Всеки шофьор ще ви каже, че на улицата дете може да изскочи отвсякъде. Обаче, при гинеколозите нещата не са толкова разнообразни...

Добавен преди 7 години 9

Финален кръг на модно ревю… Излиза англичанина изтупан в костюм, вратовръзка, готин пич – всички ръкопляскат. Излиза французина със спортен екип – потник, гащета, лента на главата, маратонки – всички ръкопляскат. Излиза мосю Ганьов чисто гол с противогаз на главата, с презерватив в лявата ръка и в дясната държи една роза… – бурни овации.
Журито присъжда 1-ва награда за България…
– Те са помислили за всичко… Противогаза предпазва от бойни отровни вещества… С презерватива са помислили за бъдещето като няма да има незаконни деца… а розата – тя е символа на България…
Прибира се в България мосю Ганьов и на аерогарата го посреща тълпа журналисти…
– Браво, как ви хрумна такава идея!!!
– Вие прославихте страната!!!
А мосю Ганьов намръщено отговаря:
– Аз какво исках да им кажа – те какво разбраха. Исках да им кажа, че както се мирише майска роза с противогаз – така се е*е жена с презерватив!!!

Добавен преди 7 години 6

Когато ме боли глава, взимам 2 аналгина и се пазя от деца, точно както пише на опаковката...

Добавен преди 7 години 12

Не щеш да учиш, не щеш да бачкаш, не щеш да ходиш войник, не щеш да правиш деца... А бе, то И за с'иганин не ставаш.

Добавен преди 7 години 14

Младо семейство имат проблеми и не успяват да си направят дете. След няколко години опити, решили, че трябва да направят нещо нестандартно. След дълги размисли, решили жената да преспи с друг мъж, при условието, че и двамата ще изберат, кой да бъде той. Качили се на един влак, резервирали купе в спалния вагон и се заседяли във вагон ресторанта. След няколко минути се появил един страшен пич, нагласен, с прическа, изискани дрехи и т.н. И двамата решили, че тоя ще бъде техния избранник.
Мъжът отишъл при непознатия и уж тайничко му посочил жена си:
- Пич, искаш ли да правиш с*кс с тази мацка за 100 кинта?
- Ами, защо пък не, ама няма къде.
- Има, има. Не се притеснявай, аз ще те уредя.
След 30 минути пичът се връща и казва, че мацката е била страхотна, а с*ксът вълшебен. Само, че мъжът се замислил "Ами, ако пък не стане от един път?" И решил да предложи на онзи:
- А, какво ще кажеш, след като си толкова доволен, срещу още 100 лв. да те уредя за още веднъж?
- Екстра, нямам против.
След 30 минути, нещата се повторили. Пичът пак бил супер щастлив от преживяното, а мъжът продължавал да се притеснява, дали от два пъти ще стане работата. Мислел си, как той пробвал толкова години, пък сега само от два пъти ... и решил пак да попита:
- А, какво ще кажеш и за трети път? Този път ще е даже само за 50 лв.
- О-о за 50 лв. със сигурност. Давай пак.
Нови 30 мин., нашият човек вече пред нервна криза "Ами, ако и от три пъти не стане?" И онзи само като се появил и веднага го подхванал:
- Пич, хайде и четвърти път, този път даже без пари ще те уредя.
- А, не, не става.
- Що бе човек, дай само още веднъж, какво толкова?
- Не мога човек, разбери ме, свършиха ми през*рвативите!

Добавен преди 7 години 21

Две приятелки си говорят:
– Ленче, посъветвай ме какво да правя?! Моят нали преди две години отиде в Америка и сега ме вика да отида с двете деца.
– Ама, ти си луда! Защо изобщо питаш, стягай куфарите и заминавай.
– А бе, то да замина, ама децата станаха четири...

Добавен преди 7 години 21

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да…
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? – озадачил се фотографът.
– Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ..., апарат!?
- Точно така. Е госпожо, стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво и стана, тя припадна!

