Из БГ Мама:
- Снощи моя мъж, пиян, залян...отиде за цигари и потъна. Изчезна без следа. Звънях на приятели, болници, полиция, цирка... Никой не го е виждал. С ужас си представях как лежи умрял някъде в храстите. После ме обзе паника - как ще живея сама с две деца? Ще трябва да продам БМВ-то, втория апартамент ще дам под наем, ще сменя този мезонет за два по-малки и и вилата на Свети Влас също ще дам под наем... Плюс част от неговата пенсия... И така добре планирах всичко, така нагласих нещата, че тоя моя като се върна след три часа жив и здрав, даже малко се разстроих...

Добавен преди 6 години 10

Интервю с овчар:
- Чичо, как минава един твой ден?
- Рано извеждам овцете, вадя шише ракия и пия...
- Чичо, този очерк ще го четат и деца. Вместо шише казвай книга.
- Добре. Рано извеждам овцете, вадя си книгата и чета. По обяд идва Генко с неговата книга и заедно я четем. Следобед отиваме до книжарницата и си взимаме две книги за до вечерта. А вечер отиваме при Ванката и там четем негови ръкописи.

Добавен преди 6 години 12

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 6 години 20

- Айше, колко деца имаме?
- 9.
- А от колко години сме заедно?
- 10.
- Ялова те уцелих, яловаааа...

Добавен преди 6 години 12

Влиза мъж в антикварен магазин, вяло разглежда лавиците и тръгва да си ходи. Изведнъж погледът му се спира на малко коте, което пие мляко до входа на магазина. А паничката в която е сипано млякото - от времето на Тутанкамон, седми век преди новата ера! Мъжът се обръща към продавача:
- Извинете, аз съм самотен човек, нямам семейство... Това красиво коте ми грабна сърцето... Можете ли да ми го дадете?
- Не, не, моите деца много го обичат.
- Много съм самотен... Ще ви дам десет долара за него!
- Не, не се продава.
След дълъг пазарлък най после продавачът отстъпва котето срещу сто и петдесет долара. Мъжът си тръгва с животинчето и вече на входа се обръща:
- Малката сладка душица вероятно е свикнала да пие мляко от тази паничка. Ще ми я дадете ли?
- Не.
- Ще ви дам десет долара за нея...
- Какво говорите? Това е Тутанкамон, седми век преди новата ера! Вече осемдесет и седем котета продадох с нея!

Добавен преди 6 години 14

Отива един на татуировчик и вика:
- На х*я ми искам да татуираш "MADE IN BULGARIA."
- Ок - вика татуировчика и почва. Бръмчи, бръмчи, по едно време става и вика:
- Пич, проблем!
- Що бе, ко стана?
- Ми не се събира.
- Що бе, колко успя да напишеш??
- Ми само "MADE" и няма място за другото.
- Леле, ами какво ще правим ся? Тя се обезсмисли татуировката...
- Ми... Освен преди "MADE" да ти направя една стрелка към м*дете...

