Вицове за джентълмени
В тази категория има 398 вица, разпределени в 27 под-страници.
Купувам одеве гащи. Не точно гащи, а три ивици дантела, които не целят да топлят. Не за мен, за подарък. Не в работно време, в обедната почивка. Не че се оправдавам, обяснявам. Докато чакам продавачката да ги опакова красиво, като за подарък, зяпам през прозореца. Малка уличка в центъра. От тия, дето пешеходци почти не минават, за да не пречат на колите. Спира пежо, червено. Слиза дама, която влиза в магазина за гащи, смотва под нос офчийстудену и започва да си избира нещо, което не че ще я стопли де. В този момент на уличката се появява камионче с минерална вода. Шофьорът, хърбав тип с обърната захапка, спира и зачаква, кротко облегнат на клаксона. Аз вече имам опакованите гащи, но не искам да изтърва сеира и се зазяпвам в някакви прозрачни неща на витрината, през които чудесно се вижда какво става навън. Дамата излиза, изслушва напълно коректните, като цяло доста семпли реплики на шофьора, отговаря му учтиво "простак" и сяда зад волана. Но пред нея има спряна друга кола, край която спокойно би могла да премине, ако не бяха я лъгали като малка за ония прословути двайсет сантиметра, не че аз я умея тая маневра де. След няколко мига от пролетта, изпълнени с напрежение, ругатни и клаксони, дамата прави това, което всяка истинска дама би направила - зае*ава тъжното лашкане напред-назад на колата, излиза, ритва ядно гумата на камиончето и влиза пак в магазина. Аз се скривам зад щендер със сутиени, а очилата ми пробляскват в такт със сатена по стоката. Естествено, че камионджийчето влезе в магазина. Естествено, че каза някои неща, които заради детската аудитория ще премълча. Но като истински джентълмен, вместо да строши крик в главата на тая проскубана фитка, пичът взе ключовете и извози пежото нагоре по уличката. Бяха мила гледка - той с мръсна газ напред, тя в свински тръс отзад. Аз съм доволна, мисля, че купих хубави гащи за подарък.
12
Аз съм джентълмен, а тя - феминистка. Когато я изпратих до дома и, тя настоя да ме изпрати до моя. И не можем да се спрем! Петнадесет дни, вече...
8
Истинският джентълмен никога няма да седне в присъствието на дама, която лежи гола в леглото.
6
Изискана вечеря във висшето общество. След вечерята, в салона за пушене, двама джентълмена си говорят.
Единият:
- Простете, сър... бихте ли обяснили, защо през цялото време целувахте ръката на дамата от лявата Ви страна?
- Много тривиална причина... бяха пропуснали да ми сложат салфетка.
9
Всеки джентълмен трябва да има неизчерпаем запас от комплименти за една лейди, в случай, че му свършат парите.
4
Истинския джентълмен няма да уговаря една дама за с*кс, докато сам не е готов за него.
3
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
От новите скороговорки:
- "Джендър джентълмен джандармерист по джапанки джанки и джинджифил купува!"
13
От новите скороговорки:
- Джендър джентълмен жандармерист по джапанки джанки и джинджифил купува!
9
XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка:
- Обича ме, не ме обича...
XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка:
- Обича ли ме? Разбира се! Ще даде - няма да даде...
XX век. Юноша с дънки къса маргаритка:
- Дали ме обича? На кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли - няма ли да ми стане...
XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка - емблема на icq, чете на монитора:
- Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем! И гадае "Мъж? Жена? Активен? Пасивен?"
5
Иванчо изпраща Марийка след първа среща. Стигат пред входа и тя му казва:
– Нашите ги няма! Ще се качиш ли да пием кафе?
– Не е удобно, за първи път излизаме!
Марийка си мисли:
- "Страхотен джентълмен!"
Иванчо си мисли:
- "Голям съм тъпанар, що не си измих краката!"
25
Джентълменът преди да си обуе чорапите първо ги помирисва.
15
Един бързащ джентълмен на излизане от квартира 25, припряно бутал входната врата. Бутал той, бутал, вратата - нъц.
- Сър, дръпнете вратата! - услужливо подшушнал портиера.
- Но, тук пише "бутнете" - учудил се джентълмена.
- Господина от квартира 4 го измисли, за да може бързо да догонва любовниците на съпругата си!
11
- Как мислите Холмс, защо джентълмените, обичат жени с дълги крака?
- Елементарно Уотсън, колкото е по-дълъг лоста, толкова по-малко усилие...
4
Той беше толкова голям джентълмен, че в продължение на едногодишно излизане с нея, не я беше докосвал дори и за здрасти.
8