Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 9 години 44

Баба и дядо седят до горящата камина и се греят. По едно време дядото започва да се смее неистово.
- Защо се смееш бре? - попитала го бабата.
- Сетих се, че първият път когато те ч*ках ти ми пръцна.
Бабата се сконфузила много яко. След известно време дядото пак се засмял.
- Абе сетих се, че и втория път ми пръцна!
Продължил да се смее. Минало време и бабата се засмяла.
- Защо се смееш ма?
- Защото се сетих, че аз и сега мога да ти пръцна, ма ти не можеш да ме...

Добавен преди 9 години 32

Гугъл услужливо ми предлага телефоните на Дядо Коледа, Дядо Мраз и дори на елена Рудолф. А по въпроса за телефона на Снежанка мълчи като пън.

Добавен преди 9 години 9

Кръстили го Метадончо на дядо му Методи и дядо му Дончо, а той сам си станал наркоман.

Добавен преди 9 години 9

- Скъпа, ти написа ли вече писмо до Дядо Коледа?
- Не, разбира се. Аз съм жена и си имам принципи - никога не пиша първа. Като се напия, ще му звънна...

Добавен преди 9 години 10

Десет признака, че идва Коледа:
1. Дядо Коледа се налива с Кока-Кола по телевизията. В краен случай подарява GSM-и.
2. Жена ти все по-често споменава какво „си е харесала в магазина“.
3. Културното многообразие се представя от чуждоезикови изпълнения на „Тиха нощ, свята нощ“, които не включват български.
4. Бирата е тъмна.
5. Цените са двойни.
6. Петъците са черни.
7. Виното е греяно.
8. Дърветата светят.
9. Базарите са „немски“.
10. Дават „Сам вкъщи“. Денонощно. Трите части. Пак....
11 . Тъкмо си се унесъл и някой хвърли пиратка на етажната площадка

Добавен преди 9 години 24

Дядо Коледа, с теб нещо не се разбрахме. Когато си пожелах яко духане, нямах предвид вятър.

Добавен преди 9 години 4

Тази сутрин на закуска, дъщерята съобщи, че е написала писмо на дядо Коледа. За себе си е поискала айфон, а за мама - палто от норки... Дядо Коледа за малко не се задави с чая...

Добавен преди 9 години 21

- Скъпи, каква е тази лъскава кутийка?
- Това беше подаръка, който Дядо Коледа носеше за най-красивото момиче...
- Ах!
- Но както виждаш, аз му го отнех, за да го донеса на теб, мустакатке моя!

Добавен преди 9 години 5

Самотен човек в бедна квартира. Неплатени сметки, студ и мрак. Човекът се качва на табуретка, закача кука на тавана. После въже с примка. Изведнъж в стаята връхлита Дядо Коледа:
- К’во пра’йш там, бе?!
- Ами... животът е отвратителен. Нямам работа и приятели, няма любов...
Дядо Коледа сритва торбата с подаръците и казва:
- Виж какво... Така и така си се качил на тази табуретка, я кажи стихче! Или изпей песничка?!

Добавен преди 9 години 3

Отивам на гости на дядо:
- А бе дедо, оти прасето е с дървен крак?
- Па, Любашка, за две пържоли целото ли да го колим!

Добавен преди 9 години 4

– Дядо, кое е най-важното нещо като остарееш?
– Да си пиеш гинко билобата, чедо!
– Защо така, дядо?
– За да помниш, къде ти е ракията и виаграта!

Добавен преди 9 години 18

Дами, спрете да си поръчвате мъже на Дядо Коледа, че цяла Азия и половин Африка се изсипаха вече!

Добавен преди 9 години 11

Умрял един софиянец... Отишъл на небето и дядо Господ му казал:
- Дошъл си в Рая, мога да ти изпълня едно желание.
Шопът казал:
- Господи, има един град в България, Пловдив се казва. Искам да го затриеш от лицето на земята.
Дядо Господ му отвърнал:
- Ааа, не става МАЙНА, кажи нещо друго!

Добавен преди 10 години 29

ДЕФИНИЦИЯ: Всеки съпруг, който живее на територията на жена си или нейните родители се нарича заврян зет. Същият е длъжен да тича като кон, да работи като вол и да мълчи като риба. Длъжен е да събува обувките си и да ги поставя винаги да гледат навън.

ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАВРЯНИЯ ЗЕТ:

I. По отношение на бабата и дядото:

1. Да ги нарича мамо и татко.
2. Да твърди, че ги обича повече от собствените си родители.
3. Да не им възразява гласно и наум.
4. Да хвали таланта на дядо си и красотата на баба си.
5. Да не се скъпи да купува подаръци на баба си и да черпи дядо си.
6. Да кръщава всички свои деца на техните имена.
7. Да уважава и цени великият им род.
8. Да се скара със всички свои роднини.
9. Да твърди, че не би могъл да направи по-добър избор в брака освен с тяхната дъщеря.
10. Непрекъснато да им благодари, че за зет са избрали точно него.

СПЕЦИАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАВРЯНИЯ ЗЕТ:

1. Да не гледа по чужди жени, даже и на снимка.
2. Да твърди, че на света няма по-хубава жена от неговата.
3. Да следи женската мода и от всичко да купува на жена си.
4. Да предава на жена си или баба си цялата си заплата заедно с фиша, не по-късно от четири часа след като я получи. Ако жена му пожелае може да получава заплатата му направо от касиера, а той само да се разписва във ведомостта.
5. Да представя отчет ежедневно за всички разходи ако му се разрешават такива. Може да не дава отчет ако е успял да укрие няколко стотинки от получената заплата,от върнати тайно бутилки или намерени на улицата монети.
6. Да не пуши в къщи. Разрешава му се да пуши на балкона, двора или клозета и то само зимно време. През останалите сезони пушенето в къщи и в района е забранено.
7. Да пере с пералня, а може и на ръка за икономия на тока.

ПРАВА НА ЗАВРЯНИЯ ЗЕТ:

1. Да спи със жена си винаги когато тя пожелае, а когато тя не желае да спи с него, за да ненарушава комфорта й, на завряния зет е позволено да спи между фикуса и прозореца, за да пази завет на фикуса.
2. Да яде от общата трапеза колкото му сипе бабата и да пие толкова колкото му сипе дядото. При наличие на гости е длъжен винаги да се усмихва и при сигнал от съпругата му да се хвали от добрите баба и дядо и милата му, незаменима съпруга.
3. Да ползва сутрин клозета последен.
4. Да го мие през свободното си време.
5. Може да яде нагризана люта чушка, люта ряпа, кромид лук, праз и др.
6. Може да пие в неограничени количества вода, лимонада , но не на свои разноски.
7. Други права няма!

НА ЗАВРЯНИЯ ЗЕТ СЕ ЗАБРАНЯВА:

1. Да кани и приема гости.
2. Да черпи приятели и др.

След 45-50 годишна възраст завряния зет се отделя от съжителство със жена си. Настаняването му се извършва по хуманни съображения в лятната кухня, пристройка, таванска стая или мазе.

Добавен преди 10 години 19