Добавен преди 6 години 3

ОБЯВА:
- Търси се млад специалист с 20 г. трудов опит. Да говори 17+ езика (единият да е суахили). Да владее C, C+, C++, C+++, Apache, Python, Boa, Java, Mysql, CSS, Mydhasjkaa и други подобни. Да има дипломи по: психология, философия, металолеене, грънчарство, всички инженерни специалности, ръчна бродерия и да може да лекува рак. Да притежава шофьорска книжка категории A, B, C, D, E, F, K, L, M, N, както и собствени автомобил, бус, камион, делтапланер, самолет и подводница, които да е готов да се ползват за нуждите на фирмата. Да умее да прави торти, банички и баклава и редовно да черпи с тях на работа. Да владее изкуството да свири на флейта, цигулка, гайда и тромбон, докато жонглира, карайки велосипед по горящо въже. Да дресира мечки, да говори с котки. Да не пуши, пие, спи, яде и сере, както и никога да не се разболява. Да издържа 14 мин. под вода и да умее да надплува акула. Да живее в същия блок, в който е офиса на фирмата и винаги да си вдига телефона преди да е звъннал. Да не е женен, да няма болни възрастни роднини или деца, както и да не иска такива. Да има две села, от които редовно да носи суджук, домашни вино и ракия. Да умее да работи в екип под напрежение с 11 мениджъра, PR, HR, JR, RR и т.н.
Ние предлагаме:
- минимално заплащане – аванс на дъжд, заплата на вятър
- някакви осигуровки
- ежечасно овикване от шефа, жена му, баща му, етърва му и прасвакото на етървата
- вчерашно кафе трета варка, почти всяка сутрин
- собствени: стол (с един куц крак), бюро (с два куци крака), химикал (леко сдъвкан, наполовина изписан), чифт разноцветни гети (бабата на шефа само плете и плете...)
- ръката на тетката на шефа (позапазена жена на 67, трикратна вдовица, със собствен чифт чене и 6 деца от различни бащи, не можем да намерим кой да я издържа)...
Моля, само за сериозни кандидатури!!!

Добавен преди 6 години 31

Едно дете пита баща си:
- Тате какво е държава?
След дълго и мъчително обяснение детето мигащо на парцали споделя, че не е разбрало нищо от термините които бащата е казал. Тогава родителят дава за пример тяхното семейство:
- Сега в нашата държава ще разпределим министерствата. Аз съм президента, Майка ти е правителството, Баба ти е ЦРУ-то, а ти си народа.
След известно време бащата заминава в командировка и след като се връща пита сина си:
- Сине какво става в нашата държава?
Синът отговаря:
- Дойде нов президент, спа с правителството, ЦРУ-то нищо не разбра, а народа гладува.

Добавен преди 6 години 10

Винаги съм бил дете за пример. Всеки път казваха:
– Никога, ама никога недейте да правите като него!

Добавен преди 6 години 37

- Деца, какво най-много ви хареса в музея?
- Как госпожата падна по стълбите...

Добавен преди 6 години 10

Знаете ли, че... Най-много се иска първо дете, втора жена и трета ракия!

Добавен преди 6 години 20

- Защо биеш това дете?
- Каза ми че съм дебела!!!
- И като го наби отслабна ли?!

Добавен преди 6 години 14

Свекърва към снаха си:
- Стефкее? 3 деца роди на сина - ми, и нито едно не прилича на него?
- Аз да не съм принтер ма?!

Добавен преди 6 години 14

В училище:
- Г-жо, обичам Ви до полуда!
- Да, но аз деца не обичам.
- Няма да имаме. Ще Ви пазя!

Добавен преди 6 години 7

Млад ерген решил да се жени, но приятелите му го посъветвали да си намери жена от село, тъй като градските били много развратни. Тръгнал да обикаля из селата, но не си харесал жена. Пообиколил доста села в околията и накрая, в едно затънтено село, видял една хубавица и решил да я изпита. Заговорил я за туй, онуй и приказката им потръгнала. Момата била прилично облечена, сговорчива и се държала прилично. Момъкът я попитал:
- Ти на колко си години?
- На 20.
- А гадже имаш ли си? Полов живот водите ли?
- МММММ... Какъв живот? - облещила се девойката.
- С*кс. - уточнил младежът.
- ААА, аз това нито го знам какво е, нито го водя.
- Ами, да те взема за моя невеста в града, ще си живеем заедно, ще водим полов живот, ще си народим деца!
- Ами, добре, съгласна съм.
Младежът, изгарящ от щастие, качил момата в колата и потеглили. На излизане от селото млад мъж орял нивата си в близост до пътя. Младата булка накарала годеника си да спре, излязла от колата и се провикнала силно:
- Тодореее, не ма търсете повече за кърска е*ан. Писна ми! Отивам в града да водя полов живот! Кажи и на другите от селоооо!

Добавен преди 6 години 6