Бутона в браузъра "Delete History...
Бутона в браузъра "Delete History" е спасил повече семейства от всички семейни психолози взети заедно.
5
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Ако искате да откриете нови функции на браузъра си, започнете да си почиствате мишката…
2
Най-опасни са тия без статуси… нито ги знаеш къде са, нито с кой са…
5
Лайкче - Сваля ме.
Коментира - Сваля ме.
"Здрасти" - Сваля ме.
Нищо - Сваля ме, но е смотан.
4
В днешно време слагат децата за наказание в ъгъла, в който най-лошо се лови Wi-Fi…
4
- Кое е това нещо, което е невидимо във въздуха и ни прави щастливи?
- Любовта?
- Не, безплатния Wi-Fi.
3
Най-опасните хора са тези, които не си публикуват статусите - никога не знаеш къде са, какво правят и с кого пият кафе!
1
Прабаба ми, която беше много мъдра жена, когато бях малка ми казваше:
- Ако се случи така, че някое момче от Фейсбук те хареса, гледай да е било, заради статусите ти, а не заради профилната ти снимка…
3
Facebook е като комунизма - можеш само да споделяш и да харесваш.
8
Две блондинки си говорят по телефона:
- В скайп ли си ма?
- Не, ма у нас съм си!
4
Тези, които напипват с пръсти USB входа на задния панел на компютъра, нямат проблеми с момичетата…
0
Имам голям проблем! Принтера ми не вижда компютъра и не ще да печата. Звъня на IT спеца на фирмата и след кратък размисъл той ми отговаря:
- Извади всички кабели от захранването, вдигаш принтера и го слагаш до монитора - той ще го види.
Направих го, ама нищо не стана. Тоя ме прати за гъби май…
3
Времената се менят. Навремето след с*кс изпушвахме по цигара. Сега след с*кс бързаме да влезем във фейсбук.
1
Исках да пиша на една мацка, ама като видях, че сама си харесва статусите, си викам… нека си пише сама.
2
Фейсбук все ми напомня, какво ни казваше дядо ми като се събирахме:
- Кои сте вие бе, хора, и за какво толкова мрънкате…
1
Бях днес на събеседване във фирма. Мениджър човешки ресурси ми даде нотбук и ми каза:
- Опитайте се да ми го продадете. Аз взех нотбука, излязох с него от стаята, а след това и от сградата. След няколко минути, когато бях на две пресечки от сградата, телефонът ми иззвъня и мениджърът започна истерично да крещи:
- Веднага върни моят нотбук обратно! Спокойно отговорих: - Двеста лева и е ваш.
0