Вицове за директори
В тази категория има 981 вица, разпределени в 66 под-страници.
Учителката пита:
- Коя е фамилията на автор, която започва с К и завършва на В?
Иванчо казва:
- Каралийчев!
- Не, Каравелов, но ми харесва начина ти на мислене! Коя е фамилията на автор, която започва с В и завършва на В?...
- Вазов - отговаря Иванчо.
- Не, Вапцаров, но ми харесва начина ти на мислене!
След часа Иванчо пита госпожата:
- Кой е авторът, чиято фамилия започва с Х, в средата има У, а накрая - Й?
Госпожата го води при директора, а Иванчо казва:
- Аз ви питах за Хемингуей, но ми харесва начина ви на мислене!
Хасан бил бояджия и отишъл в корабостроителния завод да търси работа. Директорът го приел и сключили договор да боядисва кораб. Минали 15 дни и Хасан пристига при директора.
- Хайде началник плащай!
- Как така плащай? Ти боядиса ли кораба, ти имаш работа за цял месец.
- Аз моята работа я свърших, плащай!
Отишли до кораба, гледа директора - боядисан е. Минава от другата страна - не е боядисан.
- Ааа, Хасане, няма да се разберем така, тук кой ще го боядисва?
- Ти бе началник. Ние с теб договор подписахме ли? Подписахме! Виж какво пише тука. Договора се сключва от едната страна Хасан, от другата страна директора. Брат ми, аз моята страна я боядисах, затова плащай. Ти твоята страна когато искаш я боядисай.
Един крал отишъл на посещение в затвора. Влязъл в първата килия и попитал:
- Ти за какво си тук?
Затворникът се разревал:
- Невинен съм, Ваше Величество. Лоши хора ме натопиха. Аз съм честен човек.
Влязъл във втора килия:
- Ти за какво си тук?
Мъжът отговорил жално:
- Невинен съм, Ваше Величество. Лоши хора направиха интриги срещу мен. Аз съм честен човек.
И така, владетелят обиколил целия затвор. Когато стигнал до последната килия и задал същия въпрос, затворникът отговорил:
- Не искам да Ви лъжа, Ваше Величество. Аз съм тук за кражби, измами и далавери.
Кралят се ядосал:
- Какво?! Ти се осмеляваш да заявяваш в лицето ми, че си крадец, измамник и мошеник?
Пандизчията се захилил:
- Точно такъв съм, Ваше Величество. Такъв съм бил и такъв ще си остана.
Тогава кралят с пламнало лице се обърнал към директора на затвора:
- Какво прави тук тоя долен престъпник - при всичките тези честни хора? Я го изхвърлете веднага навън!
В лекарския кабинет влязъл възрастен мъж, отпуснал се тежко на стола и тъжно въздъхнал:
- Докторе, взе да не ми става оная работа.
Доктора го погледнал със съчувствие и попитал:
- На колко години сте, господине?
- На 65 - отговорил пациента.
- Е, нормално е - казал доктора - възрастта, все пак си казва думата, а и трудовото натоварване. А какво работите?
- Директор съм.
- Хм, това вече не е нормално - почесал се доктора - женен ли сте?
- Да, женен съм от 40 години.
- А жената оправяш ли я и колко често?
- Ами оправям я, долу горе веднъж на месеца?
- Казах ти аз, че е нормално. Ето, загубил си форма. А като си директор, любовница имаш ли?
- Има, разбира се!
- А нея колко пъти на месец я чукаш?
- Как на месец, бе докторе - почти се засегнал човека - четири пъти в седмицата си я чукам.
- Мдааа, значи не си загубил форма. А като си директор, секретарка имаш ли?
- Че как директор без секретарка, имам естествено.
- А секретарката чукаш ли я? Колко пъти на седмица?
- Как на седмица, бе докторе, на ден!
- Добре де, колко пъти на ден?
- След всяко кафе си я чукам.
В този момент доктора се замислил дълбоко, отворил някакъв дебел справочник зачел нещо вътре и попитал:
- Абе, ти колко кафета на ден пиеш?
- Ами, колко - замислил се пациента - между десет и дванадесет.
- Сигурен бях - тържествуващо казал доктора - само от кафетата е, да знаеш!...
- Мамо, днес директорът на училището ме попита дали съм единствено дете в семейството.
- Единствено си. И какво?
- Директорът каза: "Слава Богу!".
Рядък вид горила се отглежда в зоопарк. За съжаление е останала само една женска няма нито една мъжка горила. Директорът на зоопарка е напълно отчаян и няма идея какво да прави.
Един ден млад мъж посещава зоопарка и спира пред заграждението с горилата. Очите на женската горила се разширяват, в тях се вижда огромно привличане и желание и тя разклаща решетките, луда по посетителя. Директорът на зоопарка забелязва това и отива младия мъж:
- Простете, но Вие сте нашата последна надежда. Бихте ли влезли в клетката с женската горила? Мисля, че за това 1000 евро ще са добра цена!
- Да, добре, ще го направя. Но имам две условия!
- Кажете ги...
- Първо, без зрители, без шум, без преса, никой не трябва да разбере за това, което се случва тук!
- Разбира се. А второто желание?
- Мога ли да платя тези на вноски?
