Кръстиха я Елена, на дядо и Константин...
Кръстиха я Елена, на дядо и Константин.
3
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Ако някога спреш да ме обичаш и си намериш друг, да знаеш, че аз няма да те забравя и ще идвам да ям у Вас!
6
Питам, има ли още някой освен мен, който НЕ Е печелил от националната лотария?
11
Дее*а тия принцеси ментета... как пък няма една истинска селянка за обичане!?
3
2044-а година. Излязъл е новият Айфон 75. Ти не го пипаш, той те пипа!
6
Търчи из отделението санитарката ни с физиономия изкривена като кукерица и охка като на кино.
– Какво става бе, лельо Станке?
Тя само охка и ни подава изрезка от вестник. Взимаме и четем:
- Народно лекарство против камъни в жлъчката! "Вземате пет живи въшки. Завивате ги в среда от хляб и ги гълтате. Стомашните сокове ще разтворят хляба, освободените въшки ще пропълзят в жлъчката и ще изгризат камъните."
5
- Какво е твоето хоби?
- Да шпионирам.
- А аз обичам да се разхождам в парка и да ходя на кино...
- Знам!
5
Изкарах курс за екстрасенси. Сега като си пийна не звъня на бившите си, а на бъдещите!
5
Завивайки бебето си с пелена, Мустафа по инерция слагаше лютив и чеснов сос.
7
В градския транспорт:
- Извинете, Вие омъжена ли сте?
- Не, просто не сварих да се гримирам!
3
На презокеански кораб:
- Какво правиш бе, Гошо, защо обличаш дамска нощница?
- Защото, ако стане корабокрушение, първо спасяват жените...
7
- А бе, Ленче, гледам мъжът ти напоследък някак по-бодър, по-подвижен, веселичък един... че и косата му се сгъсти.
- Ох, сестро... кучето ни умря, остана сума ти храна, как да я изхвърлим!
4
Снощи, тъкмо се унесох, когато 358-та овца ми се усмихна и реши да си поговорим...(359-та ми прати голи снимки на съседката от долния етаж).
4
- Пешо, защо ми сложи тази покривка на главата?
- Де да знам, като я сложа на папагала, млъква...
17
Като отида някъде и ми кажат "Чувствай се като у дома си" ги изкарвам навън и затварям вратата, понеже не обичам гости.
7
Днес си викам и аз като хората, ще се кача на автобус. Градският транспорт, както знаете си е цяло приключение. Та качвам се аз, сядам, зяпам през прозореца... идилия. Внезапно отнякъде се чува блеене на овца. Викам си:
- Баси, па не можем да избягаме от селото. Някой е качил добитък.
Народът взе да се оглежда. Блеенето се повтаря. След това пак. Гледам един мъж вади от джоба си мобилния, вдига и казва:
- Кажи, мило!
14