Вицове за джипове
В тази категория има 369 вица, разпределени в 25 под-страници.
В един бар влиза мъж, поръчва си едно уиски, изплаква си устата с него и го плюе на пода. Поръчва си второ и пак се жабурка. Барманът го попитал:
- Какво ти се е случило?
- Ами карам си аз моето трабантче по една тясна уличка и изведнъж срещу мене един с джип. Аз му казвам, че не можем да се разминем, а той все вика, че ще се разминем. Накрая аз му казах, че ако се разминем, ще му направя свирка.
- И?
- И... дай още едно уиски.
Зелено училище
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телевизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред. Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите. Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата. Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото. Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е станал наш ръководител. Той каза, че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър. Между другото, какво е това "пед*филство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
Компанията Chrysler решила да поставя черна кутия в новите модели на джиповете Grand Cherokee, която да записва последните думи на шофьора преди катастрофа. В Америка в 90% от случаите, последната дума е била "Shit!", докато в България, в 99% процента от случаите, последните думи на шофьора са били: "Пичове, скивайте к'во мо'а да напраа с тоя джип!"
Двама борци се возят с джипа си през пустинята и единя възкликнал:
- Леле баси и поледицата!
- По кво позна бе?!
- Глей колко пясък са посипали...
Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
- И искате да кажете, че четирите апартамента в центъра на София, вилата в Бояна, мерцедеса ви и джипа сте ги купили с честно спечелени пари?
- Разбира се, че са мои, на кой да са?
- Народни са!
- Че откъде у народа такива пари ще има...
В една гора, на една полянка си играели стадо гилигайзерчета. Покрай тях прелетял един фарфазоп и им казал, че хипотигровите парабадъбарчета ще ги нападнат... Гилигайзерите хукнали да бягат, ама един си забравил фарфафуйката и се върнал да си я вземе. Какъв е извода? Че джинджипляктор е машина за джапанки без никакво съдържание на халва!
Собственик на верига магазини решил да направи посещение на един магазин, за да види как се справят продавачите. Влязъл той в един от неговите магазини, отишъл до един ловно-рибарски щанд и чул следния разговор между клиент и продавач:
- Ще ви предложа ето тези кукички, шаранджийски орловки, с тях рибата не може да избяга.
- Ами добре ще взема една кутийка - съгласил се клиентът.
- Обаче само с куки нищо няма да хванеш, трябва ти и едно влакно, ще ти предложа едно италианско, с него 50 килограмов сом можеш да извадиш.
- Ами добре, ще взема една ролка - съгласил се клиентът.
- Обаче без пръчка си за никъде, тука имаме една спинингова въдица със все макара - невероятна, с нея бе спечелен последния шампионат по риболов.
- Ами добре ще я взема - съгласил се пак клиентът.
- Но на теб ти трябва рибарска чанта, къде ще си слагаш принадлежностите...
- Ами добре ще взема една рибарска чанта.
- Ти сигурно искаш да ловиш и големи риби, затова без лодка си за никъде, от брега само дребосък ще хванеш.
- Тогава ще взема и една лодка.
- Ако ти се наложи да отидеш до някой високопланински язовир, как ще стигнеш до там бе, ми ти без високопроходим джип 4x4 въобще по добре да не ставаш рибар.
- Добре ще взема и един джип, щом трябва.
Тогава собственикът умилен от тази проява на своя продавач отишъл при него и започнал да му говори:
- Браво бе, момче, ти си най-добрият продавач, който съм имал някога, ще ти увелича заплатата двойно, човекът беше дошъл само за една кукичка, ти успя да го убедиш да си купи цяло рибарско оборудване, лодка и джип...
- Ааа, да бе, за кукичка бил дошъл, дойде да пита за щанда със дамски превръзки, да купи на жена си, и аз му викам - така и така няма да правиш с*кс, поне иди за риба.
Две приятелки си приказват:
- Как мислиш, да се омъжа ли за Георги или не?
- Ама разбира се, той е толкова интелигентен, образован, има си всичко - и мезонет, и вила, и джип...
- Да не би да е задлъжнял?
- Глупости говориш! Кой ще даде пари назаем на такъв чукундур!
Два лъва в саваната си приказват.
- Писнаха ми тия бели ловци! Търкалят джиповете насам натам, пият, вдигат шум през нощта, псуват пред малките...
- Аха - съгласява се другият. - И после телефоните им ти звънят в корема през пет минути...
Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има.
- Само една - отговаря момчето.
- Как така само една! - ядосва се шефът. - Другите правят по 20-30 на ден... И за колко пари?
- За 333 334 долара.
- Как го направи? - не може да повярва шефът.
- Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая - една голяма. После му продадох три пръта - малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох го на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип.
Шефът възкликнал недоверчиво:
- И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?!
- О, не! - отвърнало момчето. Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: "И без това уикендът ти е провален, защо не отидеш за риба?"
Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции:
- Значи, като се издигне самолета на 3000 м височина - скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата.
Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона - парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон - парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас:
- Е сега, ако и джипката не дойде, еб*ти организацията!
Влиза едно борче в една книжарница и пита:
- Имате ли книги?
