Вицове за деца
Хумор за малките калпазани и техните учители и родители. Посмейте се със смешните истории за детските пакости, любопитството и хитрините им.
В тази категория има 4174 вица, разпределени в 279 под-страници.
- Кое е най-тъпото нещо, в което сте вярвали като дете?
- Че обедната дрямка е наказание...
32
- Тате, татеее всички приказки ли започват с "Имало едно време?"
- Не моето дете, некои с "Ако ме изберете!"
38
- Какво добро и послушно дете имате! На колко е?
- На два шамара.
22
Пред един магазин в една бебешка количка стояло едно дете, което само псувало.
- Да му е*а майката, ш*бана, мама отиде да ми вземе някакво ш*бано мляко от магазина, а аз сега съм съвсем сам и е голяма ш*бания и за капак - трябва да я чакам да се върне, да му е*а майката ш*бана.
Както си стояло детето в количката и си редяло псувня след псувня, покрай него минавал един човек. Той чул "попръжните" и се обърнал към детето:
- Ей, момче, ти не можеш да ходиш още, а псуваш като хамалин и каруцар. На колко години си?
- На 2. А ти на колко години си?
- На 62.
- А можеш ли да ходиш?
- Мога.
- Е, щом можеш! Я ходи си е*и п*тката майна тогава.
10
Той просто ѝ предложи кафе, а видя в очите ѝ с*кс, гражданското, две деца, ипотека, три внука и чаша вода.
12
Учителката пита децата в класа:
- Деца, днес ще говорим за професиите, на кого какво работи татко му?
Марийка:
- Татко е пожарникар.
Гошко:
- Татко е адвокат.
Иванчо:
- Татко е танцьор на пилон в гей бар.
Децата веднага започнали да се подсмихват. Учителката ги помолила да излязат и да остане само Иванчо.
- Иванчо, кажи ми сега, вярно ли е това, което каза?
- Не госпожо, не е вярно. Баща ми е футболист от националния отбор по футбол, но ме беше срам да го кажа пред съучениците си.
46
- Съседке, имам да те черпя.
- Защо бе, комши?
- Вчера, така вика по твойто дете, че и мойто си оправи стаята и се облече по-топло...
16
Бисери от съдебната зала:
1. Вярно е, че съм ходила с много и най-различни мъже и че те ми плащаха дето ги обслужвам любовно, но никога не съм била прост*тутка, а си бях най-обикновена сервитьорка.
2. Не се признавам за виновен. Не съм искал да убия едър рогат дивеч. Както си стоях, нещо в храстите шавна, помислих си, че е таралеж и стрелях. Пък то се оказало елен!
3. Моля да ми се даде още една стая, защото имам четири члена.
4. Имах две деца - син и дъщеря, по семейни недоразумения.
5. Познавам го отдавна и нищо лошо не мога да кажа за него, само това, че е депутат.
6. - Към колко часа ви изнасилиха?
- Мен обикновено ме изнасилват към осем вечерта.
3
Ако ще да си най-секси майката в квартала, като дойде някое дете да ти каже „Лельо Веске” и си е*ава майката всичко!
15
- Мамо, може ли да вляза? - пита Коко пред вратата на спалнята. Деликатно дете.
- Не, маме, гола съм. Дай ми пет минутки!
При което плетената ми рокля по странен начин се закача в закопчалката на сутиена. Почвам да се въртя като змия, мятам се, извивам се, почти го докарвам до жената-каучук, е, не мога да я откача, ще се пусне бримка, по дяволите!
- Ванкаааа!
Не ме чува.
- Иванееее!
Не ме чува, сигурно е отвън.
- Деца, бързо извикайте баща си! Ама веднага! Сигурно пуши пред къщи! - муча с полуизхлузена и все още закачена рокля.
При което чувам как петгодишният Алекс тича към входната врата, рязко отваря и крещи с все сили:
- Татеееее! Бързо идвай! МАМА ТЕ ВИКА! И Е ГОЛА!
14
В Перник намерили дете възпитано от вълци! За сега това е първият случай на възпитано дете в Перник.
41
След като се пенсионирах, жена ми започна да настоява да я придружавам в нейните пътешествия до супермаркета. За нещастие, като повечето мъже, аз намирам пазаруването за скучно и предпочитам в магазините да влизам и излизам веднага. Съответно, за мое нещастие, съпругата ми е като повечето жени, обича бавно да разглежда всичко и ми оставя безкрайно много време, което трябва да оползотворя по някакъв начин... Вчера, скъпата ми жена получи следното писмо от местния супермаркет.
- "Уважаема госпожо,
През изминалите шест месеца, Вашият съпруг предизвикваше доста голямо объркване в нашия магазин. Не можем да толерираме неговото поведение и сме принудени да забраним Вашите посещения при нас. Нашите оплаквания от Вашия съпруг са описани по-долу и документирани от камерите за видео наблюдение.