В зоологическата градина умряла мъжката горила. Женската полудяла за с*кс и започнала да прави бели. Директорът погледнал в гугъл и му се изправила косата: най-евтиният самец - 100 000 евро. След кратък размисъл извикал най-едрият от бачкаторите, които чистели на животните:
- Иване бре, за 20 евро ще опънеш ли горилата?
- Шефче, виж кво - може, ама имам три условия!
- Слушам?
- Първо - да не се целуваме!
- Тва ясно, друго?
- Ако може да я държите, докато я опъвам!
- Няма проблем!
- И третооо - ако може парите да ги дам на заплата?!
Градинарят на голям хотел във Франция открива, че неговите рози са пораснали десет метра на височина.
После открива, че доматите са станали тридесет сантиметра, а дините тежат около 50 килограма.
Той отива при директора:
- Нямам нищо против престоя на състезателите от "Тур дьо Франс" в хотела, но им кажете, да спрат да пикаят в градината!
Директорът на един завод казал на секретарката си:
- Я ми извикай Петър!
Когато въпросният човек се явил, шефът подхванал ласкаво:
- Ооо, Петърчо! Влизай, влизай, моето момче!
Значи, да ти кажа - много съм доволен от тебе! Още помня как започна като обикновен работник - млад, плах, неопитен... Обаче - бързо навлезе в работата! Само месец след постъпването ти - стана бригадир. След още месец - началник цех. И като се започна - главен технолог, началник производство, главен счетоводител, завеждащ отдел"Човешки ресурси"... И всичко това - в рамките на една година! И ето - сега съм те извикал в кабинета си да ти съобщя, че ставаш заместник -директор на завода! Един вид - моя дясна ръка! Честито!
Пешо мълчал, забил поглед в килима. Шефът се захилил:
- Е? Защо мълчиш? Какво трябва да ми кажеш?
Оня измънкал срамежливо:
- Ами... мерси много... тате!
Директор си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната, с точното образование. Първи работен ден. Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи:
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си, ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори. Втори работен ден. Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза. Идва той, отваря вратата и започва отново да вика:
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си, ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден. Пристига шефа, влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.
Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9 по 7?", а аз и казвам:"63", тя пита:
"А 7 по 9?", а аз:
- Същия х*й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крак, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
"А на х*я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката за по география за к'ъв х*й е дошла?
- Аз попитах същото!
Изнасят дивана от кабинета на директора. Секретарката със сълзи на очи:
- Но защо? Уволнена ли съм?!
Инженер е извикан при шефа, който го посреща любезно в луксозния си кабинет, сервира му лично колумбийско кафе с мляко от лама, предлага му пура и реколтно малцово уиски...
- Господин директор, тъй като допускам, че поводът за срещата ни е неволно изпратената до Вас снимка на члена ми, то аз желая да поднеса извиненията си...
Шефът, спирайки да налива кафе:
- Как така "неволно"?
Един крал отишъл на посещение в затвора.
Влязъл в първата килия и попитал:
- Ти за какво си тука?
Пандизчията се разревал:
- Невинен съм, Ваше Величество! Лоши хора ме натопиха! Аз съм честен човек!
Монархът влязъл във втора килия:
- Ти за какво си тука?
Обитателят отговорил жално:
- Невинен съм, Ваше Величество! Лоши хора направиха интриги срещу мен!
Аз съм честен човек!
И така, владетелят обиколил мястото за лишаване от свобода. Когато стигнал до последната килия и задал същия въпрос, затворникът отговорил:
- Не искам да Ви лъжа, Ваше Величество... Аз съм тук за кражби, измами и далавери!
Височайшият посетител се ядосал:
- Какво?! Ти се осмеляваш да заявяваш в лицето ми, че си крадец, измамник и мошеник?
Пандизчията се захилил:
- Точно такъв съм, Ваше Величество! Такъв съм бил и такъв ще си остана!
Тогава, кралят с пламнало лице се обърнал към директора на затвора:
- Какво прави тоя долен престъпник при всички тия честни хора? Я го изхвърлете веднага навън!!!
Веднъж Иванчо тръгнал да излиза от къщи. Баба му го попитала:
- Къде отиваш?
Той отговорил:
- До кварталния бардак.
Бабата го ощипала зверски по ръката:
- Гамен с гамен! Ще ти измия устата със сапун.
Нашият излязъл навън. Пред блока го срещнал един комшия.
- Накъде така бе, момче?
Иванчо обяснил:
- До кварталния бардак.
Съседът му извил силно ухото.
- Как не те е срам, бе?! Това днешната младеж много сте се разпасали напоследък.
Иванчо продължил по улицата. По някое време срещнал класната.
- Къде си тръгнал, господинчо?
- До кварталния бардак.
Даскалицата се развикала:
- Аз така ли те възпитавам бе, Иванчо? Ще се оплача от теб на директора!
Най-после стигнал заветната цел. Когато потропал на вратата, отвътре излязъл сводникът.
- К'во има бе, пич? Май си объркал адреса.
Иванчо отвърнал:
- Не, на точното място съм. Искам да вляза във вашия бардак.
Сутеньорът го ритнал отзад и се троснал:
- Я бегай оттука бе, пикльо! Ти пари за банички нямаш, тука си решил да влизаш!
На път за вкъщи Иванчо поклатил глава:
- Край! Ще кажа на тате друг път, като си забрави шапката в кварталния бардак, да ходи сам да си я взема!