- Имаме - това, което виждате, са книги.
- Супер! Дайте четири!
- Някакво по-леко четиво ли? - пита продавачката.
- Абе давай к`вото има. Аз съм с джипа.
Българска работа...
Правописните грешки са умишлени. Всяка прилика с действителни и обозрими в близкото бъдеще събития е случайна (надявам се).
Министър-председателят на Циганария Сабри Бейсиев тежко се отпусна в креслото в кабинета си. Беше задушна, тежка вечер на 21 август 2048 година. Разхвърляните от месеци папки и дела по бюрото му сякаш всеки ден се утрояваха, а проблемите нямаха и нямаха край. Тишината в сградата беше като мехлем за опънатите му нерви. Изруга под нос - не беше се обадил на жена си. Майната й. Да си намери друг министър-председател като не й харесва.
Беше изминал един отвратителен, напрегнат ден. Не му стигаха ядовете с Европейския съюз, ами трябваше и Синдиката на гледачките на ръка (СГР) да вдигне стачка и да блокира черния път между Мокрен и Бероново. Телевизии, репортери... Имаха дори нахалството да излязат с Дехларасия за правата на жените и т.н. и между другото вметнаха, че щял да има „голяма радост и една жена голям добро щял да му напраи, дай някой леф бе бате”. Миналата година успяха да се справят с бунта на автокрадците (Съюз на автокрадците в Циганария или СЦА), които понесоха жесток удар, след като ЕС завърши строителството на бетонната стена около страната. Без врати. С хиляди волтове ток по бодливата тел. И по четирите реда. Тунелът под Дунав до Букурещ беше добро хрумване, но за жалост краткосрочно решение. Привършваха стената и около Румъния. Обръчът отново щеше да се затегне. Майната им, дотогава друг ще е на власт. От х’ООН-ето за 12-ти път този месец го заплашиха с ядрен удар ако не престане да изпраща на дипломатически мисии из ЕС корпуси от по 170 човека, всичките снабдени с куфари пълни с пари, виртуозна изработка на отдел „Емисионен” на „Мангалбанк” ХАДЕ, чиито директор Асан Менгишев оглавяваше класацията на Интерпола за трета поред година. Самите европейци отдавна бяха престанали да пращат посланици и консули и тем подобна измет. Допреди 1-2 години спускаха съгледвачи с парашути от хеликоптери от около 2000 м височина поради липса на пътища, но след инцидента, при който на мястото на двама агенти в хеликоптера успяха да се качат 23-ма души, всички роднини помежду си, всички чужденци в Циганария бяха евакуирани със спецоперация на НАТО.
Сабри стана и отиде до прозореца. Отметна чергата и надникна в нощта над столицата. Красота. Нито една лампа не смущаваше обаянието на мрака. Върна се до бюрото, където измежду бумагите зърна днешния вестник, грижливо оставен от секретарката Зюмбюла. „Министъра на холтурата открил нов музей на каруцата в Разград”, „35-години Брижит Бърдон в Сливенския зътвор”, „Нов мечкозавод в Пазаржик”, „20-годишна стара мома вдига пищна свадба в Хюстендил”, „Братя Българиян забиват в Айтос с новия им албум”. В криминалните хроники все едно и също: „Българи в Търновския регион пак са си платили тока”, „Полисай залавя опасен българин-ресидивис, опъвал жица за улични ламби”. Проклетите българи... Ден през ден ония от Брюхсел му пиляха на главата за малсинства, човешки права, интеграсия и глупости. Айде земете вие да ги интегрирате, кат сте чок отворени! Ама ха! Министър-председателят се навъси, захвърли вестника и седна зад бюрото си. Освен всичко се беше пръкнала някаква партия наречена „Ха така!”, чиито гръмогласен шеф призоваваше „българите на сапун”, „Циганария на циганите” и ред други. Бунак, кво ще го прайм после тоз сапун? То да беше ракия добре! Мама им българска, за нищо не стават значи! А ония от ЕС пак недоволни – имате, кай, расистка партия. Ами ще имаме! Оня ден като откриваха паметника на Азис пак не се мина без инциденти. Понеже трябваше да го вдигнат на мястото на един стар паметник на някой си Васко Лефски, като го събаряха някакъв дядо с плач и викове се вкопчи в стария камънак и взе да вика „Хапостоле, Хапостоле!!!”. Опитаха да го откопчат, питаха кой е тоз Хапостол, предложиха да му звъннат на джипсиема, на Хемтел-а, да го извикат. А той само плаче ли плаче. Явно тоз какаванин Хапостол беше връзал тенекия на дедото, така и не дойде никакъв. Българска им работа, колкото да им развалят празника. Сабри уморено се отпусна и заспа, а в съня му се диплеше като шарена кърпа щастливото бъдеще на Циганария – чиста и свята република.
Руснак закъсал насред тундрата с джип. След известно време видял да минава Чукча и го помолил за помощ.
Чукчата му отговорил:
- Две думи кажа и машина тръгне, обаче дай водка!.
Руснака му дал бутилка "Smirnoff" и след като Чукчата доволен я изпил, казал:
- Трактор трябва.