Вицове за деца
Хумор за малките калпазани и техните учители и родители. Посмейте се със смешните истории за детските пакости, любопитството и хитрините им.
В тази категория има 4209 вица, разпределени в 281 под-страници.
- А моят мъж не дояжда, не допива и не допушва.
- Значи да не питам защо нямате деца?
Ако знаех колко много маймуни ще срещна в живота си, нямаше да им се радвам така като дете, когато ги гледах в цирка.
Младо семейство, което очаква дете има гости и естествено нещата се въртят около очаквания наследник. На въпроса какъв ще е полът му двамата единодушно отговарят:
- Няма да му се бъркаме, нека като порасне само да си избере...
- Здравейте съседе. Дълго наблюдавах вашите деца и искам да ви предложа нещо. Аз съм режисьор в телевизията и искам да снимам децата ви в рекламен клип. Готов съм да платя добър хонорар.
- А рекламата за какво ще е?
- За контрацептиви.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
– Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
– Добро утро, мадам, аз бих искал да…
– Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
– Наистина? – озадачил се фотографът.
– Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
– Ъмм, откъде ще започнем?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
– Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
– Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
– Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
– А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
– Било е трудно?
– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
– Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
– Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна! Фъшшш
- Каква е разликата между шофьор и гинеколог?
- В разнообразието... Шофьорът знае, че дете може да изскочи отвсякъде. При гинеколога няма чааааак толкова много опции.
- Наборе, туй, младите с*кса преди брака за нищо го нямат!
- Вярно е! Кат са замисля, на мен жената ми даде за сефте чак след второто дете.
- Колко деца е имала Дева Мария?
- Едно на кръст.
СТЕПЕНИ НА СТРЕС
ПЪРВА СТЕПЕН. Качвате в колата си красива стопаджийка. Карате, говорите си и изведнъж тя припада. Вие, естествено, я откарвате във болница - ето това е стрес!
ВТОРА СТЕПЕН. Във болницата ви съобщават, че девойката е бременна и ви поздравяват във бъдещото бащинство. Вие обяснявате, че сте я срещнали едва преди час, но пък тя продължава да настоява, че бащата сте вие. Това е ГОЛЯМ стрес.
ТРЕТА СТЕПЕН. Вие изисквате ДНК тест за бащинство. Правят ви го. Лекарят ви вика настрани и ви съобщава, че вие определено не може да сте бащата, понеже се оказало, че сте безплоден. Тази новина предизвиква МАЛЪК СТРЕС, смесен с леко облекчение.
ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН. По пътя към дома си спомняте, че там ви чакат вашите три деца... Ето това е ИСТИНСКИ СТРЕС!
Пътуват във спален вагон, поп, младеж и девойка. Вагонът от ония с двуетажните легла. Идва време за спане и сещате се... младежът при девойката - скърца онуй ми ти легло. Дядо поп се събужда и пита:
- Деца мои, какво правите там горе?
- Ми, четем библията...
- Е как, тъмно е с к'во си светите?
- Ми, със свещ...
- Айде да я преместите малко, че ми капе восък в устата...
Учител по природознание влиза в час.
- Добър ден, деца. Седнете.
Сяда на катедрата и започва:
- Деца, днес ще говорим за вълка.
Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джойнт.
- Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно.
Облизва джойнта и го захапва.
- С настъпването на зимата...
Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана...
- Отлита на юг...
Шефът прави оперативка и обявява:
- Зле са нещата. Ще трябва да съкратя един от вас.
- Ааа, шефе, аз съм жена с три деца. Не може.
- А аз съм от малцинствата, продумал тихо циганина.
- Нали няма мен да съкратите, щото съм мюсюлманин?
- А на мен, шефе, ми остава една година до пенсия...
Тогава всички вперили поглед в последния работник - млад бял християнин, при това ерген. Той се почесал по врата и рекъл:
- Какво ме гледате, бе? В последно време живея с чувството, че съм гей!
Някои деца вземат очите от мама, други нослето от тати, а трети - мозъчната кора от дъб...
Снощи, в предаването „Лека нощ деца”, дикторът случайно и болезнено си удари главата в масата. Такива цветисти пожелания за нощта децата никога не бяха чували.
Обява на вратата на детската градина:
- Скъпи родители,
Не вярвайте на всичко, което вашите деца разказват за нашата детска градина! В замяна на това и ние няма да вярваме на всичко онова, което децата разказват за вас!