Вицове за дядовци
Дядовците ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 2871 вица, разпределени в 192 под-страници.
– Маро, как кръстихте децата, ма?
– Единият на дядо му Деню - Денис, а другият на дядо му Пеню - П*нис...
5
– Дядо попе, умря ми котката! Да я опееш, а?
– Не става, чадо! Само за хора е тук! Иди в частната църква, там за пари всичко ще направят!
– А, 500 лева дали ще ми стигнат?
– А бе ти, защо не казваш, че котенцето е кръстено...
17
- Дядо, я кажи, едно време момичетата правиха ли ви св*рки?
- Не знам, дядо, обаче много ги еб*хме в главите!
5
Баба успокоява дядо след неуспешен с*кс.
- Е нищо де, поне се видяха.
16
Въпрос от БГ мама:
- Скъпи майки, аз съм една средностатистическа българска жена, но, понеже съм малко притеснителна, ми беше трудно да си хвана гадже. На 16 се залюбих с едно ромче и набързо станах майка на две прекрасни момчета - разнояйчни близнаци. За добро или лошо, единият беше бял, като мен, а другият мургав, като баща си. Поотраснаха в любов, не сме ги делили, но българчето попадна в скинарска банда и много скоро започна да бие цигането и да го псува на майка. Онова пък, не разбрало, пристъпи към изпълнение на псувните и ме оноди. На 28 отново родих двама близнаци, пак разнояйчни. Станах едновременно баба на собствените си деца, мъжът ми техен дядо, а синът ми - цигането, хем им е чичо, хем баща. Ще кажете, че съм луда, но взехме правилното решение изпратихме 12-годишния ром в дом за малолетни, а скинарчето само избяга. Така заживяхме с двете бебета, които, о, дежа-ву, пак бяха бяло и мургаво. Съдбата сякаш ми се надсмиваше, защото, по-късно разбрах, големият ми син прикоткал малкото си братче - племенник и, щом поотрасна, го взел в бандата си. Онзи почна да бие брат си, да му вика "гнусен мангал" и да го псува на майка. Той пък, една вечер ме издебнал пияна и... Сега съм на 40 години. Ще ставам прабаба на собствените си деца, защото пак чакам близнаци. Първите ми синове ще са техни дядовци, макар да са само на 24 години. Мъжът ми се самообеси, белите ми деца се отказаха от мен, циганчетата са в затвора, а аз се чудя какъв цвят тапети да сложа в детската стая. Моля, помогнете!
14
Младок за първи път скача с парашут. Ама, нещо не тръгнало както трябва и се приземил на далечно пасище.
Приближил се някакъв дядо и подсмихвайки се, пита:
- Е, как мина първият скок?
- Дядо, как разбра, че ми е за първи път?!? - учудил се младока.
- Как, как, от отпечатъка на ботуш отзад!
6
- А бе братле, какъв беше снощи тоя як купон у вас. То не бяха викове, танци?
- Ааа, не! Дядо ми беше донесъл един кошер у нас, да ни покажел как става медът...
14
- А бе дядо, с баба сте женени от 50 години, а ти още и казваш мило. Каква е тайната?
- Ами преди 5 години и забравих името!
10
– Трябва да спреш бирата, мен!
– Дядо ми живя 92 години.
– Пиейки?
– Не, като не се бъркаше в живота на другите.
10
Дядо вози внучето си...
– Оох сине, сине, тук ми минаха младините... /и се просълзява/
– Къде дядо, тука в "Южния парк" ли...
– Не, на левия завой на "България" и "Гешов."
9
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
- Пак ще дойде пролетта! - разсъждава детето на съседите.
- И пак дядо ще мирише на ракия и на чужди бабички...
6
Един банскалия с потури среща на улицата една мадама с тупирана коса, с глава като кошница. Гледал я той, чудил се и пита:
- А ма моме, тава що е нагоре все акъл ли е?
- А това дядо, що е надолу, все т*шаци ли са?
8
Навън обстановката е "Дядо Коледа дали ще дойде?"
5
На една маса в кръчмата, седнали дядо поп, аптекаря и ковача. По едно време, от дума на дума, ковача казал:
- А бе, дядо попе, я изпей нещо!
А попа отвърнал:
- Лягай и почвам!
9