Вицове за деца
Хумор за малките калпазани и техните учители и родители. Посмейте се със смешните истории за детските пакости, любопитството и хитрините им.
В тази категория има 4174 вица, разпределени в 279 под-страници.
Две приятелки си говорят:
- Моя приятел, с който сме пет години вече, най-после заговори за брак!
- И какво ти каза?
- Че има жена и две деца.
Едно дете се прибрало разплакано от училище. Майка му го попитала защо плаче, а то отговорило:
- Децата в училище казаха, че съм много алчен.
- Кои са тези деца? - попитала майката
- Дай пет лева и ще ти кажа!
Един мъж се разхождал по време на панаир и изведнъж стигнал до палатката на ясновидка. Човекът не бил суеверен, но решил да влезе.
Ясновидката се вгледала в кристалното си кълбо и казала:
- Виждам, че сте баща на две деца!
Мъжът презрително се изсмял:
- Не, аз съм баща на ТРИ деца!
- Така си мислите вие... - казала ясновидката.
След края на учебната година Иванчо се прибрал в къщи и казал:
- Тате тази година имаш късмет!
- Защо?
- Защото другите родители ще купуват на своите деца нови учебници, а аз ще си карам със старите.
Дете посреща майка си, която се връща от работа:
- Мамо, мамо, играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент, започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото...
- Спри до тук, миличък! Искам да разкажеш това, когато баща ти се върне!
Когато бащата се прибрал, майката го посрещнала с думите:
- Напускам те!
- Защо? Какво съм направил?
Тогава детето започнало да разказва:
- Играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото... точно както мама и чичо Пешо направиха миналото лято.
- Скъпи приятели! Скъпи мои роднини! Скъпи деца! Мамка му, как поскъпна всичко...
Като дете забелязах, че рано или късно, пръстите на краката ми правят дупка на чорапите ми. Спрях да обувам чорапи.
Жена споделя със своя приятелка:
- Това наистина е много забавно. Съдът присъди на бившия ми съпруг и трите деца, а нито едно от тях не е негово.
Малкия Иванчо пита учителката:
- Госпожо, децата може ли да имат деца?
Учителката отговаря:
- Иванчо, това е невъзможно!
Иванчо се обърнал към Марийка:
- И от какво те е страх, ма глупачко...
Едно дете попитало дядо си:
- Дядо имаш ли зъби?
Дядото отварнал:
- Нямам, момчето ми.
- Тогава подръж ми за малко филийката, че да поиграя.
Из ученически съчинения:
Семейството ми се състои от мама, татко и аз. Аз съм най-младият... Трябва да обичаме родителите си и да им помагаме когато си изпълняват задълженията. Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в къщи.
Баба ми живее сама на село. Тя има едно куче и една кокошка. Качена върху някое столче, тя кудкудяка по цял ден.
Сутрин татко изпълнява мъжките си задължения и после мама му дава кафе.
Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали.
Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример.
Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца измъкнала кола и сама се прекарала.
На пода лежал и едва дишал труп, редом седяла жената на трупа, а братът на трупа лежал в другата стая в безсъзнание.
Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.
Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част.
В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където постепенно се превръщала от девойка в жена.
Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата.
Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време… - казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
В полицейския участък прибрали един, който постоянно разказвал вицове за полицаи и шефа на участъка се заел да го вразумява.
- Говори вицове, ама гледай да не са мръсни.
- Добре - съгласил се оня.
- Я, сега кажи един, че да видим, дали си готов да те пуснем.
- В Китай решили проблема с многочисленото си население, като на всеки мъж, който вече има дете му отрязват патката.
- Брей - казал началника, след кратък размисъл - А какво ще ги правят тия толкова много патки?
- Ааа, ще ги раздават на полицаите за свирки...
Учителка по зоология показва птича опашка на децата и пита:
- А сега деца, познайте, на коя птица принадлежи тази опашка....
Всички мълчат.
- Иванчо?
Иванчо става и казва:
- Е...а ли му мамата...
- Иванчо, веднага напусни класа и утре да доведеш баща си!
На другия ден, по време на урок по зоология, вратата на класната стая се отваря, появява се някакъв гол задник и отвън се чува мъжки глас:
- А, сега, госпожо Петрова, познайте, на кое дете съм баща...
Кандидат студентски бисери:
Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
Според някои сведения "българи" значело "ловци на самураи".
За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой вожд.
Родината на прабългарите била Памид.
Българите са конно-народна общност.
Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
Жилищата им се наричали юрта - сгъваема кожена палатка.
Юртите са наколни жилища.
Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като звероподобен.
Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
Титлата хан се използва само по навик.
Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
Българите са 100-120 хиляди души - мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
Землянките са най-често на един етаж.
Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
Домовете на славяните били слабо мебелирани.
Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
В чест на боговете славяните принасят жертви - дребни животни, но в повечето случаи - преди война - е възможно и човек.
Славяните дишали с шнорхел.
Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от похожденията на славяните.
Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили твърде зле.
Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
Къде Аспарух преминал Дунава - където сега е Аспаруховият мост.
Аспарух бил строг и инициативен.
Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия характер на хана.
Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
Плиска - здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.