Добавен преди 7 години 14

Семейство с три деца. Жената ще ражда и влиза в болница. Мъжът сутринта става, приготвя закуска, събужда децата, нахранва ги, облича ги, закарва ги с колата в училище и на детска градина, отива на работа. На обяд излиза от работа, купува продукти, оставя обяд в къщи, прибира децата от училище и отива пак на работа. Вечерта излиза от работа, купува продукти за вечеря, прибира се, готви, учи уроците с всяко дете поотделно, играе си с тях, нахранва ги, къпе ги, слага ги да спят, мие съдовете, изпира прането, простира го.
Застава пред огледалото, облича си пижамата и си говори:
- Господи, ако сега трябваше и да ме е*aт…

Добавен преди 7 години 10

Уважаеми другарю генерален секретар,
Пишат Ви благодарните жители на града, в който бяхте неотдавна на работна визита. Наистина, Вие само три дни преди нея предупредихте нашите градски власти, че пристигате, но даже за тези три дена те успяха да свършат повече, отколкото за всичките години съветска власт.
Първо, бяха боядисани всички жилища откъм страната на улицата, по които се предполагаше, че ще минете. Но после някой каза, че обичате да се отклонявате от начертания маршрут. И нашите власти бяха принудени да боядисат и останалите жилища. Като така се стараха, че някои боядисаха заедно с прозорците.
Второ, всички улици до Вашето пристигане бяха осветени, асфалтирани, озеленени. В нощта преди пристигането Ви бяха изкопани 356 подлеза. В магазините се появиха продукти, които мислехме, че отдавна вече са вписани в Червената книга. Например консервите, които ние за последен път бяхме виждали преди 12 години, когато недалеч от нашия град в неутрални води потъна хладилен кораб, който возеше тези консерви за гладуващите в Африка.
Трето, строителите достроиха най накрая моста, за тържественото завършване на който рапортуваха още през миналата петилетка. И който, когато засвири оркестърът и комисията преряза лентата, се откачи от брега заедно с комисията.
Накрая, пътят от летището комсомолците изпрахосмучиха със собствените си прахосмукачки. А профсъюзните дейци преметоха гората около този път, боядисаха със свеж зелен цвят всички дървета и измиха с югославски шампоан всички паметници в града. При което паметникът на Менделеев беше измит толкова добре, че се оказа, че е паметник на Ломоносов.
Още повече, боейки се от Вашия гняв, много ръководители предадоха на държавата вилите си. В някои от тях тези дни се откриха детски ясли и градини. Те винаги толкова са липсвали на нашия град. А вилата на управляващия градския комитет беше преоборудвана за нова сграда на летището. Стреснаха се и се промениха към по-добро и другите наши ръководители. Доколкото всички знаят, че преди всичко в ръководителя Вие цените неговото лично мнение, нашите ръководители три дни заседаваха, изработвайки лично мнение на всеки от градския комитет. И го утвърждаваха после на заседание на областния комитет.
Всички, също така, знаят колко много разбирате от животновъдство. Затова се събра консилиум от научни работници по въпроса „Колко цицки има вимето на кравата“. Оказаха се четири, а не пет, съобразно която бройка се съставяше плана преди, когато пролетариатът беше изпратен на село да провежда колективизацията.
Разбира се, не мина и без произшествия. Например, в нощта преди Вашето пристигане бяха проведени, незнайно защо, учения по гражданска отбрана. Тъй като сигналът за тревога се повреди, а всички противогази се оказа, че работят само на издишване, а за всяко вдишване трябваше да се свалят, в 3 часа през нощта, след истеричния вик на началника на гражданската отбрана на града: „Внимание, ядрен взрив! Лягай!“ – всички побягнаха от домовете си и изпопадаха на земята, прикривайки лицата си с длани срещу лъчението и закопчавайки плътно всичките си копчета срещу радиацията. В резултат на това, половината население, очаквайки отбоя, закъсня за работа.
Също така беше пусната подаръчна книга за нашия град с четири снимки на нови постройки в града ни, а по-точно – единствената нова сграда, снимана от четири страни. Накрая тръгна слух, че във всички градове Вие обичате да посещавате музеи и да проверявате как се поддържат. Веднага, по заповед на завеждащия отдела за култура, който зае този пост веднага след завършването на техникума към тухларната фабрика, беше разрушена с багери старата и вехта къщичка, в която е живял Антон Павлович Чехов, а на нейно място беше построена нова къща, в която той също е живял. А на площадчето пред музея беше поставен паметник на Антон Павлович, който седи на пейка и с одобрение в очите чете Вашия доклад от последния пленум.
Но ние на тези грешки на нашите ръководители не се обиждаме. Разбираме ги колко им е трудно сега. Вие им казахте – трябва да бъдат личности, а инструкции и записки как да станат такива, не им дадохте. Казахте, че трябва да се преустроят, а срокове не им дадохте. И те въобще не могат да разберат кога трябва да Ви докладват, че са се преустроили предсрочно.
Още повече....Вие непрекъснато казвате, че трябва да се върви напред, а къде напред не обяснявате. А те самите не знаят. Разберете това, в града ни винаги е било така. Тези, които имаха наклонности към изкуствата, отидоха да работят в изкуството. Които имаха към науката – в науката. Които към производството – в производството. А тези, които в младостта си лентяйстваха и нямаха никакви способности, отидоха да работят в комсомола и в профсъюзите. И станаха ръководители на тези, които имаха способности, докато и при тях те не изчезнаха, благодарение на това ръководство.
С една дума – благодарим Ви за Вашето посещение. Нашият град стана красив, зелен, благоустроен! В съседните колхози започнаха да летят самолети. И беше, най-накрая, възстановена телефонната връзка с другите градове, която още немците прерязаха при отстъплението си.
Разбира се, след като си заминахте, от нашите магазини отново изчезнаха всички продукти. Но за времето, в което Вие бяхте при нас, ние се запасихме за три години напред. Затова много Ви молим, след три години пак елате. Вече ще се е обелила боята от жилищата ни, паметниците ще са се изцапали, отново мостът ще се е откъснал от брега, ще се народят нови деца. Ние разбираме, че сте много зает. Имате още много градове като нашия и всичките чакат на опашка за Вас. Затова, ако не можете да пристигнете, то само кажете на нашите власти, че идвате. И тогава ще бъдат принудени да свършат нещо и за народа.
Уважаеми другарю генерален секретар,
Много Ви молим, ако не Ви затруднява, нека някой от Вашите хора да пуска слух преди пристигането Ви, че Вие много обичате да ходите по жилищата и да проверявате има ли топла вода.