15 юни: Той взе 24 кутии презервативи и пускаше по една в количките на различни хора без те да забележат.
2 юли: В отдела за домашни потреби е настроил алармите на всички часовници да звънят през интервал от 5 минути.
7 юли: Направил е пътека от доматен сос по пода, водеща до дамската тоалетна.
15 август: Разпънал е една от палатките в къмпинг отдела, след което е събрал децата на пазаруващите и им е казал, че ще ги покани вътре ако си донесат възглавници и одеяла от отдела за спални принадлежности. Двадесет деца са изпълнили това.
4 септември: Гледал е право в охранителната камера и я е използвал като огледало докато си бърка в носа.
10 септември: Докато е разглеждал пушките в ловно-рибарския отдел е попитал продавача, къде може да намери антидепресанти.
2 октомври: Скрил се е в един гардероб и когато клиенти са го отворили е викал „Вземете мен! Вземете мен!“
5 октомври: Взел е кутия презервативи и е попитал касиерката, къде се намира пробната...
И на края, но не на последно място:
7 октомври: Влязъл е в пробната, затворил е вратата и след малко извикал силно: „По дяволите, тук няма тоалетна хартия!!!“
Една от продавачките е припаднала...
29
Учителката изпитва в училище:
- Деца кажете какво значи "малшанс?"
Митко вдига ръка:
- Да вървиш по тъмна улица след яка мацка и тъкмо я настигаш и идва автобус и тя скача в него.
Учителката:
- Интересна идея. Някой друг ще каже ли?
Иванчо вдига ръка.
Учителката:
- Кажи Иванчо?
Момчето казва:
- Да вървиш по улицата след яко момче и тъкмо го настигаш да дойде автобуса и той да се качи.
Учителката:
- Простак как може да говориш такива глупости? Някой друг ще каже ли?
Вдига ръка Стоян.
Учителката:
- Кажи Стояне?
Момчето::
- Да вървиш по тъмна уличка, Иванчо да те настига, а автобуса да не идва.
19
В училище учителката задава въпрос:
- Деца, какво ще се случи ако едно всеразрушаващо гюле се удари в една неразрушима стена?
Иванчо отговаря:
- Ще поскъпне ракията.
Учителката:
- Е как така? Къде е логиката?
- Не знам къде е логиката, но татко казва, че в тази държава каквато и простотия да се случи, единственият резултат е, че поскъпва ракията.
18
КАК ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ СИ УЧИТЕЛ?
Имаш интуитивно усещане за неявните неща.
Дори да чуваш 25 различни гласа зад гърба си, знаеш всеки един от тях на кое точно дете принадлежи.
Когато отиваш в магазина и чуеш думите „Това е г-н/г-жа...”, знаеш че си забелязан.
Двадесет и пет деца, всеки ден, случайно се обръщат към теб с „мамо“ или „тате“ в един или друг момент.
Може да изядеш множество блюда за по-малко от 25 минути.
Тренирал си се да ходиш до тоалетна два пъти на ден - голямо междучасие и след часовете.
Оценяваш достойнствата на боклука и отпадъците, защото знаеш какво може да направиш от руло на тоалетна хартия или от пластмасова кутийка от маргарин.
Изпитваш неистово желание да удариш плесник на всеки който казва: „Чудесно е да работиш от 7 до 15 часа и да си свободен цяло лято”.
Вярваш, че шоколадът е разнообразна храна.
Разбираш кога е пълнолуние без дори да си погледнал навън.
Вярваш, че ще те застигнат неописуеми злини, ако някой каже: „Децата са много добри днес.” (затова чукаш на дърво или си плюеш в пазвата с „Да не чуе дявола!!!“)
Изпитваш импулсивна нужда да говориш със случайно срещнати деца относно поведението им на обществени места.
Убеден си, че кофеинът трябва да бъде в интравенозна форма.
Харчиш повече пари за училищни неща, отколкото за собствените си деца.
Не може да стигнеш до училище без да събереш поне 5 неща по пътя си, за които си убеден, че ще ти потрябват в работата.
Изискваш от своите приятели при разговор непременно да изразят одобрение или неодобрение с ръка.
Откриваш истинска прелест в чашката напълнена с перфектно подострени моливи.
Тайно си пристрастен към дезифектанта.
Мигновено разбираш поведението на децата в една или друга ситуация, след като се срещнеш с техните родители.
Когато шумът на обществените места е по-силен, импулсивно се провикваш „Шшшът“ или потропваш по масата (ако има такава).
Повтаряш едно и също нещо по няколко пъти, добавяйки след всяко изречение въпросите: „Разбрахте ли?“, „Ясно ли е на всички?“, „Запомнихте ли?“
Пазиш и съхраняваш картички, рисунки, бележки… Шкафовете у дома ти са препълнени със „спомени“, за които можеш да разказваш с часове.
След шест часа в училище, най-прекрасната музика за твоите уши е тишината.
Молитвата ти винаги завършва с думите „Господи, пази децата!“
14