Вицове за директори
В тази категория има 971 вица, разпределени в 65 под-страници.
Контролно. Преподавателят внимателно следи учениците, и от време на време гони тези, които хваща с пищови.
През вратата поглежда директорът:
- Аааааа, контролно ли пишем? Тук сигурно е пълно с любители на преписването!
Преподавателят му отговаря:
- Не, любителите ги гоня. Тук са само професионалистите.
Един гинеколог решил да се преквалифицира и отишъл на интервю за работа като автомонтьор. Шефът на работилницата му казал:
- Ще ви оценявам по точки. Максималният брой точки е 100. Ако съберете 80 - работата е ваша. А сега разглобете и отново сглобете двигателя на този автомобил.
Гинекологът се заел за работа и докато човъркал, очите на шефа ставали все по-кръгли и по-кръгли. Когато изпитът приключил, той извикал:
- Нает сте! Оценка 150 точки!!! Ще бъдете заместник-директор на сервиза!
- Ама как така? Нали максимумът беше 100 точки?
- Какво ли не съм виждал през живота си, но това... Давам ви 50 точки за отлично разглобяване, 50 за отлично сглобяване и 50 за това, че свършихте всичко през ауспуха!
Бавно пишеща машинописка търси заекващ директор.
Докато топката летеше към прозореца на директора, децата вече играеха на криеница...
Обява за търсене на работа:
- "Бавно пишеща машинописка търси заекващ директор."
Жена отива на свиждане на мъжа си в затвора:
- Как си ти, как са децата? - пита той.
Виждайки, че е малко тъжна я пита:
- Какво става, защо си такава?
- Ами на теб ти дадоха 25 години. Аз ходих цял месец всеки ден при директора на затвора, като го молех да ти намали срока поне с 1 година, а той всеки път ми правеше неприлични предложения.
- И ти какво?
- Какво... какво...! Събирай си багажа и да се прибираме вкъщи!
Един директор си хванал "Айше" за гадже. Жена му разбрала и вдигнала луд скандал:
- Всичко може, ама пък циганка да имаш за гадже, само да разбера че продължаваш да ходиш с нея... развод!
Директора казал на циганката:
- Гадже, голям проблем стана. Не ми се обаждай повече. Или ако много съм ти нужен, направи се на чужденка. Звъни по телефона един ден и пита
- Ало, са мозе да са обазда господин Петров?
- Кой го търси ? - пита жена му.
- Едно чахкинче.
На Соломон сина, малкият Моше пораснал и трябвало да тръгва на училище. Соломон го записал в еврейското училище, но след 3 дни му му се обадили и казали да си го взема, защото е ужасен и с него не може да се оправят. Прибрал го Соломон, но славата на Моше се разнесла из града и в никое училище не го искали. Накрая решил да го запише в католическото училище. Записал го, минал ден, два, седмица никой не му се обажда, и решил да провери какво става. Пристигнал в училището, посрещнал го падрето и Соломон го попитал:
- Как е нашият Моше, добре ли се държи, слуша ли?
- Ооо, господине от 25 години съм директор, но по- добър и послушен ученик не сме имали.
Соломон се учудил и попитал може ли да говори със сина си. Дошъл Моше и дори не дал на баща си да отвори уста и почнал:
- Тате, тате да ти кажа, тия във всяка стая на стената са сложили един евреин разпънат на кръст. Да знаеш, много ще слушам, защото тия явно не си играят.
Пристигнала японска делегация от Сузуки в Русия по покана на АвтоВАЗ. Срещнали се директорите на двете компании:
- Ние произвеждаме автомобили. - започнал разговора японецът.
Руснакът отговорил:
- И ние с това се занимаваме.
- Имаме над 100 завода. - продължил японецът.
- Ние също имаме над 100. - отвърнал руснакът.
- При нас работят тридесет хиляди работника.
- При нас също толкова.