Много искаме да се изкъпем!

Добавен преди 7 години 15

НЕЖНОСТ ПО БЪЛГАРСКИ!
Млад мъж държи в ръце дете на около две годинки. Детето си играе с ухото му, дърпа го, опитва се да го гризне. Бащата, грейнал от обич и нежност, му се усмихва и промълвява:
- Нидьей тъй, ве... Нидьей тъй ве, п*тка майна!

Добавен преди 7 години 7

Английски лорд и съпругата му в купе на влака София - Русе:
- Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти - ти беше млада козарка и пишкаше горе на скалите. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци...
В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците.
- Ама, защо... искаме да гледаме тая чудна природа? - роптае лордът.
- Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишка горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.

Добавен преди 7 години 21

Дете на мутра мрънка на баща си:
- Тате, тате, купи ми енциклопедия!
- Я бягай оттук, баща ти само енциклопедии е карал като малък...

Добавен преди 7 години 13

- Имаш ли деца?
- Син.
- Пуши ли?
- Не, но...
- Алкохол?
- Не, но...
- Прекрасен човек! И на колко години е той?
- На две.

Добавен преди 7 години 6

Дете на три години си играе на таблета. В един момент пита майка си:
- Мамо, аз така ли бях изтеглен, като в тази игра?
- Не, сине, теб те донесе щъркелът.
- Защо, не вървеше ли интернетът?

Добавен преди 7 години 3

Семейство седи на масата и закусва. Изведнъж у възрастните се появява с*ксуално желание. С няколко намигвания те се разбират. Майката става и казва:
- Ох, нещо ми се изпари апетитът, няма да ям повече!
След това демонстративно се качва на втория етаж, в спалнята. Бащата набързо си дояжда, скача и на бегом се качва в спалнята. Двете деца гледат изненадано и не могат да разберат, какво става.
По-големият казва:
- Бързо бягай горе и виж през ключалката какво става!
Малкият тича нагоре по стълбите. След няколко минути се връща, също на бегом, сяда на стола и започва да яде бързо-бързо.
- Кво ти става, бе? Кво се разяде така бързо? - пита недоумяващо големият.
- Яж, яж и не питай, защото горе, в спалнята, тия дето не искат да ядат, татко какво ги прави...

Добавен преди 7 години 8