Рекламата на новите Durex с 12 презерватива в опаковка в различните страни:
България.
- Слагаме 12 презерватива, защото вярваме във Вас.
Англия.
- Слагаме 12 презерватива, за да може през цялата година да не мислите за покупка на контрацептиви.
Китай.
- Слагаме 12 презерватива, моля, сложете поне един!
Индия.
- Слагаме 12 презерватива, за да има за всяко ваше дете балон.
Испания.
- Дами, слагаме 12 презерватива, за да стигнат за всичките ви кавалери днес.
САЩ.
- Слагаме 12 презерватива, за да може да сложите поне един правилно.

Добавен преди 6 години 29

По действителен случай от тази вечер. Малката щерка си чати с други деца в една игра, но на английски и от време на време ме пита какво означава това и онова. По едно време ме пита :
– А какво означаваше "Who you ask"?
– Кой питаш. - отговарям ѝ аз.
От другият край на хола баща ѝ озадачено ми отвръща:
– Ми тебе те пита!
И за по-сигурно търси потвърждение от детето:
– Нали майка ти питаш?!

Добавен преди 6 години 8

ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ

Тема на курса: “Да стана интелигентен колкото жената”
(т.е. да бъда перфектен)

Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.

Програма : 4 модули, от които един задължителен.

Модул 1 : задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)

Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .

Модул 3 : свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригам, докато мия чиниите (практически упражнения)

Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено

Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря тенджерата.

ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ - ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ

Поради срещаната трудност във възприемането на материала групите са съставени от максимум 8 човека.

ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен процес.

ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед. (демонстрация с диапозитиви)

ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)

ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.

ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"
(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)

ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(ТЕЛЕКОНФЕРЕНЦИЯ С ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ)

ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?" (Свидетелства)

ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?"

ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.

ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода.
(упражнения в лаборатория за музикотерапия)

ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"

ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката?
(директни упражнения с Давид Копърфийлд)

ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление?" (хипотетична демонстрация)

ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва, че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб?"

Добавен преди 6 години 5

Циганка с 12 деца, търси някой да играе за Лъв! Козирог и се повтаря два пъти!

Добавен преди 6 години 8

Да живеят майките! Мама ме научи да постигам невъзможното:
- Затвори си устата и си яж супата!
Мама ме научи да уважавам чуждия труд:
- Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.
Мама ме научи да вярвам в Бога:
- Моли се тая гадост да се изпере!
Мама ме научи да мисля логично:
- Защото така казвам аз!
Мама ме научи да мисля за последствията:
- Паднеш ли от прозореца, няма да те взема, като ида да пазарувам!
Мама ме научи на издръжливост:
- Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!
Мама ме научи на причинно-следствените връзки:
- Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!
Мама ме научи да не завиждам:
- По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите, както на теб!
Мама ме научи как да порасна:
- Ако не ядеш зеленчуци, няма да пораснеш!
Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:
- Почакай само, като се приберем, ще си поговорим!
Мама ме научи на основите на самолечението:
- Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!
Мама ме научи на телепатия:
- Облечи си якето, знам, че ти е студено!
Мама ме научи на основите на генетиката:
- Метнало си се на баща си цялото...

Добавен преди 6 години 19

Когато съм на плажа, заобиколен от красиви, млади жени се чувствам като дете в магазин за играчки, на което нищо няма да му купят...

Добавен преди 6 години 17

Зад всяко добре възпитано дете стои майка с винаги готов домашен пантоф и много точен мерник.

Добавен преди 6 години 12

Двама борци си говорят:
- Най обичам да пътувам във вагон за майки с деца!
- Заради майките ли?
- Не, бе! Знаеш ли какви хубави приказки разказват майките на децата си!

Добавен преди 6 години 9

Тя има четири деца, три нейни и едно което е подарък от свекърва ѝ!

Добавен преди 6 години 7

- Тате, това е Мими, ние се обичаме, скоро ще се оженим, ще имаме много деца и щастлив живот!
- Деца, радвам се за вашето семейно щастие!
Дърпа синът си на страна:
- Утре сутринта, тая да я няма в къщи. Разбра ли?
- Разбира се бе тате!

Добавен преди 6 години 9

Из БГ Мама:
- Снощи моя мъж, пиян, залян...отиде за цигари и потъна. Изчезна без следа. Звънях на приятели, болници, полиция, цирка... Никой не го е виждал. С ужас си представях как лежи умрял някъде в храстите. После ме обзе паника - как ще живея сама с две деца? Ще трябва да продам БМВ-то, втория апартамент ще дам под наем, ще сменя този мезонет за два по-малки и и вилата на Свети Влас също ще дам под наем... Плюс част от неговата пенсия... И така добре планирах всичко, така нагласих нещата, че тоя моя като се върна след три часа жив и здрав, даже малко се разстроих...

Добавен преди 6 години 10

Интервю с овчар:
- Чичо, как минава един твой ден?
- Рано извеждам овцете, вадя шише ракия и пия...
- Чичо, този очерк ще го четат и деца. Вместо шише казвай книга.
- Добре. Рано извеждам овцете, вадя си книгата и чета. По обяд идва Генко с неговата книга и заедно я четем. Следобед отиваме до книжарницата и си взимаме две книги за до вечерта. А вечер отиваме при Ванката и там четем негови ръкописи.

Добавен преди 6 години 12

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 6 години 20

- Айше, колко деца имаме?
- 9.
- А от колко години сме заедно?
- 10.
- Ялова те уцелих, яловаааа...

Добавен преди 6 години 12

Влиза мъж в антикварен магазин, вяло разглежда лавиците и тръгва да си ходи. Изведнъж погледът му се спира на малко коте, което пие мляко до входа на магазина. А паничката в която е сипано млякото - от времето на Тутанкамон, седми век преди новата ера! Мъжът се обръща към продавача:
- Извинете, аз съм самотен човек, нямам семейство... Това красиво коте ми грабна сърцето... Можете ли да ми го дадете?
- Не, не, моите деца много го обичат.
- Много съм самотен... Ще ви дам десет долара за него!
- Не, не се продава.
След дълъг пазарлък най после продавачът отстъпва котето срещу сто и петдесет долара. Мъжът си тръгва с животинчето и вече на входа се обръща:
- Малката сладка душица вероятно е свикнала да пие мляко от тази паничка. Ще ми я дадете ли?
- Не.
- Ще ви дам десет долара за нея...
- Какво говорите? Това е Тутанкамон, седми век преди новата ера! Вече осемдесет и седем котета продадох с нея!

Добавен преди 6 години 14