Японецът казал:
- За нас работят шест инженера.
Руснакът се замислил: "Ако кажа, че имаме 200 инженера, ще стане много странно. Тогава ще кажа, че имаме седем инженера."
- Ние имаме 7 инженера.
На следващия ден те се срещнат отново и японецът е с червени очи.
- Цяла нощ не съм мигнал! - оплаква се японецът. Постоянно мислех с какво се занимава седмия инженер?
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и мъжът пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
– Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя...
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
– Ах колко съм ви благодарна! Готова съм да направя всичко за вас!
Мъжът това и чакал. Отбил колата в близката горичка, свалил си панталона и казал:
- „Давай Шапчице!“
– Ох! Аз, не знам! Колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена!
– Спокойно, бе! Всички се притесняват първия път! - успокоява я мъжът.
– Е, добре тогава! - съгласила се Червената Шапчица.
Хванала инструмента, навела се към него, прокашляла се, отворила уста и започнала:
- „Скъпа бабо"…
Наближава 8-ми март и учителката казва на децата да съчинят стихче по този повод.
Става Иванчо:
- Аз съчиних...
И продължава:
- "Осми март е близко-близко, расти по-бързо моя п*шко."
- Вън! Веднага вън от клас и отиваш при директора, за да му кажеш защо си изгонен! Отива Иванчо при директора и му казва какво е станало.
Директорът изслушва стихчето и казва:
- Глупав си ти, Иванчо! Ето как се съчинява стихче за Осми март "Осми март е близко-близко и сърцето бие, като на елен. Не ме подвеждай моя п*шко в международния женски ден!"
Иванчо влиза в час, сяда и чака да започне часът. Влиза учителката, а след нея и директорът. Директорът казва на класа да кажат някоя гатанка. Всички деца мълчат, а само Иванчо вдига ръка. Учителката преценява, че не трябва да го вдига, но директорът ѝ казва:
- Колежке, не виждате ли, че това момче вдига ръка-вдигнете го!
Иванчо става и казва:
- Кръглооо... чернооо... и по средата има дупка - що е то?
- Деца, всички навън! - извикала учителката.
Децата излизат, а учителката пита Иванчо:
- А сега, Иванчо, я кажи какъв е отговора на гатанката?
- Грамофонна плоча, Госпожо.
Тогава директорът се провикнал към другите деца:
- Децааа, влизайте... не е п*тка.
Ако чуете, че някоя фирма търси да назначи: Директор, зам. директор, или мениджър ми пишете... За мен срамна работа няма!
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в един от клоновете ѝ работите не вървели на добре. Операции почти не се извършвали... а и активността от страна на клиентите била близка до нулата... Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появил се проверяващият в този клон в разгара на работния ден, влезнал вътре и какво да види - няма никой... а от съседния кабинет на директора се чували силни викове:
- Но спокойно можеше да играе купа..
- Но нали ако я играеше няма да му остане метър...
Поглежда ревизора в кабинета и онемява. Директора на отделението с трима дилъра играят карти.
"Хмм - казал си ревизора - сега ще ги прецакам..."
Връща се в операционната зала и натиснал копчето за тревога... след което започнала да вие сирената. Ревизорът отпуснал копчето и сирената спряла да вие... но от кабинета продължили да се чуват гласове:
- Трябваше да теглиш първо трефите...
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиснал копчето... и сирената отново започнала да вие...
- А сега защо подигра купа?
- Ми щото нямам нито една пика.
"Нее - побеснял ревизора - сега вече няма да спра."
И натиснал продължително копчето...
В този момент през входната врата влезнал сервитьор от кръчмата отсреща... който носел 4 бири:
- Чувам, чувам... и ги нося вече...
Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
– Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
– Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
– А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
– Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: „Помощ! Помощ!“. Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от банята да вземе да се подхлъзне на новия паркет – паднала по гръб и залепнала на лака.
– И ти отлепи ли я?
– Три пъти!