Малката Нина пита майка си: - Мамо...
Малката Нина пита майка си:
- Мамо, какво е това "калории"?
- Това - отговаря майката хитро - са малки вълшебни същества, които през нощта стесняват дрехите на мама.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Слушай, дъще, не позволявай на това момче да идва при теб. Мен това ме безпокои!
- Добре, днес тогава аз ще отида у тях. Нека неговата майка да се безпокои.
Един дядо си спомня добрите стари времена:
- Като бях момченце, мама ме пращаше до магазина само с един лев, и аз се връщах с 4 килограма картофи, два хляба, едно мляко, 10 яйца и опаковка чай. А сега това вече е невъзможно - прекалено много камери за наблюдение има.
- Защо кокошката пресича пътя?
- Защото от тази страна минава Тойота.
По инициатива на българските родители в детската икономическа игра "Монополи" е добавен рушвета.
Генко седи пред къщата си ошашавен. Съсед го пита:
- Какво е станало?
- Даже не знам как стана! Ключовете от гаража са в къщата, ключовете от къщата са в колата, а колата е гаража!
- Осъждам ви на доживотен затвор.
- Протестирам!
- Увеличавам присъдата с още една година.
- Имам чувството, че София все едно е в Африка!
- Що така?
- Всеки снеговалеж е проблем, всеки снеговалеж е медийно събитие!
- Не обичам да чета книги, прекалено много герои, забравям ги и се бъркам кой кой е.
- Прочети "Робинзон Крузо", ще ти хареса.
Не знам защо, но надпис върху продукт "Маdе in Vеlikоbrуtаniа" предизвиква в мен някакви съмнения...
Тази сутрин в Севливо (минус 28 градуса) се срещат на улицата двама:
- За къде си се затичал? На работа ли?
- Да, хич не ми се бърза за там, но ми е студено.
Как ще кръстят последния, най-неуловимия химически елемент в таблицата на Менделеев?
- Защо спряха "Мелодия на годината"?
- Защото Бойко Борисов никога не я е печелил.
Обява:
Семинар, посветен на пътуванията във времето, ще се проведе от 22 до 25 юли 1863 година.
- Днес открих още един плюс на зимата.
- Какъв е този плюс?
- Ако в този студ изляза с разкопчан цип на панталона, то веднага се усеща!
Един път влязох в казиното с 10 лева, а си тръгнах... с 200 евро.
Още се чудя, как никой не ги бе забелязал на пода.