия ден мъжът решил да слезе и да опита късмета си...........
Звъннал и си мисли:
"Тя ще ми отвори. Ще кажа, че живея сам и ми е изгоряла ютията, и не мога да си изгладя ризата за утре. Ще взема нейната на заем и по-късно ще й я върна, след това ще я поканя за благодарност на по питие. След това ще я поканя на вечеря, ще идем някъде да хапнем, след това ще я заведа на кино и ще се сближим. Ще я поканя в нас, ще я чукам на леглото, на масата, на терасата, след това ще я изпратя и ще я чукам и у тях. После ще я чукам още няколко пъти, след което ще се оженим, ще пръсна един тон пари за сватбата, а тя ще ми роди дете. То ще ме буди в 2 през нощта, ще досажда и ще ми пречи на с*кса. Пък на нея по-късно ще й увиснат ц*ците, ще надебелее, ще почне да ме пита къде са ми парите, да ми се кара, когато се прибирам късно, да се сърди заради секретарката Ели, да иска почивки, да не мога да си гледам мачовете с Ванката и Жорката..."
В този момент тя му отворила вратата и той креснал:
- Абе, я си е.... м......, не ти ща ютията!
Интервю с ром:
- Защо правиш толкова много деца, като нямаш пари?
- Па харесва ми технологията бе, бате...
Притеснена циганка тича към мъжа си с дете на ръце:
- Асане, детето глътна патрон!
- Ма, не го върти към мене, ма!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, Човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро Мадам, аз бих искал да ….
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина !?! - озадачил се фотографа. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо!
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е многоо …. - ахнала г-жа Иванова.
-Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала г-жата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографа.
- Било е трудно ?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина !?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да захапе вашият ъъъ …. , апарат!!!???
- Точно така. Е, госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник !?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- !?!?!?! …..
- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна !!!!