Вицове за директори
В тази категория има 971 вица, разпределени в 65 под-страници.
Получих мейл от една фирма, в която кандидатствах за работа:
- Вашата автобиография е впечатляваща и при разговора сте направили силно впечатление на директора... Затова бихме искали да Ви видим и трезвен... Ако е възможно...
Директорката на девическо училище помолила свой приятел, който бил писател, да поговори с ученичките за с*кса. След дълго увещаване той се съгласил, но го било срам да каже на жена си. Затова и казал, че ще говори за ветроходството и написал съответния текст в дневника си за деня. Един ден след беседата директорката срещнала съпругата на улицата.
- Мъжът ти беше чудесен вчера. Моите момичета научиха много от него..
- Странно! - отвърнала жената.
- Той е опитвал само два пъти. Първия път му стана лошо, а втория си изгуби шапката.
Чуждестранна делегация посетила наш завод. Майстор и работник оживено разговаряли без да забелязват нищо наоколо. Един чужденец, знаещ български, превеждал разговора на останалите:
- Майсторът предлага на работника да обработи детайла, обосновавайки се, че той е в интимни отношения с майката на работника. Работникът отказва, обосновавайки се с това, че е в интимни отношения с майката на майстора, с началника на цеха, с директора на завода и със самия детайл...
Директор награбва страстно секретарката си.
Тя:
- Недейте Иван, престанете! Не, не, Иван, Иван! Иване! Опа... опа Ванкааа!!!
Инспектор проверява охраната на затвор със строг режим и е силно озадачен от почти нулевите мерки за сигурност.
Вика Директора:
- Едно не мога да разбера... килиите - отключени, охраната - пие в столовата... и защо никой не е избягал?
- Лесно е г-н Инспектор... задължил съм затворниците да гледат новините по телевизията!
Известна авиокомпания търси да назначи пилот. За мястото претендират немец, англичанин и българин.
Директорът на компанията пита немеца:
- Отдавна ли летите?
- Три години.
- И колко искате да получавате?
- Три хиляди. Хиляда за мен, хиляда за жената, хиляда за застраховката.
След това пита англичанина:
- Отдавна ли летите?
- Шест години.
- И колко искате да получавате?
- Шест хиляди. Две за мен, две за жената и две за застраховката.
Пита и българина:
- А вие отдавна ли летите?
- Да пази Господ, не мога да летя, пък и имам страх от високо. А искам да получавам девет хиляди.
- И защо?!
- Ами - три за мен, три за вас…
Директорът на авиокомпанията съвсем изперква:
- Стоп, а кой ще лети?
- Как кой - немецът, той нали се съгласи за три хиляди?!
- Тате, ти като ученик в моето училище ли си учил?
- Да. Защо?
- Защото директорът казва, че от 30 години насам не е виждал подобен идиот!
В наш завод търсят владеещи руски език за командировка в Москва.
Естествено инж. Ганев се самоизтъкнал и директорът решил да го препита набързо... (директорът поназнайвал нещо, ама не много)...
- А Въй сефте будете в Маскве?
- А, нет, нет... имеет си хас!
- А Въй курящчий?
- Я не куряштий, но отвреме на време пок*рвам!
Директор инструктира друг директор по телефона как да смени цветовата настройка на монитора:
- Сега натисни "ОК"!
- Натиснах го. А! Иска да рестартира. Да се съглася ли?
- Не веднага! Иначе какъв авторитет ще имаш...
Журналист взима интервю от директора на лудницата:
- Как разбирате дали пациентът е здрав, за да го изпишете?
- Имаме стандартен тест! - отговаря директора.
- Пълним една вана с вода и слагаме чаена лъжичка и черпак до нея. А след това караме пациента да излее водата от ваната.
Журналистът се усмихва и казва:
- И нормалният човек взима черпака, нали?
- Не! Нормалният човек изважда тапата.
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
При шефа на цирка идва жена - дребничка, с очила, същинска божа кравичка. Казва:
- Искам да стана при вас дресьор на тигрите!
Шефа се засмива:
- Ами ето ги там тигрите, точно са се разбеснели, ходете да ги успокоите.
Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
- ИЗРОДИ! МИРНО!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал чак.
Ошашавеният директор:
- Вие така ли сте правили и на предишната си работа?
- Да.
- А къде е било това?
- Бях класна на седми "Б" в спортното училище...
До Директора на Топлофикация:
- Моля, да пуснете парното, защото жена ми престана да ходи гола из къщи и аз съм натъжен!
Американският президент се обажда на нашия:
- Ще те замоля за една услуга. Нашата фабрика за кондоми изгоря, а ни трябват спешно за армията 10 милиона презерватива!
- Нямаш проблем, нещо още? – попитал президентът ни.
- Да, искам да са сини на цвят, да са 32 см. дълги и 6 см. в диаметър! – прави се на важен американският.
- Ок, няма проблем! – отговаря българина и се обажда на директора на фабриката за презервативи и го пита:
- Можете ли да изпратите в САЩ 10 милиона кондома, син цвят, 32 см. дълги и 6 см. диаметър?
- Ок, няма проблем, нещо още?
Президентът ни се замислил и рекъл:
- На всеки сложете надпис – MADE IN BULGARIA, SIZE SMALL!
Директор на голяма фирма пита новия персонален шофьор:
- Каква е Вашата фамилия?
- Андрей.
- Това ли е фамилията ви?
- Не, името.
- Не ме разбрахте, питам за вашата фамилия. Аз се обръщам към моя шофьор само по фамилия!
- Вие няма да ползвате моята фамилия, казвайте ми Андрей.
- Слушай момче, ти глупав ли си? Питам те още веднъж - каква е фамилията ти?!
- Добре, фамилията ми е Любими!
- Да тръгваме, Андрей...