Вицове за дядовци
Дядовците ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 2872 вица, разпределени в 192 под-страници.
Детството приключва тогава, когато искаш да ти изпълни желание не Дядо Коледа, а Снежанка.
Един поп си кара катафалката и на едно кръстовище се срещат челно с една "баварка" управлявана от мутра. Слиза мутрата и почва да псува:
- Ей, брадато копелее, къде-е-е гле-еаш бе, ма-а-ама ти проста?!?!
Попа слиза, съвсем невъзмутимо и с благ глас казва:
- Чадо Божие, успокой се, недей се гневи - бърка в катафалката и вади бутилка уиски - ами дай да пием за наше здраве, че Господ ни пожали и ни остави живи и здрави!!! - подава отворената бутилка на мутрата.
Оня надигнал бутилката и на няколко глътки я преполoвил, подал я на попа и му вика:
- Айде дядо попе, твой ред е!!!
А попа с отрицаващи движения му отвръща:
- Не-е-е синко, моят ред ще дойде по-късно, аз в момента чакам КАТ.
Родило се едно черничко бебе... Ма хубавко, хубавко...
Дядо Господ го гледал, гледал... радвал му се...
и му казал:
- Толкова си хубавко, ще взема да ти сложа крилца..."
Черничкото момченце зарадвано попитало:
- Значи ще съм ангелче?
- Не! - отговорил Дядо Господ.
- Прилепче...
- Марийке! Колко пъти трябва да ти казвам - дядо вече е стар, той няма сили да се бори с теб. Престани да му взимаш ракията!
Полицай пита три годишно дете, срещнато на улицата:
- Как се казваш? - с мил тон.
- Като дядо.
- А дядо ти как се казва?
- Като мене.
- Е добре де, как се казвате двамата?
- ЕДНАКВО!
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес."
Един мъж от Банско се оженил за момиче от полето и отишъл да живее при нея. Свекъра му обаче, не можел да му насмогне на вино и ракия. Решил да му налее оцет вместо вино. Налял в две чаши и му казал наздраве.
Банскалията ударил чашата на екс и попитал:
- Дедо, имаш ли още от това вино?
- Имам.
- Колко имаш още?
- Стотина кила.
- Дай да го напнем да го изджокаме, оти май ке фане кисела жилка!
Отива Иванчо на училище и учителката го пита:
- Къде беше вчера?
- Дядо ми умря вчера.
- Инфаркт ли?
- Не, вчера у нас имаше пожар.
- И той изгоря?!
- Не.
- Задуши се от дима ли?
- Не, като започна пожара и той скочи през прозореца.
- А-а, значи се е пребил?
- Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу.
- Тогава какво стана?
- Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца.
- Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил.
- Не-е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца.
- Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти?
- Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове.
Психологически тест на оптимиста:
Психолога:
- Умрял е дядо ви.
- Имам още един.
- И закъснявате за погребението.
- Паля колата и тръгвам.
- Не, вас ви е страх да шофирате.
- Изпивам за кураж шише ракия.
- Ха! И ви спира полиция, и сте пиян.
- Ще се договоря.
- Няма да се договорите - жена е.
- Ще се запозная.
- Но е много грозна.
- А аз вече съм пиян!!!
Отишъл Дучето на църква да се помоли. Изневиделица обаче му се явил самият Бог:
- Кажи чадо мое, какво ти тежи на душата?
- Оооо, дядо Боже, много ти се моля кажи ми кажи ми кога ЦСКА ще стане шампион за 31 път?
- Няма да е скоро чадо мое, но бъди спокоен ще го доживееш. - отвърнал Бог.
- А кога Господи, ЦСКА ще бие пак ЛЕВСКИ с 5:0-отново попитал Дучето.
- Еееее, чадо мое, това вече няма да го доживееш. Разплакал се Дучето, но решил да зададе още един въпрос:
- А кога, дядо Боже ЦСКА ще участва в Шампионската Лига? Разплакал се Господ след този въпрос.
- Защо плачеш дядо Боже? - попитал Дучето.
- Ами това и аз няма да мога да го доживея. - отвърнал през сълзи Господ.
Дядо пита внука си:
- Кажи ми, научи ли в училище къде се намира Добруджа?
- Аз си го знам - в хлебарницата.
Отива Нане в черквата и сяда при дядо поп да се изповяда.
Попът го пита:
- Какви грехове имаш синко?
Нане казва:
- Ами дядо попе, нали знаеш, такива по тънката част.
- С коя съгреши сине?
- Ами не мога да ти кажа, не е кавалерско, нали знаеш.
Дядо поп:
- Да не е с Пена дето живее до чешмата под мегдана?
- Не, нее дядо попе.
- Да не е с Мара, на баира отгоре до връо?
Нане:
- И с нея не е.
- А да не е Станка, долу до реката при казаня?
- И с нея не е. Стига моля те, не ме разпитвай повече.
Дядо поп накрая му опростил греховете и Нане си тръгва. На входа на черквата го среща Вуте и му вика:
- Абре Нане, що чиниш тука?
- Ааа, нищо, дойдох да взема малко адреси.
Прибира се мъж и:
- Ти кой си?
- Дядо Коледа!
- А защо си обръснат?
- Хигиена!
- А защо си гол?
- Топло е!
- Дядо, защо на тази снимка ти си седнал на стола а баба се подпира на рамото ти? Не си кавалер! Трябваше да е обратно!
- Кавалер съм, но снимката е правена на другият ден след сватбата ни. Аз нямах сили да стоя на краката си, а баба ти, не можеше да седне на задника си.
Синът (студент във МЕИ) отива при баща си и му казва:
- Тате не мога повече. Не го издържам това МЕИ, много е трудно. Прекъсвам.
- Сине, голям си вече, ти си решаваш, но ние с дядо ти продължаваме!