Вицове за деца
Хумор за малките калпазани и техните учители и родители. Посмейте се със смешните истории за детските пакости, любопитството и хитрините им.
В тази категория има 4174 вица, разпределени в 279 под-страници.
Една от загадките на живота:
- Как е възможно да имаш най-интелигентното дете... от простака, за който си омъжена?!...
Дете в Сандански се радва:
- Яле га Катеричката!
- Не се казва "яле га", казва се "Ето га." - поправя го с шамар майка му.
Обикновените жени раждат, а жените от хайлайфа даряват мъжа до себе си с дете.
Влизат две деца в църквата, точно в момент, когато попа венчава двама младоженци.
Едното дете се обръща към другото:
- Искаш ли да видиш какво е паника?
- Да!
Тогава първото дете отива до младоженеца, хваща го за ръката и пита:
- Тате, коя е лелката в бяло?
Деца! Винаги мислете преди да изречете нещо на глас!
Например фразата "Тате, ти си много добър" - най-много може да донесе китайски воден пистолет... Но виж, фразата "Тате, искам да стана умен, като теб!" Вече е сериозна заявка за колело...
Смешки от Спешно отделение...
- Какво му е на бебето ти?
– Трепери му брадата и му е настръхнала косата.
- Много храчки фърга, докторе.
- Повръщам, докторке.
- Откога?
- От другата седмица.
- Напръй му един ангилин, ма.
- Какво работиш?
– На смени работим, домати работим.
- Имам изрусяване на краката. (няма оросяване)
- Майката от сряда чезна.
- Докторе, искам да са консумирам с тебе.
- От малка не съм яла инжекции.
- Како, водим ударен.
- От какво? От кола ли?
– Не, от фчила.
- Ооо, приимети го, ма сестро. Няма майка, няма баща, леля му го роди.
- Колко тежеше детето като се роди?
– Ми не тижеши.
- Изпукнати са ми венити.
- Колко деца имаш?
– 5-6…
- Тук ли да чакам за болки в ануса вътре?
- От какво се оплакваш?
– Камън, кръвно…
- Пиеш ли нещо за разреждане на кръвта?
– Чи тя не мий гъста кръвта.
От съдебната зала:
Адвокат:
- Имала е три деца, нали?
Свидетел:
- Да.
Адвокат:
- Колко от тях момчета?
Свидетел:
- Нито едно.
Адвокат:
- А момичета?
Свидетел:
- Ваша чест, може ли да ми назначите друг?
Из мислите на една майка:
- Имам достатъчно деца, че като започна да им режа ноктите, се чувствам като маникюристка на ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН!
Дете гледа изпълнение на оперен певец и ĸaзвa:
– А ĸoгaтo в детската градина виĸaмe така, ни се ĸapaт…
Ако слушаш жените, всички имат гениални деца. И всички са от мъже - идиоти!
Семейство Петрови се подготвят да вечерят. Четвъртокласникът Митко в детската, проверява лайковете във ФБ. Г-н Петров се е заел в кухнята със салатата за ракията, а в хола г-жа Петрова подмолно рови в раницата на Митко, преглежда тетрадките и търси следи от евентуални „нерегламентирани“ дейности.
Г-жа Петрова:
- Виж сина ти какви амбиции има!
Г-н Петров:
- Какви?
- На въпроса "какъв искаш да станеш"... другите деца писали... инженер, лекар, архитект, спортист.
- А нашия?
- Нашия писал "водопроводчик, електротехник, разносвач на пици, мияч на прозорци... това му са амбициите.
- Малей, тоя калпазанин само е набарал дисковете с п*рното... да знаеш!
Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.
Връща се моряк вкъщи, а там го чака изненада...
- Как така имам бебе? Четири месеца бях на остров Крит, шест месеца в Атлантическия океан, четири месеца в Китайско море, общо четиринадесет месеца, а тук ме чака дете...
Жена му:
- Ами, миналата седмица ми го донесе някаква
Учителката. Иванчо. Класът.
- Деца, днес ще пишете съчинение "Ако аз бях директор".
Всички пишат и пишат, а Иванчо зяпа през прозореца.
- Иванчо, Защо не пишеш?
- Чакам си секретарката, Г-жо.
Влиза дете в стаята на родителите през нощта и крещи:
- Браво бе мамо, а мен ме прати на психолог, че съм си бил смукал пръста!